Между чука и наковалнята...

Според мен авторката ще си търпи "прекрасния" мъж, защото :
1. Раздялата с него би означавало да лиши второто си дете от баща. Реално към малкото таткото се държи добре. Т.е. трябва да избере дали едното й дете да расте без баща или да избере голямото, като разкара от живота му човек, който не се държи добре с него.
2. Осъзнава, че ако се раздели с мъжа си, той най-вероятно ще спре да й дава пари и тя ще се охълца финансово, което. ...
3. Ще се наложи пак да се върне с подвита опашка при майка си, за да я моли за втора порция пари и грижи и
4. Ще се чувства провалена, че за втори път е сбъркала при избора си на мъж и обрича второ дете на последствията от това.

Много вероятно. Жалко само за психическите травми на детето. Дано остане само с това, а да не прерастне в подсъзнателна неприязън между двамата

Не мога да повярвам, че може да обичаш някого и да го нараняваш по този начин, чрез най-милото му.
Ако този тъпанар обичаше жена си, нямаше да има проблеми с "понасянето" на детето.  Напротив.
Той жена си не може да гледа - вие детето искате да обгрижва. И колкото повече ги гледа, толкова повече му свети лампата, че е втори избор.
Абсолютен неандерталец, на който всички и за всичко са му криви.   Собствената му некадърност е толкова голяма, че чак му пречи да вижда.
Тези комплекси, обаче често избиват в злоба.... И то каква!
За съжаление - съвет нямам. Освен, шута, яко бачкане и сама с двете деца.  Като поемат пътя си, може и да отдъхне авторката.

The wishmaster“Горе прочетох знаменитата мисъл, че деленето на децата НЕ Е ПРОБЛЕМ. Умопомрачителна гениалност!“

Деленето Е проблем, стига да не е само в главите на възрастните.

Касиопея: „Май трябва да поясня някои неща които явно не са станали ясно при четенето между редовете. Детето ми не е малтретирано, депресирано и нещастно както чух няколко изказвания…. А това че възрастни хора около нас усещат че на едното се радва повече мисля че няма как да се скрие… Казах студено отношение в смисъл - без прегръдки, без целувки, от този вид. Кара се и прави забележки, макар и не без повод, малко по-пресилено и по-студено от колкото е нужно, но не и в смисъл да крещи, да посяга и да обижда. Друго което не съм казвала е че иска да изпрати баткото при баба си и да се отърве - даже напротив - не иска да го пуска сам там, а държи да ходят навсякъде заедно. Това сравняване и вечно броене единия колко, пък другия колко е това което ме влудява……  Проблемите на първо място ми започват с това че мъжът ми откача заради нещата които говори и върши майка ми, а тя говори и върши неща без да я интересува че ще ни скара. И от там караниците между нас, отдръпването на мъжа ми от голямото, отдръпването на бабата от малкото. Как да го кажа по-ясно от това не знам.“

При такова вторачване няма как да не бъде отчетено и минимално отклонение в отношенията към децата. Тези с повече от 1 дете отлично знаят, че абсолютното изравняване е невъзможно, дори и само поради факта, че нуждите на децата в даден момент са различни.

А нахъсването на авторката или срещу мъжа й, или срещу майка й, едва ли ще й помогне да се справи със ситуацията.

Според мен проблемът е заложен още с отношението на мъжът към първото му дете.
Няма как да се очаква да се грижи емоционално и всякак за чуждото като за свое, щом не го прави дори за собственото си.
За мен проекцията на отношението към първите деца е съвсем явна- проблем с първата му жена- резултат- не се грижи за детето си.
Аналогично- проблем с тъщата- резултат- влошаване на отношенията с първото дете на авторката. Според мен този мъж пренася проблемите си с възрастните в-у децата, които нямат никаква вина. Донякъде мисля, че и авторката го прави – никакъв интерес към първото дете, което по същество е братче или сестричка на нейното второ, и то предвид „лошата” му майка.
Може да е откачено, но аз бих опитала да приобщя първото дете на съпруга. Да го помоля да опита да прекарваме време с него. Да отбелязваме празници и т.нат. Имам предвид това, да види как аз ще се отнасям с дете, което не е мое.
Другото, което бих направила е да забраня категорично на майка си да споделя недоволството от мъжа ми гласно и никога да не порадява/дава нещо на едното без да даде и на другото, като ще очаквам същото отношение и от мъжа си.
Аз също ще го направя по отношение на първото му дете.
Това си е моето мнение, казвам го, за да не породи излишни спорове.
Никак не е лесна ситуацията, но дано се намери решение.
Успех желая 

Скоро гледах предаване какъв голям процент от българските ученици не могат да четат текст с разбиране..... явно същия голям процент е и сред майките. По-безумни коментари трудно ще се намерят.
1. Отсвири майка си, която е човекът, който винаги ти помага.
2. Говори с подобието на мъж и станете семейство, няма значение че това същество не го иска ..... ти си говори...
3. Веднага се образовай и почни да печелиш по 20 бона на месец и стани тотално независима

Ако сега бащата се дразни от първото дете - второкласник чакай да видиш какво става с пубертет у дома. Няма да се понасят!

