Момче или момиче - здраво да е АПРИЛското мъниче - Тема 6

Едно от момичетата в предишната ми отчетна стана дула Страхотно готин човек. Много искаше напълно естествено раждане, не й се получи, наложи се секцио и тя много тежко  го изживя психически. Мисля, че беше убедена, че ако е имало кой да й помогне компетентно, е щяла да получи очакваното и желано раждане. В резултат, няколко години по-късно се записа да учи за акушерка, за да помага на другите, а отделно чувам, че и за дула се обучавала И си мисля как едно раждане променя живота на човек изцяло - не само се сдобиваш с дете, а и с цял нов мироглед, професия и т.н. Та ако всички дули са като нея и ако бях фен на естественото раждане, бих ползвала услугите им без колебания

На мен сестрата която е с доктора ми в стаята ми написа на листа едни витамини,но не ми казаха как да ги пия и не съм купувала.ФК имам,но др не ми е казвал да пия и не пия.Притеснява ме,че вече няколко пъти не си пия утрогестана и но шпа-то редовно.Забравям.   Чудя се дали това би навредило на нещо?

На всички ли снимки ви пише една и съща дата за термин? Защото при мен са различни.

Мисля,че самия ехограф си смята датата спрямо размера на плода

stefanel,
С дулата първо се видяхме няколко пъти преди раждането.Тази, която аз избрах води йога за бременни, психолог е и с нея направихме сесия (с методи на енергийната психология) за изчистване на травмата от първото раждане (секцио по спешност). Даде ми също комбинация от капки на Бах за страховете ми преди раждането.
Принципно също би трябвало като започне раждането също тя да дойде вкъщи и пак да помогне с каквото може психически и физически да се отпуснеш и настроиш. Аз през по-голямата част от бременността визуализирах как раждам през нощта и направо отивам в болницата, точно така и стана. Всъщност се чухме няколко пъти по телефона като тя ме окуражаваше да изчакам с тръгването за болницата, понеже още нямах контракции. Първият път направих точно тази грешка, че избързах с отиването и ме сложиха на системи, въпреки че бях подготвена че има време, но в този момент просто изпадах в нещо като шок и паника и спирах да разсъждавам трезво. Така че в този момент нейната намеса беше много от полза.
Другото е, че си мислех, че подкрепата на мъжа ми ще е много важна, но не знам защо той много ме изнервяше като започнаха болките. По време на самото раждане предпочитах тя да ме държи за ръка, говореше ми доколкото можеше, но самата обстановка и персонал много не и дадоха възможност да се намеси повече. По време на контракции ми правеше масаж, с който значително ми облекчаваше болката (това докато не лежах вързана за тонове). Тя искаше да ми направи също компрес на перинеума, но акушерката не разреши, не знам дали я почувства като конкуренция. След това се сетих чак, че всъщност такава опция има в плана за раждане на болницата и реално съм могла и от акушерката да го изискам, но в този момент кой да разсъждава .
Общо взето най-важната и роля е да ти дава подкрепа и да те успокоява по всякакви начини, да приложи методи за обезболяване. На мен ми беше най-важна психическата подкрепа, защото трудно се намира такава когато искаш да раждаш нормално след секцио (все още).

Би трябвало да имаш една седмица спрямо термина. Той е един и не се сменя. Освен това спрямо размерите на бебето има изчисление на колко седмици отговаря, което може да се променя на всеки преглед и зависи от много неща. Това обаче не променя термина.

gingerina ,а за да е с теб в родилното плаща ли се ?Общо взето колко ти взе?Разказа ти е успокояващ и се замислям и аз за дула.

Зависи от болницата сигурно, ние платихме май 200 лв не съм сигурна, тъкмо беше отпаднала таксата за бащата (Токуда).
А дулата тогава ми каза колкото аз си преценя.

И аз съм за естествено раждане. Първият път мина много бързо, но честно казано доста ме пришпориха с този окситоцин. В 12:00 влязох в болницата, понеже ми изтекоха водите, разкритие нямах, а след по-малко от 3 часа родих. От една страна съм доволна, че мина бързо и не го усетих много, не се изтощих, бях в кондиция, но от друга страна се наложи да ми правят епизотомия и като допълнение имах сумати вътрешни и външни шевове, заради които седях на една страна известно време. Мисля си, че ако нещата се бяха случили по-плавно и естествено, щях да си спестя доста от шевовете. Все пак не се оплаквам, като цяло имам хубави спомени от раждането.

