ЕНДОМЕТРИОЗА - ТЕМА 11

  • 67 840
  • 747
  •   1
Отговори
# 210
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Вероятно е така. Дано само не съм си навредила много на огранизма с това спиране и почване.
Вече ще намалявам и увеличавам мнооого бавно.
Но сега почнах със стартова доза 50 де. Според Начев така се почвало и затова почнах така. Явно пак грешка.
Само да отблележа, че аз и преди да съм пила какъвто и било Л-тироксин през живота си, страдах от тежка аритмия. Тоест аритмията не е резултат сега от самия процес на спиране на Л-тироксина, пък после като огранизма свикне без него, аритмията да спре. Нея си я имам винаги, ако не подавам Л-тироксин на жлезата.

# 211
  • Мнения: 2 999
Маги, в крайна сметка при теб коя от всичките ти стратегии проработи? Ти последният път на ЗЕТ или пресен беше?
 

# 212
  • Мнения: 2 029
Dundy, тя моята наистина е много дълга и широка. Пресен трансфер от 4-ти опит. Преди това махнах: полипи; пункция на ендометриозна киста; възел от щитовидната жлеза, защото от стимулациите растеше много и просто нямаше смисъл да го държа и да ми унищожава здравата тъкан на жлезата - това благодарение на лекарите.

Благодарение на моята упоритост - намерих си в урината стафилококус ауреус и уреаплазма - лекувах ги. Подозирах за генетичен проблем при мъжа ми, което уви се потвърди и мое беше решението/отговорността да оставим нещата на инвитро, независимо колко малко е броят на яйцеклетките. Обикновено стандартната практика е ИКСИ при малък брой яйцеклетки. Те всъщност изследванията на мъжът ми излязоха след като разбрахме за бременността, така поне той го прие по-лесно, но все пак сме си и с генетичен фактор.

Благодарение на моята лекарка - изчисти ми се организма и от противозачатъчни. Би ми декапептил вместо пурегон или прегнил. Стимулацията беше с 2 препарата, но бях близко до, без реално да имам хиперстимулация (според нивата на естрогените). Не изчаках 3 месеца между 3-ти и 4-ти опит, а мисля само два цикъла - естрофема (проваления ЗЕТ) и един нормален цикъл. Имах по-голям брой антрални фоликули - понякога наистина има смисъл да се дебне цикъл с повече антрални фоликули и тогава да се започне стимулация.

Цяла камара с диагнози, но ако използваш систематичният подход и ако имаш мъъъничко късмет в един момент, то нещата се случват.

Последна редакция: ср, 26 окт 2016, 16:04 от Magdalena1978

# 213
  • Мнения: 4 058
Маги,значи три месеца след неуспешен опит си имала повече антрални фоликули,така ли?
Аз имах 7 фоликула,а 3 яйцеклетки накрая и сега си мисля до колко ще ги докарам януари.Уж не съм с изчерпан резерв,а само трички имах.Все пак колкото повече толкова по-голям шанс.

# 214
  • Мнения: 2 999
Маги така нещата наистина звучат доста подредено, но благодарение на теб и упоритостта ти. Следя те във форума отдавна и си спомням, че мина през 9-те кръга на Ада.

Кариотип ли пусна на теб и мъжа ти? За урината какви изследвания пусна? Разпитвам те, защото искам да съм сигурна, че преди да преминем към трансфер всички възможни капани ще съм ги изчистила. Ако искаш можеш да ми отговориш и на лични, няма проблем. Hug

# 215
  • Мнения: 2 029
*Steffie*, не мога да кажа от какво е със сигурност. Вероятно остатъчен ефект от предната ситмулация, защото бях:
- стимулация без трансфер;
- естрофем за ЗЕТ (нямаше ЗЕТ, но достатъчно високи нива на естрогените);
- нормален цикъл;
- стимулация.

Вит Д вече бях вземала достатъчно дълго време, хапвах и хайвер от сьомга вече няколко месеца под ред, лято беше също така. ФСХ-то беше под 10 - напълно възстановено от онези времена с противозачатъчните (ФСХ 18,75; 13,50).

Наистина понякога просто трябва да се улучи цикъл с повече антрални фоликули и тогава да се форсират нещата. Иначе за какво да си изнасилваш яйчниците: Май 2015 започнах вторият опит с 4 антрални фоликула общо и преди това бях на противозачатъчни - нищо. Смених клиниката.

Януари 2016 пак 4 антрални общо, но лекарката ми каза - не, ще изчакаме по-добър цикъл. Няма мисъл да слагаш хормони.
Април 2016 - 6 антрални общо, но единият малък (под 6 мм) - един добър бластоцист.
Юли 2016 - 9 антрални общо, всеки по около 8 мм, т.е. не бяха под 6 мм. - 2 добри бластоциста.

Dundy, ще ти отговоря на лични, защото понякога си мисля, че наистина отегчавам другите хора с моите размисли и страсти Simple Smile (аман от тази Магдалена  Joy)

# 216
  • Мнения: X
Маги, моля те не ни лишавай от ценните си знания и съвети! #2gunfire bouquet

# 217
  • Мнения: 2 029
Аз не искам да ви обърквам момичета. Аз не съм лекар. Много изследвания съм пускала на своя глава. С много неща съм рискувала на своя глава. Много съм се съмнявала в много неща.

Това че нещо работи за мен, не означава автоматично, че ще работи за други хора. Още повече, че винаги има един голям набор от фактори, които се наслагват един върху друг, за да се случат нещата или за да не се случат.

