Финансова зависимост и динамика в семейството

Да ти имах проблемите. Само гледай след година приятелят ти да не е от другата страна, но от тази с другата жена.

На мен са ми смешни не преживяванията ти, а драмата и приказките за момиченца принцеси и мъже рицари. Все пак си на 25 вече, би трябвало да си минала тоя период. Аз съм на 24 и мисленето ти ми се вижда детинско. Не го казвам с обида или заяждане. Просто погледни малко по-реално на нещата. Ако всичко на света зависеше от това колко умело се гримираме и контим, само с това щяхме да се занимаваме.

Що се отнася до как се става шеф на нещо си на пълен работен ден, докато учиш висше... това говори едновременно колко сериозна е (била) позицията, както и доколко си учила наистина, но не се наемам да споря без повече информация. Аз също работех през по-голямата част от следването (с изключение на едната година магистратура), но за отговорна позиция на управителско място и дума не можеше да става, защото кога ще ходиш на лекции, кога на упражнения, кога ще ръководиш други хора и ще въртиш бизнес? Това би могло да сработи единствено, ако учиш задочно или присъствието ти в университета не е задължително. А оттам нататък нещата стават ясни.

Да, точно така си е.

Плюс това, при подобно отказване за нищо, за да си почиваш, ако действително става въпрос за позиция с реални управленчески функции, това почти сигурно ти реже шансовете за намиране на нова работа (в същата или друга фирма) на подобно ниво. На някой, който не е бил управител, може да му дадеш шанс да се докаже, но някой, който е бил и показва подобно отношение - уморих се, не ми се работи вече, ама може пък и някой ден да реша пак да работя..., изглежда страшно несериозен и определено човек, на когото не може да се разчита. Не се знае какво ще му хрумне след месец-два и в какъв момент за фирмата.

Да не говорим, че това е силно конкурентна, но все пак заменяема позиция - дори и тези, които излизат в майчинство, гледат до края на бременността да работят, не си изкарват цялото майчинство, а се връщат бързо на работа, ако въобще искат да правят кариера, за да не ги измести заместникът. Дори и по време на майчинството често са ангажирани по някакъв начин с дейността на фирмата - чрез телефони, имейли и пр., макар и да не присъстват физически на работата.  

Зависи от човека до теб и личното ти отношение към 'зависимостта'.
Разбирам те идеално, защото съм същата, но имането на детето ме по-излекува от тези притеснения. Но ако имаш и собствени спестявания, към които да посягаш при нужда ще ти е по-добре на теб самата особено щом си такъв характер.

Темата е доста стара, но привлече любопитството ми. Интересна ми е гледната точка на жените, които приемат парите на мъжа си за свои. Не ме разбирайте погрешно - аз също съм финансово зависима от мъжа ми, но това не ми е повод за гордост, а даже доста ме потиска.
Въпросът ми към вас е: Какво правите, ако нещата в брака ви се влошат? Ако вече не се чувствате добре с този мъж? Как ще си тръгнете, ако до сега сте разчитали на парите, които той изкарва?

Сядам си на д-то и намирам начин как и аз да изкарвам или да получавам пари?

Има и жени,които работят,но ако останат сами пак не могат да плащат наем,сметки и да издържат децата си..Защото Мунчо хвърля 100лв.издръжка и толкоз..
Тоест жената може да работи и пак да е зависима от мъжа.

Даже това е по-често срещаният вариант в България.
"Работещ човек" съвсем не е равнозначно на "независим такъв".

Не смятам, че на жените трябва да им неудобно, особено пък ако съвестно се грижат за дома и семейството, все едно на мъжете да им е неудобно от този факт.Все пак за да могат те да си работят и да се отдадат на печеленето на пари някой трябва да се погрижи за останалата част.Много по-добрия вариант е жената да си има свои доходи или да е обезпечена по някакъв начин, но когато не може и не е някой паразит защо трябва да се чувства неудобно?

