Между чука и наковалнята...

Хора, които повтарят десет пъти едно и също и не отразяват отговорите до тях, просто са като навити пружини. Дали Стефанел има проблем с майка си или с месеща се свекърва, не ме интересува, интересува ме как се спира това прехвърляне на личните преживявания върху други хора.

Така е, но сигурно и ние прехвърляме. Аз имах страхотна баба, която ме е гледала в периода от 3 до 6 години, и после бяхме бликзи. Майка ми също е безценна за сина ми, той все още с удоволствие ходи при нея, въпреки че е на 12. Давам си сметка, че не всички баби са такива. Авторката получи доста гледни точки, ще трябва да мисли и решава.

Аз пък си мисля, че авторката вътре в себе си е решила вече, само я е страх да си го признае.

Ако събереш от всеки пост на авторката цитати, в които пише за отношението на мъжа си към двете деца, ще видиш (и не само ти), че това делене, е силно изопачено. И ще поясня какво имам предвид.
Тя казва, че мъжа й води и двете деца навън, занимава се и се грижи и за двамата. Не само за своето. Държи, когато големия ходи при баба си, да ходи и малкия. Каза, че се кара на големия, не без основание, но по-остро. И въпреки това, не използва нито обиди, нито му вика.
Ако в действителност, това е отношението на мъжа й към големия й син, на мен ми изглежда по-скоро, като опит на този човек да се държи като баща. Сами осъзнавате, че както двете деца имат различни нужди, така имат  и различно поведение. Нормално е, примерно, едно 8 годишно дете да прави повече бели, отколкото едно три годишно. Ако майка му, само му каже "не се прави така", а втория му баща му обясни и защо не се прави така, с по-категоричен тон, явно се държи като типичен баща.
Сега, ясно ми е, че за повечето вписващи в темата, този човек е някакво мекотело, доста епитети имаше по негов адрес. Но, пак казвам-от това, което е написала авторката за отношението му към децата-това не е делене, различно отношение-да! Ама, и аз не познавам хора, които да се държат еднакво и с двете си деца, особено с такава разлика във възрастта. И вече, в нейната глава, това се изкривява като "той обича повече своето, отколкото моето'. А когато и бабата е в  картинката, за да подклажда още повече това усещане на майката, то нейната гледна точка към мъжа й съвсем се изкривява.
За мен, прекалената намеса на бабата също е основния проблем в това семейство. И колкото по-бързо се изкорени, толкова по-бързо ще си дойде всичко на мястото.

KasiopeQ, не можеш да принудиш съпруга ти да проявява по-голяма обич към първото ти дете. Явно той си изпълнява задълженията към него, но емоцията му куца. Не лишавай детето от обичта и подкрепата на майка ти. Не отстъпвай пред претенциите на мъжа ти.

Защото всичко е на кантар при него. Щом гледа/дава на едното тогава и на другото.

А, иначе не е ли делене? Извинете много. Аз имам две деца, голяма дъщеря и по-малък син. Дъщеря ми е от първия ми брак. Ама винаги, винаги съм гледала когато има нещо за единия, да има и за другия. Вярно, с различни нужди са, но и различни неща е имало и за двамата. Баща им (да, баща ИМ), по същия начин го е правил-ако има за сина ни, да има и за дъщеря ни.
Пак казвам, по принцип тази тема е деликатна. И за това, доста хора реагират остро и обидно спрямо мъжа. Но реално, делене от типа " Твоето си е твое, другото само е мое", аз реално не виждам.

И у нас е така Адел. Баща Им гледа и двете според нуждите им. Родителите ми са гледали голямото ми дете и от всичките си внуци най-голяма слабост имат към него. А и дълго време беше - горкото дете без баща ( което ужасно ме дразнеше ). И малкото обичат, дава им много радост, обаче не го гледат така както са гледали другото. Мъжът ми не се вживява. Знае какви са обстоятелствата и не се дразни. Свекърва ми също си има предпочитания. Нейна си работа, все ми е тая.
С това искам да кажа, че ако нещата се поставят на кантар и непрекъснато се дебне за детайли, конфликтите ще са все по-тежки.

Мястото на детето не е при баба си, а при майка си и баща си. В случая - и на двете деца. Вероятността бабата да си замине първа е огромна, така че преимуществено е да се запази семейството и да се изгради модел, стабилни отношения и разбирателство в рамките на това семейство, което ще е опора на детето доста по-дълго време в Десетилетията, отколкото бабичката.
Оф, с това отглеждане на деца от бабички ще ме уморите, не спряхте бе. Бабичките да си гледат себе си, бащите да си гледат децата. Но нейсе, говорете си, явно още едно поколение ще е отгледано от бабички, доста ще мине, да се промени този манталитет.
Естествено, че е изопачено. Всичко тръгна от това, че настоявах да се отстрани бабата. Ако отидеш в съседната тема, където драпат да отстранят свекървите, и после дойдеш тук, да видиш как държат тъщата да е в картинката, чак смешно ще ти стане. Двоен стандарт. Ето и горе пише - поведението на бабата е ЛОГИЧНО - видите ли. Ако беше свекървата, песента щеше да е съвсем друга, но тъщата да се намеси, било съвсем логично.
Заяждането е с цел да се обори моята теза, че бабата не трябва да се меси!