Понякога наистина правилният път се "опива" на принципа опит-грешка и е индивидуален. Например правилната стимулация е нещо индивидуално - убедих се на 100% в това. Някои препарати са по-подходящи за едни жени, други за други, за да имаш качествени яйцеклетки. Но докато не видиш твоят организъм как ще реагира, колко и какви яйцеклетки ще има - няма как да знаеш предварително коя е правилната формула.

А урина за уреаплазми, микоплазми и трихомони може да пусне всеки, който като мен достигна прага на отчаянието, след като обиколи имунолозите от клиниките в София и Плевен, пусна дори контролни изследвания в имунологията в Александровска болница - сравни графа по графа имунологичните изследвания от Александровска и една друга клиника, усети се, че явно доста се спекулира с т.нар. "имунологични" фактори и започна да "чопли" пак всичко от нулата, да търси симптоми и за съжаление да ми се налага да се правя на лекар (какъвто не съм).

Аз бях писала отдавна и в темата за Имунологични и Генетични - за да тръгне човек на вливания, то трябва преди това наистина да изключи всички патогени, вкл. и от урина, защото ето моят случай: стафилококус ауреус с вливания на имуновенин не се лекува, с антибиотици се лекува обаче. Аз за малко да се хлъзна да правя вливания.

# 218
  • Мнения: 292


Замислям се най-сериозно за ин-витро. С/без баща - по-добре с детенце и сама, отколкото сама и с хиляди болести, за които решение я има, я не.
И аз съм израстнала без баща, родителите ми са се развели като съм била на няколко месеца. Оцелява се, не мога да се оплача кой знае колко от живота си.


Candle 123-
Сега си още фрустрирана от всичко и най-вече от усещането, че лекарите, които трябва да те водят през тази болест не ти вдъхват сигурност. Затова си мисля, че заключението ти за бебе е малко крайно и емоционално Simple Smile

Дай боже да имаш когато е желано и искано от сърце, а не като част от медицинска терапия.
Със сигурност ще се справиш и сама с отглеждането му, ама ако не се налага защо да го правиш.
Аз съм на 30, но такава мисъл не ми е преминала през главата, въпреки всички лекарски насърчавания за бебе.

Другото е, че все пак до 35г. Ендометриозата се лекува по здравна каса-
Моят гинеколог затова ми каза преди това да имам дете, ама и това не ме мотивира…
Болшинството от форума тук си мечтаят и съзнателно се борят за дете и затова не бих искала да зачеквам тази тема от уважение към тях. Надявам се когато и аз поискам дечица съдбата да е благосклонна, но….когато.
За теб сега е важно да се концентрираш върху един, най-много двама лекари- избери си някой, който е имал по-дълъг поглед върху състоянието ти.
/защото пък другото, което открих е, че между лекарите няма никаква приемственост- не коментират мнения на други лекари или предишни ехографски изследвания/
И му отправи въпросите си. Всяко лекарство си има негативите, но зависи какво пък предотвратява.
И се опитай да се успокоиш- според мен си преминала най-страшното-
Видяла си киста, концентрирала си се, събрала си сили за операция, направила си я-
Гледай колко работа си свършила Simple Smile
В крайна сметка щом четем темата и пишем, значи за всеки притесненията и проблемите продължават. Важното е като цяло да сме добре и да си живеем живота качествено.
А страхове колкото искаш….

# 219
  • Мнения: 63
Здравейте момичета, преди 3 седмици ми правиха лапатоскопия на 1 седмица ми сложиха първа инжекциа Золадекс, вчера на 25.10.2016г. ми излезе епикризата и протокола за лекарството. Бяха ми предписали Лукрин. Днес в здравната каса ме върнаха и искаха нов протокол, защото спират вноса на Лукрин. И в петък ще ми дадът нов протокол с ново лекарство което не е Золадекс. Някой има ли представа какво може да е? Нормално ли е да ти сложат Золадекс и след това да продължиш лечението с друго лекарство. В епикризата пише ендометриозна киста и множество сраствания. Моля някой да сподели дали се е лекувал с нещо друго. Надявам се след като приключа с лечението всичко да е наред и да имам възможност да забременея безпроблемно.

# 220
  • Мнения: 6 857
Освен Lucrin Depot и Zoladex, другите лекарства, които аз знам са Decapeptyl и Dipherilin. А защо първо са ти били Zoladex пък после са ти изписали Lucrin? Всъщност сега виждам, че и ти това питаш и се чудиш. Аз си бях изцяло на Zoladex. Стискам палци след лечението да си от късметлийките, които забременяват спонтантнно.

# 221
  • Мнения: 2 906
Всички се лекуваме с по един вид лекарство!

# 222
  • In transit
  • Мнения: 14 744
Airy и след 35г. ендометриозата се лекува по здравна каса.  Peace

# 223
  • София - Варна
  • Мнения: 4 177
Вчера бях изненадана с овулация на 10-ти ден от цикъла. Мисля, че ако това положение се задържи, ОК надали биха влошили много нещата. Може ли коментар?
И още една молба: някой ако може да ми даде телефона на акушерката на Ненов, този номер, на който се записват часове. Беше нещо с 4292. Затрила съм го.

# 224
  • Мнения: 4 058
Африканчо,а на кой ден ти е овулацията по принцип?
Аз съм с много ранна от две години насам 9-10 ден макс.

Общи условия

Активация на акаунт