Спокойствието ми идва от факта, че няма как да остана на нулата, достатъчно способна съм да изхраня мен и детето. Така че не съм решила, не съм тръгнала, материални зависимости никога не са били решаващи да започна или прекратя връзка.

Не е задължително да си финансово зависим, за да приемаш парите на другия за твои. Ние с мъжа ми сме така, моите са и негови, неговите са и мои. Винаги сме си прехвърляли семейните отговорности, когато някой от нас има повече служебни задачи, за да можем да работим спокойно. В този смисъл участие в изкараното има всеки от нас, дори да не ги е изкарал лично.

За справянето след раздяла, хората се адаптират, лесно, трудно, намира начин. Но най-добре е всеки да има по всяко време някакви доходи, за да може да има основа за извънредни случаи. Едно е да знаеш, че ще имаш постъпления в близките седмици и съвсем различно тепърва да гледаш обяви и кандидатстваш.

Съвсем нормално е според мен доходите да са общи и отговорностите също.Нали сме семейство.

Въобще не ми е неудобно,че съм вкъщи и гледам детето.
И на мъжа ми също не му е неудобно,че съм му сготвила ....хаха...Даже звучи смешно...

Абсолютно съм съгласна, че жена, която се грижи за дома и създава уют, възпитава, обгрижва и обръща внимание на децата си, има много голям принос в едно семейство, и той по никакъв начин не трябва да се подценява. И дал Господ да си живеят така цял живот - щастливо, той да изкарва достатъчно, тя да се занимава с домакинството и децата и да се самоусъвършенства в свободното си време. Даже ми се вижда лукс възможността за такъв живот.

Ама какво се има предвид под “не може” да работи? Или е грешка и искаше да напишеш, защо не ако може/е възможно?

Ами ако този грижовен съпруг утре го блъсне кола и умре примерно? Или ако се разболее и не е работоспособен? Тогава ще й се наложи да работи, но е възможно да не получи заплащането, което би могла, защото е била Х години извън пазара на труда.

Човек трябва според мен да се стреми към самостоятелност, включително финансова, независимо от пола. Според мен в днешно време не е икономически разумно по собствен избор да се откачиш от пазара на труда, пък дори и обезпечен.

Не осъждам обаче, който е решил друго за себе си. Миналата година се видях с една позната, която - без на мен дори да ми е минавало през ума да питам - започна едва ли не да ми се оправдава,  че не работи, а си стои вкъщи. Питали я били много хора, а на нея й харесвало да си гледа децата. Както се оказа в последствие, била е в начална бременност с третото. Да са й живи и здрави В тази връзка е много жалко, че в България няма сякаш много възможности за почасова работа за младите майки, на запад е различно.

В живота става всичко и гаранции няма, нещата се обръщат, но аз се чувствам по-спокойна да работя, защото имам късмета със сегашната си работа и заплата да съм в състояние да издържам семейство, ако ми се наложи.

Една жена не бива да се оставя да е финансово зависима от мъж точно, защото не знаеш утре какво може да стане или как ще ви се променят отношенията във времето. Единствено в периода на майчинство е неизбежно, но пак има някакъв доход и тече стаж и осигуровки. По свой избор не бих останала безработна, за да чистя къщата. Веднага ти пада и самочувствието, и увереността, забиваш в някакъв коловоз на домакинстване и никакво лично развитие. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против мъжа ми да издържа изцяло семейството /както е и в моето семейство/, но жената също да работи, просто нейните пари да са допълнение към бюджета, да се спестяват или да се ползват за някакви екстри, които й се искат. Така ако се стигне до раздяла, ще има някакви отделени средства, докато си стъпи на краката. Знаете "бели пари за черни дни". Така, че за мен е съвсем нормално мъжа да издържа семейството, но жената не трябва да се поставя в зависима позиция, а винаги да има резервен план ако нещо се обърка, т.е. да работи и да си спестява някаква сума, за да е спокойна, че ако остане сама ще се справи. Така не е зависима и няма да се налага да търпи нещо, ако не иска.