В момента чета...48

Аз си падам по такива сюжети, както и по Древна Гърция и въпреки това Сомоса ме умори от скука и претенция. Това е един от много малкото автори, на които едва ли ще дам втори шанс след само една прочетена негова книга.

Прочетох "Скулптора" на Крис Картър. Харесвам книгите му, допадна ми и тази, въпреки че имаше едно разминаване.

Ако не сте я довършили или ще я четете, не отваряйте

Сега чета "Дума Ки" на Стивън Кинг, но минах 1/3 и умирам от скука. Кажете как е натам.

"Клара и сянката" и аз я започнах и оставих, не е за мен.

В Читанка има и "Клара и Сянката", и "Стръв", а наскоро мисля излезе на хартия и "Тетрамерон".
На мен лично най-ми допадна Клара, но не намирам сюжета за нов (изразявала съм си мнението тук).

На Сомоса проблема му е, че за фантаст го раздава много учебникарски (заравяш се в допълнителна информация), а за прозаик не му достига развитието на образа (и Клара и гл. героиня на Стръв са .... ммм по кукленски идеални). Но като цяло не е лоша комбинацията и остава да се развие.

Аз захапах Уелбек "Лансароте" и ми хареса. Смятам да поизчета и другите.

+1 
Много се радвам да видя толкова хора, които оценяват ненормалния гений на Сомоса 
Еднствено "Ключът към бездната" не мога да препоръчам с лека ръка. За мен това е книга с таргет-група единствено феновете на Лъвкрафт.

Започвам "Антихрист" на М.Ралчевски

Започнах Остатъкът от деня на Казуо Ишигуро и много ми се иска да имах повече време за спокойно, задълбочено четене. И да не я бях започнала точно след книга на Юрт и Русенфелт - прекалено е голям контрастът.

Клара и сянката я започвах и я зарязах, не е мой тип писател Сомоса.

Сега като се замисля, си права. По принцип не ми пречат сериозните и задълбочени факти по дадена тема, но при Сомоса те са суховати и не предизвикват интерес, а по-скоро смътното чувство, че авторът е искал да ни покаже колко знае. От друга страна определено не притежава таланта за изграждане на многопластови образи.

Уелбек например е чудесен откаченяк с истински писателски талант. 

Лу, много ми е откачен Уелбек на мен... Направо си е за освидетелстване... Ти кои негови неща си чела? (Аз сега за първи път се срещам с автора, чета "Елементарните частици" и съм в потрес!) Цинизмът и мизантропията му ми идват в повече...

Ммм, Петенце, познавайки твоя вкус, не бих ти препоръчала Уелбек. Чела съм "Платформата", "Подчинение" (но някак по диагонал, трябва да я препрочета обаче все не ѝ идва ред) и "Възможност за остров".

Той е брутален, ще дойде прекален за твоята нежна душа (определям я така в най-добрия смисъл  ). Няма смисъл да се мъчиш и с други негови книги. Евентуално ако много държиш да опиташ някоя друга, пробвай "Подчинение" - тя също е сериозно депресивна, но леко го избива на реалистична антиутопия.

Благодаря много, Лу!    Трябваше да те питам преди да почна Уелбек... Сега вече съм почти на финала и ще дочета книгата, но определено не е за мен...

Преполовила съм този сборник

С този Сомоса и мен ме накарахте да се разровя и да потърся негови книги. Досега все съм го подминавала, но при първа възможност ще го видя що за откачалник е!
ЗА да не е спам - прочетох 1/4 от Бабата на Бакман. Върви горе-долу добре, но не е от онези книги дето ме грабват и не ме пускат докато не ги прочета...

И мен ме заинтересувахте със Самоса. Ще го имам предвид.
Чета Изворът на Айн Ранд. Много мой стил. Заедно с Блага Димитрова я вписвам в графа "Открития в 2016"

Здравейте, аз от доста време не съм се отбивала тук, но от май месец като ме завъртяха едни обстоятелства, все неприятни, та не ми оставаше време да чета, дори започнатите книги.
Само че вече съм на линия и изчетох цялата тема назад, откъдето ви оставих  
Напоследък прочетох "Критичните 25 на Джак Ланкастър", "Капанът" на М. Раабе и си дочетох "Елизабет е изчезнала".
Лу, спомням си, че ти поиска мнение за нея, след като я завърша, идва много закъсняло и ненавременно   3/5 я оцених. Добра история, ала нещо не ми достигна и причината е комплексна - може би заради начина, по който е поднесена - прекалено хаотично, което в началото ми беше ок, но някъде в средата и към края вече съвсем ме отегчи и дори изнерви. Всъщност точно реализацията не ми допадна, иначе историята е любопитна и не е банална, стилът на автора е ок, обачееее... Това подскачане от един момент на друг момент, после в миналото, а изведнъж в настоящето  и вечното повтаряне от клетата Мод, че "Елизабет е изчезнала" откровено ми досади.
Трогателно е, когато четеш за тази болест и можеш да проследиш колко е тежко и за околните,  и за самия болен такова състояние. Наистина е страдание и в началото книгата дори много ме разчувства, смях се през сълзи, ала по едно време, поне на мен, ми се стори, че Ема Хийли е пресолила манджата и сама е погубила потенциала на творбата си. Загуби ме някъде към половината, а можеше да е далеч по-добре според мен.
Ще опитам и други произведения с тема това състояние, примерно Все още Алис, но съм гледала и филми с подобна тематика, по-емоционално поднесени, по-въздействащи и затова смятам, че има какво да се желае още.

      В момента съм с Домашни правила на Джоди Пико, имам я закупена от доста време, дойде и редът. На 200-тата страница съм и страхотно ми върви засега, получавам това, което очаквах.
Отново сюжетът се върти около болест - този път тийнейджър със синдрома на Аспергер, но тази история доста повече ми влиза под кожата, защото Джоди Пико пише и напипва чувствителните места далеч по-добре, смятам. Поне до момента е така, ще видим по- нататък.

Леле, добре че не оставих Клара и сянката, последните 30% са доста интересни, даже за малко да си изпусна станцията на метрото, така се бях зачела.