Кучкари vs останалите

При тях има касти, не съм убедена че имат голям шанс да се изкачват по социалната стълбица. Виж да паднат не е трудно. Работех в един магазин преди години. Редовен клиент ни беше момиче от ромски произход, може би в 6-7 клас. Чисто, спретнато, умно и лъчезарно дете. Отвлече го един малък тъпанар, сиганин естесвено. Държа го в неизвестност повече от седмица, за да кацнат родителите й за сватба. Живо изнудване, защото при тях е така - дори тя да се върне при родителите си вече никой няма да я вземе за жена. Е, оженика се. Веднъж дойдоха в магазина заедно, пикльото наперен като паун... Третираше я като роб, беше я бил ... дрехите й  ... уфф. Изгоних го навън, а малката се разплака и започна да разказва. Спечелихме й час... но това не решава проблема, нали?

И малко по темата. Да поразпаля страстите ... а и утре е петък, ще мога да повися на компа. Да почета.  И кучкарите и "другите" сме гръмогласни. Докато ние кучкарите се разпалваме, другите се озлобяват и стават фанатични на моменти. Но в споровете често и двете страни губим обективност. 
Да видим каква бомба съм забъркала:
Посещение в парка на майка с дете на 2,5 години. Детето е на асфалтираната алея, когато срещу него се задават гонещи се домашни кучета - немска овчарка, ризеншнауцер и кокершпаньол. Ниско прелитащи ...  Претичвайки покрай дребосъка, немската овчарка го перва с опашка и детето пада на земята. Естествено започва да плаче.
Ако вие сте майката в случая как ще реагирате?

Къде в парка? На алея разрешена или забранена за кучета?

Иначе аз точно не бих реагирала никак. Не бих реагирала пред детето, защото всъщност нищо страшно не се е случило.

За мен проблемът е в стопанина на кучето, случката не е безобидна и безопасна.

Точно затова често държа голдъна на каишка в парка. ако го пусна гледам да е далече от деца. Ходя в два парка - единият има дива, горска, почти безлюдна част и алея за кучета, а другият парк има голяма поляна (май определена от общината, но незаградена). Така или иначе, там се знае, че се събират кучета за игра. малки деца не идват, освен ако специално не ги доведат да се запознаят с кучетата.

Ако се зададе малко дете, го викам и държа седнал. Не е агресивен, но може без да иска да бутне детето или то да загуби равновесие, ако се уплаши.  Ако детето носи интересна играчка или се разтича, не знам дали няма да реши, че това е игра. Ами ако зад него има камък или тротоар с ръб?  Не е безобидно. Гледам, че кучето вече по принцип избягва деца,  той е умен и след достатъчно пъти "не"  започва да разбира.

Факт е, че ако се заиграят няколко кучета, могат да съборят всичко по пътя, някои оглушават за команди.

Разбира се, и аз бих могла да съм на мястото на стопанина, не твърдя че моето е много възпитано или че го контролирам 100%, и бих се чувствала ужасно.

Засега ми се е случвало само да разплаче дете като му открадне топката, да оближе с любов ушите на едно дружелбно бебе с татко, който държеше да социализира бебето с кучето (и двамата приеха облизаните уши за нещо напълно нормално, докато аз ровех за дезинфектант и мокри кърпи), и да се изтръска от калната локва до човек с бял костюм, който гледаше шокирано и невярващо последиците, аз исках да потъна някъде, но той сигурност вече няма да ходи с бял костюм в парка. Някои случки могат да са и комични, но събарянето на дете е опасно.

Ако не сме на кучешка алея по погрешка, никак няма да се зарадвам. Близо седмица носих егати и синката на едното бедро след като две боричкащи се кучета се блъснаха с все сила в мен. Не паднах на късмет. Ако бях малко дете съм сигурна, че щеше доста да ме заболи и 100% щях да падна. Това, че е станало с опашката, а не с цяло тяло не значи, че следващия път няма да е челен удар. На места, където играят малки трябва да се внимава и кучетата на каишката.

Няма да стряскам детето с истерии, за да не започне да се плаши от кучета попринцип. Но ще направя забележка при всички случаи. Те, ако са хора, ще се извинят веднага така или иначе.

И контра въпрос: А как реагират самите кучета (особено, ако са бойна порода), когато паднало дете започне да плаче на глас около тях или хукне да бяга, ревейки? И, ако вие сте собственика, ще се притесните ли, че независимо колко добре е възпитано кучето, все пак има опасност да реагира опасно и да нарани по някакъв начин въпросното дете?