Имайки предвид "помощта" на поне 90 % от българските майки, да, това може би е най-добрия съвет към авторката.Особено след описанията как точно нейната майка "помага"....
Да, помага по-скоро в посока да се разтури семейството на дъщеря й.Вероятно ще е най-доволна дъщеря й да се прибере обратно при нея с двете си деца и да осмисли старините й.
Апропо, винаги съм се учудвала на липсата на личен живот на хората, когато децата им пораснат и си поемат пътя, вкопчват се като пиявици в деца и внуци, като че ли живота им зависи от това.
Едно е да си насреща, когато детето ти има РЕАЛНА НУЖДА от помощ, друго е да си вреш носа във всеки проблем на младото семейство и да даваш непоискани акъли.
А тази майка точно това прави, гледа под лупа зетя, търси кусури и налива масло в огъня.
Той естествено, отвръща със същото.Логично.Вече едва ли съществуват хора, които "шамаросани" по едната буза, доброволно да подложат и другата за "шамар".

Абсолютно!      

Та значи как да го разбирам, че съпругът може да се държи различно с децата, видиш ли, защото само едното е негово, а бабата няма такова право? Хайде бе! Времето, което детето прекарва с втория си баща е доста повече от това с баба си, значи през по-голямата част от ежедневието то ще бъде делено. Водел го на спорт и т.н., но не го целува, прегръща и непрекъснато му прави забележки и му се кара. Ами ако някой е ОК да живее така, да каже, аз специално няма да се чувствам добре и няма да го допусна за децата си! Още в началото когато заживяхме със вторият ми съпруг съм го предупредила и 100 общи деца да имаме, няма да ги дели каквото и да му е от вътре и няма да ми насъсква децата едно срещу друго. Аз съм делена и взаимоотношенията ми с брат ми не са кой знае колко добри, а като деца откровено си го тормозех, защото беше толериран.

Големият е втори клас.   
И моите синове след 5-6 годишна възраст вече се дразнеха на прегръдки и целувки.Родният им баща ги гушкаше до към 3-4 годинки....после и на него му бягаха.Аз успявах да си открадна по целувка евентуално за лека нощ.
Няма как да има еднакво отношение към дете на 8 и дете на 3.Най-малкото те имат различни нужди и потребности.

Давам си сметка за неефикасността на интернет-комуникацията и вероятността от погрешно разбиране.Но досега, по описанието на авторката аз лично не виждам разделение на децата, а зловредна "помощ" от бабата.По-скоро на нея й е особено мило първото внуче, все пак го е отгледала от 2 месеца, едва ли не го чувства като свое дете, после й го отнемат, ражда му се братче, което отнема почти цялото време на дъщеря й и тя си мисли, че нейният любимец-голямото дете, е ощетено откъм внимание и се втурва да "спасява положението".
А твърде е вероятно да е нямало никаква нужда от спасение, а това "делене и неглижиране" на баткото да е било само в нейните очи.

Аха, гледам се намесиха от лагера на 'делените' деца. 
Всеки си гледа от собствената камбанария, наистина. Трудно е с второ семейство, неимоверно, но триангулирането на още хора в схемата затруднява много нещата, както е и в този случай. 
Като участничка в подобна ситуация мога да кажа, че категорично съм доста ... изумена .... от пренебрегването на малкото ми дете от страна на родителите ми. Доста грозно поведение, та - деленето е по-скоро от тяхна страна при мен, не от страна на мъжа ми.  И пак, той гък не е казал по въпроса, но това е така, понеже аз самата се възмущавам изключително много от ситуацията, не се налага той да се намесва, че да си изказва възмущението.
И други познати и приятели съм имала с подобно отношение на баби и дядовци към уж, според тях, пренебрегнатото дете. Класика. А всъщност пренебрегващите едното дете са те. Под предтекст, че нямало баща. Дрън, дрън.

Авторке, кой дели децата - бащата или майка ти?

Да, като ти чета поста, ти изцяло от твоята камбанария си гледаш. Щом при теб така и при другите така.
Между другото не знаех, че имаме лагер, но пък знам колко е обидно, за това и  съм с такава позиция.
Между другото от постовете на авторката знам за това, че съпругът и дели децата. С майка и още не съм говорила, ако се включи ще си поговорим.