това с дулата звучи мн добре.
аз нямам лоши спомени от първото раждане - нормално, без упойка. всички бяха мн мили. надявам се и това да е такова.
първият път отидох в болницата за тонове и с контракции, но ме върнаха, че нямало разкритие. и като тръгвах, една от сестрите или акушерките ми каза да се разхождам и че следобяд пак ще отида обикалях цял ден с мъжа по парковете и наистина се върнах следобяд към 17ч и в 20ч родих.

но има време до раждането

Аз няма да разказвам на моя етап за моето раждане, защото знам че ще го прочетат и не родилите момичета. Като цяло.. Не знам какво да кажа.... Хаха...не се настройвайте момичета и не си мислете че едното и друго раждане са лесни(нормално, секцио). Аз като човек раждал два дена и накрая срязян само аз си знам какви болки съм изтърпяла,след иперацията ме болеше с месеци, а и в момента още ми е изтръонало на места... Но никога не ме е било страх от нищо и това не ми пречи сега пак да съм бременна и с ясното съзнание, че в моя случай пак ще е секцио. Ще го преживея само децата да са живи и здрави  ☺

От раждането не ме е страх, а от отношението на персонала. При първото ми раждане такова отвратително отношение получих, че още ми е травма и сега от това се страхувам ... грубо, вулгарно и цинично... наравиха така, че вместо това да е най-щастливият ми ден, аз вече 8 години да не искам да си го спомням. Както и да е, няма да го мисля от сега. На мен вече ми минаха гадене и отпадналост и сега съм горе долу добре, но с нетърпение чакам да усетя ритниче И пъвията път периода след неразположенията и ритничето ми беше мн.странен... чувстваш се добре все едно не си бременна, корема ти расте и отвътре едно такова тихо Та сега ми се иска час по скоро да го усетя и да знам че е добре

Много е гадно отношението в болниците. Аз не съм го изпитала, но толкова много съм слушала от майки, че направо е страшно. От там тръгват и много следродилни депресии, неуспешно кърмене и доста доста неща. Особено ако ти е първо раждане и незнаеш нищо, а отсреща срещаш само укор и пренебрежение.

Аз от персонала в Щерев мога самонда се хваля ибда съм им благодарна. Помогнаха ми и да кърмя успешно и хилвди въпроси им зададох един път някоя нв направи физиономия. Идват и те проверяват постоянно акушерки, лекари, рехабилитатори, как си, имаш ли нужда от нещо и т. н.

Добър ден, най-накрая се записвам и аз в новата тема, въпреки че е на 5-6 стр. 
Вчера и днес опитвам да уча, реших да взимам държавен изпит точно сега, а имам една седмица и съответно 2 разпечатки по 300 стр. + няколко книги за четене.  Ясно ми е, че няма да успея за този срок, но съм в болнични и поне това мога да опитам, занимавам си се 
Иначе сутрешното гадене ми е през ден отново , а вечер задължително и всекидневно  От него не спя добре, събуждам се по няколко пъти на нощ, въртя се. Дано след 12 - 13 седмица отмине поне то. 
Любувам си се на косата , много е гъста и не се омазнява, не съм вярвала , че така ще ми се отрази бременността  За разлика от лицето - да, избистри ми се тенът, това е от спирането на цигарите сигурно, но сухотата е страшна. Челото ми е проблем - люпи се чак. Пробвах само почистване , после по-нежен пилинг и почистване, с нанасяне на крем накрая, после само почистване и крем нощем. Нищо не помага. 
Установих и че студен банан ( започнах само в хладилника да ги държа ) сутрин за закуска ми оправя проблемите с тоалетната. Вече седмица съм много редовна, а аз не съм била така дори преди бременността 

И моята кожа е станала много суха, но намерих решение на проблема. Купих си масло от жожоба (и преди бях използвала, предимно в маски или за почистване на лицето). Вечер след измиване го ползвам вместо крем - 2-3-4 капки разтривам между пръстите и нанасям на лицето. Спря всяко опъване, лющене и дискомфорт