Моята кучка е дистанцирана с хора и много дружелюбна с кучета..та ако някое дете тръгне да реве и да бяга, най-вероятно ще дойде да се крие при мен. Изключение е, естествено, щерка ми, която е Бог за Лора и която винаги бива утешавана с облизване и бурна обич в случай на рев.

Напоследък наблюдавам, че когато котките ни се бият, ако големият котарак хапе по-малката женска котка, кучето отива и застава между тях. В обратния случай си прави оглушки   

Ако детето падне има вероятност кучетата да поскат да играят с него. В повечето случаи, ще го подминат и няма да му обърнат внимание.

И аз съм забелязала, че когато котките се бият помежду си или си играят малко по-ентусиазирано, кучето отива при тях и се опитва да "укроти" обстановката. Явно от кучешка гледна точка иска да всели мир и спокойствие в глутницата.
Пресен пример от снощи  Котарака ми си играеше с краката ми, които бяха завити под одеялото, а той скачаше отгоре и се опитваше уж да ме ухапе. Кучето ми прецени, че явно котарака се опитва да ме убие  и се нахвърли срещу него, за да ме опази. Така де, нали храната идва от мен, трябва да ме пази 

Винаги съм се стремяла да избегна близки срещи на кучето ми с непознати деца, макар че отдавна вече нямам проблеми с поведението му при такива срещи. Но когато то беше още малко, имах неприятна случка в парка, която още помня и ми е за урок.
Седях на една пейка, а кучето ми - тогава на около шест месеца, се беше завряло под пейката. Беше на повод, но ролков, така че имаше няколко метра свобода на движение. И в този момент едно момиченце някъде около десетгодишно, мина тичешком покрай нас и дремещото куче изведнъж реши, че това е заплаха и хукна към него с лай. Детето явно е било инструктирано от родителите си как да постъпва в такива случаи и буквално замръзна на място, на един крак и с разперени ръце, както си тичаше. Явно го бяха научили, че когато те напада куче - трябва да останеш неподвижен, и детето изпълняваше съветите съвсем буквално.
Стреснах се много, бързо укротих кучето и се извиних на детето. Слава богу, то не изглеждаше много стресирано, особено като видя какъв "звяр" го лае. Кучето ми въобще няма заплашителен вид, даже обратното, но така или иначе, случката ме накара да взема специални мерки и да го обуча да не реагира на децата като на заплаха, дори да тичат, викат или размахват пръчки. Нямаше как да го водя в парка, ако ще плаши там децата.
Отне ми няколко месеца уроци, но накрая успях и оттогава то просто не им обръща внимание, освен ако не го закачат, разбира се. Иначе с познати деца стават луди игри, но към непознати деца кучето си остана доста резервирано и до днес.
Така или иначе, си имам едно на ум и избягвам местата, където има деца - за всеобщо спокойствие. Не всички кучета по подразбиране обичат деца, моето е пример за това, но има начини да бъдат научени да не реагират неадекватно в присъствието им и това си е задължение на стопаните им.

Ще си вдигна детето, ще го целуна и успокоя. Какво се очаква да направя? Да извадя чифтето от задния джоб и да застрелям собственика на овчарката?    Сигурно ще ми мине като идея, признавам си.

Въпросът беше конкретен. Интересно е защо почти никой не отговаря на него, се пишат оправдания от типа "моето куче никога няма да направи така"   Това няма нищо общо с хипотетичната ситуация.

Не отговори на място за кучета ли става хипотетичната ситуация.

Вероятно, защото знаем, че нищо няма да се случи. Две гонещи се на игра кучета не забелязват нищо наоколо, за това и бутат хора. Просто ще продължат да търчат в 99% от случаите.

Две гонещи се кучета забелязват много добре какво има около тях. Те никога не биха се блъснали в дърво, пейка или нещо твърдо и статично. Блъскат се в хора и животни, само ако искат да ги подтикнат да играят. Обиконвено кучето се научава още като малко, че с хората не се играе по този начин и след като навърши годинка вече подобни проблеми няма.

Домашните любимци зависят от адекватността и отговорността на стопаните си. Бездомните животни не са виновни, че са бездомни. Хората не са виновни, че има бездомни животни и невменяеми стопани на домашни любимци.
Когато се приложи малко мисъл и сърце, нещата се развиват в полза и за двете страни - животни и хора...
Скандалите, доказателствата и хулите не допринасят с нищо за никого, освен за работливите ни усти и пръсти....