Моето дете расте откакто е родено с голямо куче, кучето не е излизало от нас дори в бебешкия й период. Не знам дали й е помогнало за говора, но какво преживя животинчето с моето палаво дете, само то си знае. В един период дори ги отделяхме в различни стаи, защото дъщеря ми от любопитство постоянно искаше да го скубе и дори се опита да му бръкне в дупето с една пръчка очите са ми били не на 4, а на 16 винаги. Единствено като сваляхме памперса показвахме как Каи пишка и ака и мисля, че онагледяването свърши добра работа. Иначе виждам и минус, тя няма страх от кучета, дори да са големи като магарета. Види ли някое, което й харесва, се спуска да го мачка и гали, което при нас не е чак такъв проблем, но в бг с тези улични кучета и безотговорни стопани, които оставят злобни песове да се разхождат без каишки и намордници, си е притеснително.
В Ирландия виждам много деца с аутизъм да ходят със специални кучета, които им ги даряват от асоциацията на аутистите. Кучетата са едни такива големи и едри като пудели и имат табелки Моля не ме галете, аз съм специално куче помощник и съответно под табелката е името на асоциацията, но по какъв начин им помагат, нямам предатава. И все пак това са специално обучени кучета, които отиват в семейството порастнали и обучени. Едно детенце идва в нашия парк и ми прави впечатление, че то води кучето, по скоро то е вързано за кучето - най-веротно помага при пресичане и ориентиране и му дава известна самостоятелност.