Aвторке,разкарай незабавно майка си от настоящето си семейство,покажи и къде и е мястото и не и позволявай вмешателства.Тази жена ти разваля семейството!Обичайте се с мъжа ти,гледайте си децата.Външни хора нямат право на глас!
- Публикувана: 19 септ. 2016, 13:02 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2016, 19:42 ч.
Между чука и наковалнята...
Имат право само да дават пари и да бъдат на повикване.
И да одобряват еснафа, който иска дъщеря им да седи у дома с фереджето ...
Имат право само да дават пари и да бъдат на повикване.
Когато си решила да създаваш семейство- за втори път, трябва да можеш да го направиш без да тичаш при мама да те издържа и да ти камериерства.
С първото дете се е прибрала още преди да го роди или като е било на 2 месеца- не помня, пък и не е толкова важно.
Сега, пак мама трябва да е насреща.
Ми, да се омъжи за мама и всичко да е наред!
Да 
Иначе би било...
ПП Малко като развален телефон се е получило. Отговарях на въпроса от преди редакцията.
Иначе би било...ПП Малко като развален телефон се е получило. Отговарях на въпроса от преди редакцията.
Видях предния ти пост и промених поста си
Извинявам се, че така увиснаха думите ти след моята корекция. Исках да подкрепя иронията ти. 
Имат право само да дават пари и да бъдат на повикване.
Когато си решила да създаваш семейство- за втори път, трябва да можеш да го направиш без да тичаш при мама да те издържа и да ти камериерства.
С първото дете се е прибрала още преди да го роди или като е било на 2 месеца- не помня, пък и не е толкова важно.
Сега, пак мама трябва да е насреща.
Ми, да се омъжи за мама и всичко да е наред!
Когато реших да създам семейство за втори път вярвах, че човека до мен е стабилен, грижовен и ще се грижи за нас (както и беше в началото), не съм тичала при майка си по свое желание. Но когато няма на кого да оставиш детето си, не са ли родителите тези към които е логично първо да се обърнеш? Да, в началото нямахме проблеми, после се появи малкия и отношението на мъжа ми към голямото дете охладня - разбирам до някъде че се радва повече на собственото си дете, но това значи ли че чуждото вече е излишно! Тогава се намеси майка ми. За баткото вече нямаше мило отношение, само упреци, забележки... Повечето от вас са наясно с ревността на голямото към новия член на семейството. И аз се постарах да омекотя момента. В резултат на което имах 2 щастливи деца и един вечно намусен съпруг. Говорих многократно с него, молих го да се замисли, че децата не са виновни за грешките на родителите си, но нищо не се променяше. Тогава се промени и мнението на майка ми за него! И моя малък ад започна... Той все още е отговорен родител (що се отнася до това да ги гледа, да ги води на тренировки, лекар или на площадката, но отношението към единия и към другия се вижда от далеч.
Това, което виждам аз е как твоето отношение се променя! Ситуацията така както я представяш е много объркана! От една страна майка ти е лоша, после обръщаш лопатата и става мъжът ти лош... ти къде си в тази картинка, жена на 30 години... поведението ти и отношението ти е много детско! Майка си на две деца, очакваш все някой друг да поема грижи за дете, финанси и какво ли не... абе света вода ненапита си! Кой прав, кой кирв... не знам, но ти определено не показваш държание на зряла жена!
Тогава се промени и мнението на майка ми за него!
Това, което виждам аз е как твоето отношение се променя! Ситуацията така както я представяш е много объркана! От една страна майка ти е лоша, после обръщаш лопатата и става мъжът ти лош... ти къде си в тази картинка, жена на 30 години... поведението ти и отношението ти е много детско! Майка си на две деца, очакваш все някой друг да поема грижи за дете, финанси и какво ли не... абе света вода ненапита си! Кой прав, кой кирв... не знам, но ти определено не показваш държание на зряла жена!
И как според теб трябва да се държи една зряла жена в случая?
Тогава се промени и мнението на майка ми за него!
