С брак или без?

1. Кои сме тези "ние", които сме твърдели, че "подписът не помагал на любовта"? Защото, доколкото виждам, аз не само че не съм твърдяла такова нещо, а на всичко отгоре ти се съгласяваш с това твърдение.
2. Законово нещата са по-ясно уредени при наличието на брак, да. И точно заради това един евентуален развод при мен би струвал много повече нерви, време и пари, отколкото една евентуална раздяла. Трябва ли да излъжа и да го отрека или да разсъждавам наивно и да отсека "Не, на мен това не може да ми се случи!"? Защото разводът, и за добро, и за лошо, отдавна не е събитие.
 

За да можеш да решиш дали да живееш с брак или без брак, трябва да знаеш какво точно е бракът.
Бракът не нито сватбата, нито подписът в съвета. Подписът е само узаконяването на съжителството.
Бракът е тайнство, завет между двама души, които си обещават, че от този момент нататък ще бъдат едно цяло - духовно и физически. Че ще преминат през живота с взаимна любов, подкрепа, уважение, компромиси със себе си в името на общото. Това не са празни приказки на леличките от ритуалната зала. Просто такъв е живота - весел, тъжен, богат, беден, с болести, трудности, със спадове и върхове. Затова е и важно дали сме сами, поотделно или в единение с партньора си. И пак поради тази причина дали да се женим или не е много важно и отговорно решение, което се взема със сърцето, но и с разума.
Ако духовната част на брака не те интересува, то тогава подкрепям гледната точка на Burds Flu. Също е добра отправна точка за вземане на решение дали да се женя или не.
За себе си бих казала, че пак бих се омъжила, но не бих правила сватба, а малко събиране с най-близки хора. Аз държа на брака в духовните му аспекти.
За синовете ми - каквото изберат. Ако искат да се женят, ако искат да съжителстват. Ще ми бъде трудно да реша каква точно е приятелката на сина ми - гадже или жената, която е избрал за свой спътник до края на живота си. Но това е малък проблем. Да живеят както искат.
И да допълня нещо - бракът не е хартийката, която получаваме в съвета. Не е нещо, което се случва в деня на подписа. Той не се случва от само себе си. Бракът е нещо, което градим заедно през годините и утвърждаваме през всеки ден от семейния си живот.

Съжителстваме с мъжа ми без брак вече 12 години,а от 22 години сме заедно.Смея смело да твърдя ,че ми е мъж ,защото този прословут подпис няма да ме накара да го обичам и уважавам повече.Без да искам да обидя някого ,но ние сме много повече семейство от много познати ,които уж са семейство.Това дали ще бъдете с брак или без брак си е личен избор-обсъдете си го двамата.Желая Ви каквото и решение да вземете да се обичате,разбирате независимо какво ще говорят другите за вас.Аз не се срамувам от този факт ,както и децата ни са наясно.  

Не, при брак всичко е в името и само НА ДЕЦАТА!


Наследяване може да има и със завещание

Да, но завещанието в някои случаи може да влезе в противоречие със закона, т.е. да се нарушат някои "запазени части" и т.н. и да се окажеш в страшен филм накрая.

Ако досега не сте живели заедно по-добре пробвайте първо без брак.
Пък после нещата ще се изяснят.

Ами то тълкуването е много относително.
Аз лично бих подписала само по любов, за съжителстване обаче нямам никакви проблеми, живяла съм с много хора, даже не е задължително да имаме интимна връзка  

П.П. В България не разчитайте много на завещание.

Че то и дарението може, но все още хората си даряват. Тя и продажбата на имот може да се разваля , може да се събаря и нотариален акт, но хората си купуват и продават имоти. Като те съдят за запазена част наследниците, наплащаш им частта.

НСЧ, добре , че хората не разсъждават като теб за завещанието, че да има работа и в тази област

То е на двамата, но дали не излиза през носа при такива взаимоотношения. При развод СИО минава в обикновена съсобственост и тогава се избиват, защото не могат да го поделят. А по мои наблюдения, по-често мъже с по-високи доходи от жените си държат да се дели и много по-лесно могат да извиват ръце или да изхвърлят жената на улицата, защото не може да им наплати половината. Т.е. пак не се спестяват гадориите. Освен ако не го убие в брак, тогава може би има полза.  

Всъщност това е погледнато от песимистичната гледна точка, че връзката няма да прокопса. Ако си се обичат хората до края на живота, бракът е може би по-добрият вариант. Но няма как да се знае предварително.

А бе то може да не е СИО, а на разделност, тогава си е , за който си го е купил, но пак има начин да вземеш и от на другия.

Ами именно... Има запазени части, които при брак примерно не би ги имало. Т.е. може да се окажеш ощетен, ако си нямал брак, пък даже и да има завещание в твоя полза.

Нагледала съм се на откачени отношения след смърт на близки, затова предпочитам по-изчистените варианти...

А ако няма родители, т.е. починали са?
Има и такива случаи - родителите са починали рано, братът се е запилял нейде по чужбина, децата са непълнолетни. Ако няма и съпруга, кой взема решение в критичните моменти?
То е ясно, че може и никакъв партньор да няма в момента човек и пак да изпадне в ситуация, в която няма кой да вземе решение за него. Но пък ако съжителства, а жена му по закон не му е жена, се попада в много трудна ситуация.

Че ако нямате деца живият съпруг пак е ощетен, особено ако е под 10 години брака (по-малка идеална част), наследява с родителите/брат/сестра на починалия.

Ами така е, да.

Може куп врътки да се направят, щом някой не може да има доверие на някого, нищо че разпалено обяснява как не подписа го създава- доверието, де.