Между чука и наковалнята...

Тука стана някакво поголовно плюене по тъщата, ама да ви питам - Колко от вас са самотни майки, които не са имали как да се оправят и са си живяли с родителите? Колко от вас са били в положение детето да има за най-близки хора майка си и баба си? Значи, 6 години няма къде да живееш и си в дома на майка ти и тогава, и да ти пречи намесата й във възпитанието на детето ти, си траеш, понеже ти го гледа, пък после се чудиш защо майка ти приема ТВОЕТО дете за СВОЕ и иска да го защити. Или може години наред бабата да бъде близка с внучето си, но се появява нов мъж и край - тя не може си отвори устата. И то да изкаже нещо очевидно - този не се държи с детето добре. Защото не се държи добре - само забележки и никаква проява на загриженост, прегръдки, обич - ми не е длъжен, бе, той е пастрок, да не му е баща! Велико оправдание. Аз племенниците си прегръщам, децата на приятелките си прегръщам, камо ли пък детето, с което бих приела да живея като част от едно семейство.
А ако не беше бабата, а беше бащата на първото дете и той имаше претенции как да се отнасят към детето му, пак ли щяхте да казвате, че няма право на глас? Защото много често при такива ситуации  с втори брак и бебе, първото дете започва да прекарва повече време с баща си. Моя съседка изпраща голямата при татко й, защото детето е осъзнато, на 12, и много ясно вижда, че вторият баща не се обръща към нея за друго, освен да й се скара. Майката само ми обяснява, че искала мир да има, мъжът й не харесвал дъщеря й, но тя пък се държала лошо, че и се оплаквала от него на БНД, който пък вдигал скандали да си защитава детето. Пак ли тука проблемът е в намесата на БНД? Има човекът право, намесва се, да. Не може да си живееш щастливо и да се правиш, че детето ти си измисля и преувеличава, че е игнорирано и отблъснато.
Да, има много случаи, в които тъщи, свекърви и всякакви се месят и създават интриги. Ако мъжът не проявяваше такова отношение към голямото дете и не беше наглец, който изисква родителите на жена му да помагат финансово, щях да съм на мнение, че майката е интригантка. Хайде със здраве на Авторката,  да си живее и тя в заблуда, вместо да обясни на мъжа си, че когато се създава семейство с жена, която има дете, се налага се съобразяваш с това дете и чувствата на това дете.

Та историята е следната: На 30г. съм, в момента омъжена, с две прекрасни деца. Голямото ми дете от предишна връзка, малкото е от брака с настоящия ми съпруг. Той също е с един неуспешен брак и 1 дете.  Банално, в началото всичко беше като приказка, той се държеше страхотно с малкия, галантен, грижовен към мен. Детето го прие от самото начало. Аз по начало съм си влюбчива, така че не ми трябваше много. Влюбих се, предполагам той също (поне тогава така го усещах), направихме сватба, забременях. Родих още едно прекрасно момченце! И всичко се промени. Отношението, начина на мислене, всичко. Знаех че няма как да не прави изобщо разлика между децата, но се надявах, че поне децата няма да го усещат. Моята майка беше много привързана към сина ми (големия), тъй като веднага след като се роди, аз напуснах баща му и се прибрах при семейството си.  Когато се появи и малкото обаче, тя някак си не посмя да се доближи много тъй като между нея и съпруга ми имаше някаква особена дистанция – тя просто не го харесваше (не че някога е харесвала някой). Въпреки това първата година беше поносима. Колкото по-рядко се виждах с майка ми, толкова по-спокойни бяха нещата. Не за дълго. В последствие, породено от отдръпването на мъжа ми от баткото, тя скочи като орлица майка обвинявайки ме, че не се грижа достатъчно за него. Че гледам само малкото, което за мен не беше така. Съпругът ми пък започна да скача срещу това, че майка ми се интересувала само от едното внуче… И така вече 3г. като всяка следваща е все по-страшна от предишната. Децата растат, почват да разбират, скандалите вкъщи стават все по-грандиозни и то за глупости. Вечния спор „Майка ти така….“ „…Мъжа ти иначе….“ . За мен и двамата са безумно луди и не могат да се видят от страни колко глупаво изглеждат – като малки деца. Не ги оправдавам, но не ги и съдя. Поставям се на мястото и на двамата. Но на мен ми писна да съм между чука и наковалнята! Кога ще му дойде края! Никой не се постави веднъж на мястото ми! Майка ми е много властна жена и доста се опитва да се налага! Съпруга ми е голям инат и не се вслушва в ничие друго мнение. Още повече че е ревнив, и напоследък взе да става непоносим и от тази гледна точка! Като цяло скандалите зачестиха, децата стават свидетели на нашите караници все по-често, а аз вече нямам сили. Изморих се да бъда рефер, да потушавам страстите на единия, после на другия. Направо се разболях – не мога да ям, не спя, ММ постоянно се заяжда, свива ми се само като видя че майка ми звъни по телефона. Не издържам вече този стрес. В крайна сметка излизам аз виновна! Според мм - че оставям майка да се налага, според нея - че оставям него да ме командва и не си гледам децата правилно.

Браво, най-накрая някой да каже истината! Рано или късно и това детенце ще започне да бяга при баба си. Майка и се била месила, ами тя като не се меси?!

И да, синът ми ходи единствено на английски език, защото единствено това може да си позволим на този етап, въпреки, че има талант за други неща и желание за футбол!

Коя истина?
Тази, че благодарение на майка си и грижите ѝ като за недоразвита, и поемането на отговорност за живота ѝ, авторката на 30 години още не е порасла и станала самостоятелен човек, умеещ да отстоява себе си?
Много си права, че рано или късно и това дете ще хукне да бяга при баба си, която и на него ще обясни колко не струват и майка му, и баща му и как само баба мисли за него!

И после в един момент след като ме пуснаха хормони, умори и т.н. след родилни истории и отново се чувствах Жена, реших че няма лошо пак да започна да се "цапотя" (цитат на съпруга ми). Лакирам се - физиономии, идва приятелка да излезем да се разходим - физиономии, говоря с комшиите пред блока(мъже) - физиономии. С кой беше, къде беше, какво си говорихте, кой знае какви ги вършиш. Сега пък от както се върнах на работа, положението е нямам думи - разпити, недоверие, съмнения. Без повод - просто така. Спрях да обръщам внимание, мрънка мрънка и като види че не се впечатлявам нацупи се и млъкне. Вътрешно ми е гадно, защото вместо спокойствието и радостта от децата на които се надявах, сега получавам стрес, скандали, обиди и от време на време "любовни ласки" (естествено в неподходящото време). Не искам да мисля за раздяла, но не виждам решение и почвам да изпадам в отчаяние... Толкова ли е трудно да живеем нормално?

Svetlina* , съгласна съм с всяка твоя дума.

Просто казвам, че майка й място там няма, толкоз.

А на авторката ѝ е по-лесно да обвинява майка си за скандалите вкъщи, но не и да признае, че първоизточникът на проблемите им вероятно се крие другаде.