От майка си не искам нищо! Просто се питам кой в цялата тази история трябва да отстъпи, защото се уморих да ме упрекват от едната страна, че слушам все още майка си, която обича само едното си внуче(което не мисля че е истина), от друга че си затварям очите и ще навредя на децата си (което в никакъв случай не желая). И съм далеч от мисълта че съм света вода ненапита! Ако има безгрешни да кажат, да почерпя опит от тях. И в момента не упреквам никого - просто излагам фактите. В момента в който започна да упреквам, ще съм наясно със себе си и вместо да пиша тук ще подреждам живота си...
Като начало да поднася по-информативно проблема! Но за мен зрелостта е равна на самостоятелност и това не включва припкане при свеки, мама или Пенка всеки път, когато нещо не е по план! Прекалено много си зависима емоционални, финансово, от към помощ за деца и всичко останало спрямо всички! Майка ти и свекърва ти плащат сметки, които вие не можете, гледат ви децата, ти се чудиш на кого да угодиш с надеждата мир да има без да се опитваш да разрешиш проблема... Колкото и да се сърдиш, това е моето мнение! За мен вече сама е трябвало да се оправяш с проблеми били те създадени от мама или мъжът ти! Ти си пуснала юздите и всеки си прави каквото иска! Дори 7-8 годишното ти дете иска мобилен телефон и ти си готова да го дадеш! Всеки ти се е качил на главата и ти не правиш нищо по въпроса! Аз на това зрялост не му казвам!
Ако ти беше на мястото на майка ти, нямаше ли да промениш отношението си към него? Всъщност, какво искаш от майка ти? Проблем имаш с мъжа си. При това, огромен проблем.
От майка си не искам нищо! Просто се питам кой в цялата тази история трябва да отстъпи, защото се уморих да ме упрекват от едната страна, че слушам все още майка си, която обича само едното си внуче(което не мисля че е истина), от друга че си затварям очите и ще навредя на децата си (което в никакъв случай не желая). И съм далеч от мисълта че съм света вода ненапита! Ако има безгрешни да кажат, да почерпя опит от тях. И в момента не упреквам никого - просто излагам фактите. В момента в който започна да упреквам, ще съм наясно със себе си и вместо да пиша тук ще подреждам живота си...
Ето ти проблема! Ти гледаш и искаш някой да отстъпи! С отстъпване нищо не постигаш! Трябва да въведеш ред, но май времето е минало от толкова отстъпване!
Тогава се промени и мнението на майка ми за него!
От майка си не искам нищо! Просто се питам кой в цялата тази история трябва да отстъпи, защото се уморих да ме упрекват от едната страна, че слушам все още майка си, която обича само едното си внуче(което не мисля че е истина), от друга че си затварям очите и ще навредя на децата си (което в никакъв случай не желая). И съм далеч от мисълта че съм света вода ненапита! Ако има безгрешни да кажат, да почерпя опит от тях. И в момента не упреквам никого - просто излагам фактите. В момента в който започна да упреквам, ще съм наясно със себе си и вместо да пиша тук ще подреждам живота си...
Не знам защо искаш някой да отстъпи.
Кой след като според мен виновен е само съпругът ти.Майка ти може да е властна жена но го е усетила какъв е преди теб и преди така наречената му промяна.
Не с майка си с него трябва да се оправяш.Жал ми е за теб че се измъчваш гледайки как пренебрегват едно от децата ти, но ако не вземеш мерки най жалко ще бъде за детецето.
Кой след като според мен виновен е само съпругът ти.Майка ти може да е властна жена но го е усетила какъв е преди теб и преди така наречената му промяна.
Не с майка си с него трябва да се оправяш.Жал ми е за теб че се измъчваш гледайки как пренебрегват едно от децата ти, но ако не вземеш мерки най жалко ще бъде за детецето.
От майка си не искам нищо! Просто се питам кой в цялата тази история трябва да отстъпи, защото се уморих да ме упрекват от едната страна, че слушам все още майка си, която обича само едното си внуче(което не мисля че е истина), от друга че си затварям очите и ще навредя на децата си (което в никакъв случай не желая). И съм далеч от мисълта че съм света вода ненапита! Ако има безгрешни да кажат, да почерпя опит от тях. И в момента не упреквам никого - просто излагам фактите. В момента в който започна да упреквам, ще съм наясно със себе си и вместо да пиша тук ще подреждам живота си...