Казус при закупуване на имот с ипотека и брак

  • 5 568
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 228
И на мен ми е грозно желанието на авторката апартаментът да е само неин. Щом родителите и дават парите за самоучастието,  има възможност в нотариалният акт тя да има повече проценти собственост върху апартамента. От тук натам би трябвало останалата част на апартамента да е общ. Все пак този човек не вярвам да лежи по цял ден, предполагам, че работи. Направете договорът за кредит, така че да сте съдлъжници по кредита, а самоучастието да ти се запише като по-голям процент собственост на имота. Всеки адвокат/нотариус би дал съвет в тази насока.
Иначе аз ако съм на мястото на мъжа, бих се замислила искам ли този брак и така да започва семейния ми живот.

# 16
  • Мнения: 2 998
Имам позната, която работи по 10 часа от понеделник до събота и взима към 3000лв заплата. Мъжът и работи по 6 часа от понеделник до петък за 700лв и няма никакво намерение да промени това. Не се грижи за домакинството и за децата (за тях се грижи тъщата). Та моята позната е направила така, че всичко, което се купува (имоти, коли и скъпи неща) да останат само за нея при евентуален развод. Смятам и че така е редно, защото мъжът и от моя гледан точка няма особен никакъв принос, при все че безпроблемно може да помага на жена си и да изкарва повече пари.
Та не се знае тук какъв е случаят и дали не са се разбрали предварително.

# 17
  • София
  • Мнения: 6 897
Много е сложно, затова казах и по - горе.
Зависи от двамата, как разбират нещата и как реагират на тази Декларация. Щото той дори да е съгласен и да няма против, утре ще почне някой роднина да му говори и дудне и той ще си промени мнението. Това ще почне да ви трови брака малко по малко.
Затова най- чисто е да купите апартамента, ако искате и имате намерение преди брака. По чисто е.
Да няма хър мър.
Пък Декларация пак си подпишете ако толкова искате.

# 18
  • Мнения: 5 471
Със съпруга ми сега се нанасяме в жилище, което е купено от родителите ми за мен и е на мое име. Имам свои спестявания, с които стегнахме апартамента. На финала ползвахме общи средства/спестявания за разни детайли, но като цяло на мен ми се искаше да не го ангажирам финансово в имот, който не е негов. Извън това, не планираме да се развеждаме и сме заедно от много време, но смятам, че такъв тип финансова честност е проява на любов към партньора.

В случая на авторката, при покупката аз бих пожелала да се впишат на мен повече идеални части пропорционално на вложението от родителите ми, а останалото поравно, като мъжът е съдлъжник по кредита. Иначе се получава, че мъжът ти налива пари, срещу които при евентуален развод няма да получи нищо. Ако толкова искате сключете брачен договор, според който при развод апартаментът ще бъде продаден и ипотеката погасена, а с остатъка от парите всеки от вас ще може да си купи по нещо малко. Иначе би било нечестно.

# 19
  • Мнения: 34
А знаете ли в кои банки е възможно аз да тегля кредита, а имота да е на името на баща ми например?

# 20
  • Мнения: 3 537
А не може ли да отложите сватбата за след като си закупиш апартамента?

# 21
  • София
  • Мнения: 12 345
А знаете ли в кои банки е възможно аз да тегля кредита, а имота да е на името на баща ми например?

Преди години моят кредит бе от Експресбанк. Апартаментът бе на името на родителите ми. Ипотекиран бе техен апартамент.

# 22
  • Мнения: X
най-добре се оженете, след като ти лично купиш апартамента;
ако не може, подпишете един предбрачен договор;
а може и да не се жените въобще, щом отсега мислите за евентуален развод ... що за любов и заедно "докато смъртта ни раздели" ... странни размисли преди женитбата

# 23
  • София
  • Мнения: 1 609
Подкрепям за режим на разделност. Не виждам нищо грозно в това и не виждам защо някой трябва да има право на 50% от нещо, за което не е дал и 1 стотинка, особено пък апартамент - немалка и съвсем не евтина покупка. Това, че после разходите на домакинството ще бъдат общи и ще участва и той, е съвсем друго нещо.

