Трудно проговаряне - ТЕМА 21

Моето дете расте откакто е родено с голямо куче, кучето не е излизало от нас дори в бебешкия й период. Не знам дали й е помогнало за говора, но какво преживя животинчето с моето палаво дете, само то си знае. В един период дори ги отделяхме в различни стаи, защото дъщеря ми от любопитство постоянно искаше да го скубе и дори се опита да му бръкне в дупето с една пръчка   очите са ми били не на 4, а на 16 винаги. Единствено като сваляхме памперса показвахме как Каи пишка и ака и мисля, че онагледяването свърши добра работа. Иначе виждам и минус, тя няма страх от кучета, дори да са големи като магарета. Види ли някое, което й харесва, се спуска да го мачка и гали, което при нас не е чак такъв проблем, но в бг с тези улични кучета и безотговорни стопани, които оставят злобни песове да се разхождат без каишки и намордници, си е притеснително.
В Ирландия виждам много деца с аутизъм да ходят със специални кучета, които им ги даряват от асоциацията на аутистите. Кучетата са едни такива големи и едри като пудели и имат табелки Моля не ме галете, аз съм специално куче помощник и съответно под табелката е името на асоциацията, но по какъв начин им помагат, нямам предатава. И все пак това са специално обучени кучета, които отиват в семейството порастнали и обучени. Едно детенце идва в нашия парк и ми прави впечатление, че то води кучето, по скоро то е вързано за кучето - най-веротно помага при пресичане и ориентиране и му дава известна самостоятелност.

И аз в темата

И аз се записвам темата. Ще ви пиша когато минем изследването на слуха... 

Popy_fairy до колкото знам животните им дават положителни емоции и ги учат на думи и чувства

Майчета страницата за заявка за ресурсно подпомагане на сайта на ресурсния център не се отваря.Имат софтуерен проблем.Ако знаете от къде да си намеря за да го принтирам ще съм много благодарна.А иначе трябва да търся от детски градини да моля директорите за такава заявка ако имат...

Чувала съм и аз за канис терапията, но не знам подробности. Гена, не ми ли се вижда лентичката? 4.6 навърши дъщеря ми, на ТЕЛК бяхме декември месец. Всичко е до шанс - комисия и т.н, не е нулева вероятността да получите процентите. Попи, аз може да й го пускам без звук, така че, поне на мен не ми пречи как ще е озвучено клипчето При нас котаракът, особено докато беше малък, изигра огромна роля в отприщването на детето. Като че ли пред хората се срамуваше, не се отпускаше да говори, а на котето не спираше да му бръщолеви.

Юлия на мобилни телефони не се виждат лентичките  Е така или иначе наистина нищо не губя така,че ще го заведа другия месец.А защо не дават проценти? Моя малкия така или иначе не говори, не разбира много неща, не си казва името не знае цветове.....сега се радвам, че от два дена казва дай и дръж.Каквото такова да сме здрави.

Епикризата ви от св Никола ли е?  За ТЕЛК-овете просто винаги имам едно наум, щом на дете с аутизъм, който не е претърпял развитие, че дори регрес могат да смъкнат процентите, какво да очаквам? Мен също ми бяха казали да не разчитам, щом е ''само'' с разстройство на речта, ама аз съм инат и опитах.

И аз да се запиша,занесохме в градината набор от книжки за оцветяване,моливи,пастели,пластелини,гланцови блокчета,скицник и маркери-задължителни помагала за 3 годишните

Запис и от мен 
Днес ни беше 6-ти ден в яслата, първите 2 дни плачел през цялото време, сега всичко е наред.
Няколко дни, а вече виждам промяна в детето. Каза спонтанно "Чао" и "Вдигни", докато протягаше ръчички към мен. Не само той не говори, което ме успокоява. Лелките и сестрата са много мили и внимателни. Ходи с желание.
Само не знам как ще е със спането, вчера се опитали да го сложат и е изпаднал в истерия. Вкъщи заспива сам, на загасена лампа и пуснати щори. За сега го взимаме на обяд, но от 26-ти ще е по цял ден. Не ми се мисли...

На нас вчера ни връчиха тедрадка с пунктирни линии, ченгелчета и буквички + разни най-елементарни упражнения от сорта да загради буквичката "а" на картинката. Да ви кажа, с моя помощ криво ляво се справя, направихме си домашната с подкуп ходене в МакДоналдс. Утре съм подготвила упражнения от нашите помагала и съм заредила един пакет желирани бонбони. Трябва да тренираме ръчичката, защото захватът й е като на маймунче, пък и трябва да й стане рутина да пише домашна - това е положението.

