Анорексия

Напротив, има. Когато човек има проблем, той трябва да полога усилия за разрешаването му и да търси помощ ако има такава възможност.
Грешка да е да стои сама и да умира тайно и тихо.
Така че и за нея, и за други като нея такава тема трябва да има. Не е приятна за четене, но идеята тук не е да се забавляваме, а да помогнем по един или друг начин.

А не е ли цинично да стои сама, но да умира публично? Не за нея, а за всички наблюдаващи.

Тя е толкова обсебена от храната, че почти нищо друго не я вълнува. Няма друга цел с писането си тук. Не е трол и не е ескперимент.
И изобщо посоката, в която бутате темата не мисля, че е от полза на някой.
Питах няколко пъти, според вас за такива проблеми не трябва да има теми и не трябва да се говори ли?
Предлагам сега да се върнем към анорексията и ако не можем да дадем смислено мнение да не пишем излишни неща  

При толкова излиши постове, моят остана на предната страница и  Габриела ще го пропусне, жалко. И аз съм на мнения, е е необходима отделна тема за коментари и нагласи относно проблемите с храненето.

Kaktus, ето аз ти избутвам поста напред, НО това не е гаранция, че Габриела ще го види или дори и да го види, че ще вникне в него.
Тя е на толкова години, колкото казва. Относно майка й, според мен я е страх или се притеснява да й каже.
Не мисля, че майка й е останала безхаберна, по-скоро се чувства безсилна или не знае как точно да се справи с това. Истината е, че нито един лекар не може да направи чудеса, за да помогне на някой, който сам не полага усилия. Не важи само за този случай. 
Относно последните коментари. Колкото и неприятно да е, за съжаление точно това се получава. Опитваме се да помогнем (кой както може), а няма чуваемост, няма откликване отсреща. Предложила съм й да я заведа при един лекар, който смятам, че може да й погне. Аз самата ходя при него. Наскоро излекува едно момиче от анорексия. В момента работи и с една жена с анорексия. Говорих с него за Габи, каза, че ще я приеме. Но както и той казва, процесът е двупосочен.
И тъй като лично не се познаваме с нея, разбирам, че не трябва да се доверява на непознати, особено в тези времена. Затова й дадох номера на доктора, ако се притесняват от мен, да му се обадят и да идат директно при него. Предложих вариант и аз да ги закарам и ако парите са проблем, че ще поема разходите. И при това многкратно писах. Много пъти я карах да сподели с майка си, да й каже. Никога не съм предлагала нещо без знанието на майка й. Ходих преди 3 седмици в Пловдив, пак й предложих да се видим с нея и майка й, да поговорим..... И това, което стана, е нищо, тя изобщо не отговаря. С едно изречение в месеца, нямащо отношение към всичките изписани от мен неща.
Та в този ред на мисли се случва точно това, опитваме се да помогнем, а всъщност аз лично усещам безсилие, т.к няма ответна реакция. Мъчно ми е.... 

shakri, ти си се виждала ли вече с Габи, или аз не разбрах? В смисъл успя ли да осъществиш някакъв контакт с нея по телефон, скайп, на живо? Няма ли как да се свържеш с майката?

Не съм успяла да се видя, единствено сме си писали. Исках да се видим, т.к. аз имах пътуване до Пловдив в началото на декември, писах й, но тя не отговори. Казах да каже на майка й да ми се обади, но пак нищо.

здравей те,минавам само да ви пожелая много здраве,щастие и вси4ко най положително,аз няма с какжо да се похваля освен 4е увели4авам храната с малко ,но напред вървя..лека ви нощ и весели празници

Честита Коледа на всички и на теб, Габи!
Бъдете здрави и благословени!

добър ден,днес станах  и ме болеше много корема и бях много гладна ,всъшност още съм- за първи път от толкова много време -но въпреки това хапнах едно пар4енце мандаринка и се наливам с вода и 4ай..какаво става с мен,защо съм толкова гладна?

Габи като гледам и тук подминава желанието ти за помощ .Даже не удостоява с някакъв отговор .Доста тъпа постъпка от страна на Габи !Май наистина е някакъв експеримент тази тема.

Да, тотално игнорира всички коментари. Никво уважение!

Защото организма ти има нужда от храна.Научи се да го слушаш.

И аз се чудя още , за какво е всъщност пусната тази тема ?
Неуважение към съветите които и се дават и просто едно споделяне ..

И аз се чудя,защо и обръщате внимание.Тя не взема никакво отношение на съветите и дадени към нея.Аз също съм минала по този път.Няма да се повтарям,но имам 6 операции гинекологични вече съм и без детеродни органи.3 години се скапах да ходя по лекари първо София,после Пловдив.В момента въобщ не съм добре.Но да не се отклонявам от темата.В края на 2011г.започнах да спазвам диети.Сега съм на 33г.средното го завърших на 53кг.на 1,65 височина.Винаги съм имала по едри крака понеже тренирах и спортна гимнастика.Но от едни противозачатачни качих едни 5,6 кг.и станах 58,59кг.и тези кг.нямаха сваляне.Като ходих с къси рокли понеже аз обичам така да се обличам отдолу слагах и къс клин.И така в края на 2011г.започнах доста да се ограничавам.Преди сутрин закусвах.Това го спрях.На обяд само салата шопска или овчарска,вечерта не помня какво ядах, но почти нищо.В началото много трудно свалях кг.един по един.Доста реме се задържах на 53кг.после се засилих да падна под тях е успях доста време се задържах и 51кг.и след това си поставих за цел защо пък да не стана и под 50кг.През цялото време ходих и на фитнес,гладна.счупвах се да тренирам по над 2часа на ден.Отделно и колело карах по пътищата.Един ден фитнес,един ден колело.И при това почти гладна.Стомаха ми се сви.Започнах да чета за анорексията.Имах доста симптоми за нея.Стигало се е на ден да ям по 2 зърна грозде без нищо друго.Хляб не бях яла с години.Отделно взех и клизми да си правя.Появи се и този симптом да изпитвам вина,че се храня.Осещах че нещата излизат извън контрол.Вече отдавна бях доста под 50кг.които доста време задържах.Мъжа ми  постоянно ми говореше,но истината е че в началото отричах,но после наистина виждах че имам проблем.Хляб не бях яла с години.Постепенно нещата се нормализираха.Но не напълно.знам,че моите порции са като на дете от детската градина.Но това количество е доста повече от преди.В момента съм към 44г.и съм 1,65 висока.Всичко е в главата.Първо смърта на баща ми.После моите проблеми свързани със стотици ходеници до София за 2 години.6 операции,3 опита инвитро.Накрая тотална хистеректомия.Без време в критическата.Но наистина в началото човек има страшно много сила.Във фитнеса не спирах.След време сега нямам сили да мръдна от леглото.Но при мене е и от болеста.Прекалено много болки изтърпях и още търпя.Стигала съм до 41,42кг.отдавна имам луфт между краката.Но вече на ден ми се събира 1 филия хляб,понякога две.Но като гледам моите приятелки това което изяждат за мен е непосилно.Но като обеля мандарина я ям цялата.Не парченца.Пак ти казвам всичко е в главата.Знам страха,кото изпитваш от храната,чувството за вина.Но някак си се опитах да го преборя.Нещата още не са напълно нормализирани.Ако не ме подсетят да се храня,въобще не се сещам сама.Не изпитвам глад.Много рядко.Има още доста върху какво да работя.Надявам се да съм ти помогнала поне малко.