И ето ти една история на моя изключително близка приятелка, пряк свидетел съм.
Скрит текст:
Тръгва да се омъжва тя; решават с бъдещия съпруг сами да си платят сватбата, без помощ от родители и роднини. Хубаво, ама не разполагат със спестявания и решават да теглят кредит. И двамата с високи заплати, обаче той на нова работа от няма и 6 месеца и банките не го искат за кредитополучател. Уговарят се кредита да изтегли тя, на свое име, а да го изплащат двамата. Речено-сторено. След няма и година обаче господинът я зарязва заради друга и тя си остава сама и с кредита. Той отказа да ѝ даде каквито и да било пари за този кредит. Тя нямаше никакво законово основание да търси пари от него, защото си го е теглила сама, че и преди брака и де юре длъжник си е само тя. Изплати си го. И тя не беше тръгнала да се омъжва с идеята да се развежда, особено пък толкова скоро, но ето че точно това ѝ се случи.

Та не искам да съм черногледа, но и аз не мисля, че е разумно той да има право на собственост, след като няма да има участие в покупката.

# 24
  • София
  • Мнения: 4 192
Подкрепям за режим на разделност. Не виждам нищо грозно в това и не виждам защо някой трябва да има право на 50% от нещо, за което не е дал и 1 стотинка, особено пък апартамент - немалка и съвсем не евтина покупка. Това, че после разходите на домакинството ще бъдат общи и ще участва и той, е съвсем друго нещо.

Колежката иска да мине метър - да си вземе нейното само за нея, а общото да е за двамата. И при възможност бъдещият й мъж да не разбере  Mr. Green
А твояте приятелка да си избира по-внимателно, че щом са се разделили само след 1 година явно не са се познавали добре...

# 25
  • София
  • Мнения: 592
Съвети ще получиш много.
Ще дам пример със самата себе си. Без брак сме с ММ с детенце. През 2011г теглим кредит за покупка на жилище. По-точно кредита е на негово име, а аз покривам негов стар потребителски (не малък) плюс пари за цялостен основен ремонт на 3-ен апартамент и покривам всички режийни сметки+морета и тн..
Преди да го изтеглим някой беше го подучил да ми предложи жилището да е само на негово име. отказах и слава Богу е по 1/2 и на двамата. Нещо куцаше тогава и уви към днешна дата се разделяме по взаимно съгласие. Той искаше с продажбата от жилището да покрием ипотеката, а потребителския да си е мой проблем. Тогава още мои близки ми казваха това, което и тук някой дами ти казват. Щом мислите за раздяла още от сега, защо купувате нещо общо.. Замисли се, разбира се не е задължително и би било добре да си уредиш нещата, но все пак.. Най-добре е да направиш сделката преди брака.

.

# 26
  • София
  • Мнения: 44
Здравейте!
Ще споделя моя опит - купихме имот с бившата ми съпруга. Кредита на мое име, а тя беше съдлъжник. Имотът придобихме в режим на СИО.
Когато стана ясно, че ще се разделяме, решихме да го направим по цивилизован и културен начин. Тя пожела апартамента да остане за нея. Тя пое ангажимент да избере как - покупко-продажба; прехвърляне; дарение; събедно решение и т.н.
Най-евтиния вариант беше да сключим брачен договор, в който определяме, че апартамента остава за нея, както и, че тя ще поеме изплащането на кредита и т.н. Нямахме друго недвижимо или движимо имущество, което да разделяме. Определихме и, че всичко закупено след датата на въпросния брачен договор, се счита за собственост на придобилия го ( тъй като между датата на договора и делото за развод минава време, при нас повече от 6 месеца, в което няма смисъл да се чудиш да купуваш или не). Същото се отнася до сметки в банки, влогове и т.н.
Същия договор, нотариално заверен, се вписа в Агенция по вписванията.
Договорът представихме при делото за развод по взаимно съгласие. Така единствено платихме таксата за делото. Не видяхме смисъл в това, съдът да дели нещо, което ние по свое желание делим.

Това смятам, че е един от най-добрите варианти.

Общи условия

Активация на акаунт