Poppy, твоята госпожица на колко стана, че ЕГН-то не прощава? На 4г. ли тръгват задължително на предучилищна в Ирландия?

Моят юнак напредва с храненето самичък. Вече го оставям филията с лютеница сам да я хапва, но все пак слагам стара блуза. Закуските сам си ги яде, но за супите още не събирам смелост. И се чудя левичар ли ще е, десничар ли? Доскоро посягаше почти само с лявата ръка, тръгваше по стълбите с левия крак, но вече и с дясната ръка посяга от време на време. А за храненето еднакво добре/зле се справя и с двете ръце. Ако оставя лъжицата от дясната страна, с дясната ще яде, ако от лявата - с лявата. Не прехвърля лъжицата между ръцете.

Това беше и при моят син. Терапевтката го отчиташе като проблем - липсата на водеща ръка. Освен това каза че това влачи от липсата на водещо полукълбо и отново обеснява проблемите в говора. Каза че след 5-тата година ако няма ясна дефиниция трябва родителя специалиста да дефинира коя е по- подходяща за водеща ръка и  да се насочва детето км нея. Теста ставал като му се дават два еднакви молива дадраска едновременно!!!! Върху стена. С която ръка линиите били по-дълбоки тя се избирала за водеща. При нас детето около този срок 5 години сам се ориентира към дясната но в момента е все толкова сръчен и с лявата само не пише с нея....

Здравейте, момичета, да се запиша и в новата тема.
Много интересно това за водещата ръка, на нас никой не ни го е обяснявал по този начин, а в периода 3-5,5г сменихме реално три логопеда...иначе историята беше същата - от която страна е лъжицата/молива - с нея посяга и с нея работи, без да прехвърля. Не виждах някоя да й е по-удобна или предпочитана. Накрая последната логопедка реши, че все пак с дясната ръка по-добре се справяла и започнахме целенасочено да насърчаваме използването ѝ. Бях го забравилан този "страничен феномен"...

Ние минахме обследването в св. Никола, след 26.09 ще има епикриза, както и последен разговор без детето, на който да ми обяснят..нещо. Не знам какво очаквах, но останах малко разочарована. 3 пъти по 40 мин отделиха за нас. Поискаха ми стари тетрадки и рисунки, че нямало време сега да пише или рисува там. Е как така няма време, та ние се водим хоспитализирани там. И трите дни освен нас имаше по още 2 дечица - някак не останах с впечатлението, че отделението се пръска по шевовете, а като си тръгвахме нямаше чакащи да влизат при съответния специалист. А иначе са много натоварени...Може да не съм права, толкова дълго чакахме, че очаквах явно някакво по-специално отношение. Иначе са много любезни и внимателни. Два дни работи с психоложката сама, аз чаках отвън. Веднъж бяхме при психиатър, която разпитваше предимно мен...дежурните въпроси.
Невролог нямало нужда да я гледа - не я притесниха нито нощното напикаване /което лятото спря - или от липсата на стрес или просто отшумя/, нито паническия страх от силни шумове, дъжд, гръмотевици, тълпа хора, големи кучета и т.н. - било нормално, тя била много емоционална, щяла да го израстне  Само дето на мен това ми звучи като от устата на съседката, а не от специалист...
От понеделник трябва да подгоня директорката за ресурсния учител - това е престъпно безхаберие, на 14 септември още не беше подала заявка към ресурсния център  А психоложката на училището напуснала и сега "ще търсят нова"...

На 3 години и 3 месеца тръгват на "предучилищна"/моето дете миналата година нямаше навършени години, затова я започна на 4 навършени/. Води се ранна образователна година, държавата поема 3 часа на ден и са ти безплатни, не вървят по конкретна програма от министерство на образованието, както е в бг, но ги подготвят с разни много елементарни неща за следващата година в училище /всяка учителка сама си изготвя програмата/. След това при навършени 4 години и 3 месеца отива в училище в junior infants, после минава в senior infants и едва тогава е 1-ви клас. Първите години учат много елементарни неща. Дъщеря ми сутрин ходи на предучилищна за 3 часа, където вървят по една програма /имат свободна игра, йога, малко писане, лего, пластелин, рисуване/, взимам я от там и я карам на друга Монтесори забавачка и там остава 4 часа. С голямо желание ходи и на двете места и огромна промяна виждам в нея. Причината да не я пусна целодневно някъде е, че искам да обядва у нас. Много е капризна, ако не й харсва храната, ще стои гладна цял ден, но няма да близне нищо, а като е гладна започва да нервничи и да реве. Та така, цял ден бягам наляво-надясно като такси, но пък тя е щастлива.