Изключително важно е бабата да остане в живота на внучето - тя ще му е клапата за изпускане на парата и един ден да отиде да живее при нея след като положението стане нетърпимо. А ми се струва, че до 5-7 години ще стане.

И в темата на родителите се гледа като на задължени да понасят всичко хора. Сега ще се отдръпва, после ще се нанесе у тях, после няма да позволява да вижда децата щото арабския принц се дразнел ... Ехоу, ако майка и си тегли майната т.е  тегли майната на авторката тя губи най-сериозната си опора в живота. Защо смятате, че родителите са длъжни да тъпрят и само да се раздават? Щото ще благоволите да им дадете децата? Ми да ви кажа и без децата ви тези хора ще оцелеят и даже по-пълноценен живот ще имат. Въобще смятам отношението към родителите в България за доста уродливо - като задължени вечно на децата си за пари, грижи, съобразяване, обгижване ....

Абсолютно съгласна с последния пост!

А,какво трябва според теб да правят?Да се месят в живота на порасналите си деца,да оплюват избора им на партнъор в живота и да се правят на майки на внуците си?Всеки да си гледа семейството.Дъщеря и вече си има ново семейство.Защо просто не я остави да бъде щастлива и да решава сама проблемите си,когато има такива?Не казвам да забрави за дъщеря си,но има разлика в това домът на родителите да бъде винаги отворен за децата им и да се месят в новото им семейство.

Това някой трябва да го обясни на мъжлето, защото то иска да му гледат семейството:

Най-добре е двамата да седнат и да се разберат къде точно ги стягат чепиците.
Възможно е и свекървата да е същата като тъщата-типичната бг майка-месеща се във всичко.

stefanel, прави ми впечатление, че в тази тема твоята гледна точка и то няколко пъти повторена, е че майката на авторката е основния проблем. Според теб премахвайки я от живота им ще се нареди всичко. Въобще не обръщаш внимание, че авторката е поразочарована от мъжа си, че е станал ревнив и цупещ, че има проблем с комуникацията с голямото дете, че те финансово и времево разчитат на бабата, че често авторката е сама с децата. Също така не поглеждаш ситуацията от гледната точка на първото дете, което не е просто една пионка, а същество отгледано и привързано към тази жена. Не може просто така да вкарваш и вадиш важни хора от живота му без това да остави трайни негативни следи в психиката му.
Също така всяка нормална майка си задава въпросите ако отношенията с втория баща станат нетърпими къде ще иде това дете? И недай Боже ако утре майката не е сред живите кой ще поеме грижата? И отговорът на двата е ПРИ БАБА СИ. Често когато имаме проблеми търсим някой друг да е причината за тях, но в конкретната ситуация това не е майката на авторката.
Също така говорим за нейната МАЙКА и се предполага, че тя я обича и има нужда от нея. Предполагам, че изолацията и охладнелите отношения ще я карат да се чувства зле. А и това което виждат децата и като модел - това и самата авторка ще получи като стане самата тя баба.

Предполагам, че имаш житейска ситуация подобна на тази на авторката и олицетворяваш бабата с лице от твоята ситуация.

И кое е семейството на бабата, което трябва да си гледа?

Негативни последици за психиката на децата ще има със сигурност,ако растат в конфликтна,отровна среда.Тези конфликти трябва да се елиминират на всяка цена,защото не само авторката е между чука и наковалнята,но и децата.Ако бабата обича наистина внуците си,а не само себе си,няма да сее конфликти в средата,където те растат.А,мъжа какво да го коментирам-в семейства,където има външна намеса,отношенията между мъжа и жената се деформират.

Ти обаче упорито продължаваш да НЕ забелязваш, че в това семейство има и проблеми, които НЕ произтичат от бабата, а от "мъжа". Слагам го в кавички, защото след всеки пост на авторката изглежда все по-малко мъж.

За мен поведението на бабата е логично - намесва се там, където има най-голяма нужда, където вижда дефицит. Голямото дете е без баща, майка му е погълната от грижи за бебето и емоции с новия мъж. Малкото дете е обгрижвано и от двамата си родители. (Тук няма упрек към майката, нормано е като се появо бебе, голямото да получава по-малко внимание).

Поведението на мъжа, обаче, е противно и лишено от логика - ревност към бабата, настояване за еднакви неща за две деца, които са на различна възраст и с различни нужди, ревност към ходенето на работа на майката, промяна на отношението към голямото дете...

Проблемът е мъжа, не бабата. Да, тя дели децата, но то е защото голямото има нужда от нея повече в момента. Той дели децата, защото малкото си е негово.

Според мен авторката трябва да постави мъжа си на място и да е доволна от пристъствието на бабата в живота на сина си.

Да не забравяме, че често общуването с бабата е безценно за децата, защо да лиши голямото си дете от това, още повече в момент, в който на нея и трябва време за малкото?!