Финансова зависимост и динамика в семейството

А, ей това работи "на един милион процента", както е казал класикът.😂

Не мога да стоя във финансова зависимост.Не говоря за  няколко години гледане на деца, болест или времинна безработица.Смятам,че не е полезно за двете страни.
Или както казва една моя позната,ние много скъпо сме си платили свободата,ама сме я платили.
Сега да не ме разберете грешно,съпруга ми е изключително достоен човек. Всички пари и имоти са на мое име и то по негово желание,само че аз не мога да не работя и да чакам някой да ми дава пари.

Аз също никога не съм разчитала изцяло на мъж. Това не означава, че човекът до теб, ако те обича и е свестен, не би дал всичко за твоето благополучие и ти трябва да се чувстваш зависима.

Ами, не знам, може би имам по-различни представи за съвременно семейство. Ние работим по равно и по равно се грижим за дома и детето. Аз готвя, както и мъжът ми, и двамата чистим, гладим, мием, с детето се занимаваме по равно, да не кажа даже, че той и повече, защото неговата работа е гъвкава, може да работи от където си поиска, пък моята е зависима от място. Когато детето е болно и не е на градина, мъжът ми работи от вкъщи и го гледа. Да бъда домакиня и майка само беше смазващо за мен. Би било смазващо да имам мъж, на който да прислугвам само защото той носи парите вкъщи. Ми то излиза, че съм платената домашна помощница. А, не мерси! Не съм се родила в Иран, няма сила на света, която да ме накара да вярвам, че е една жена може да е щастлива като живее по този начин. По-скоро си създава илюзията за щастие.

BadKarma , споделям мнението ти. И много добре си го казала. От личните си наблюдения мога да заявя, че някои от тези, пишещите се с професия майка и домакиня, много често най-много си пренебрегват децата, най-много повтарят, че не са слугини и днес са на маникюр, а не пред печката и т.н. И като пиша това в главата ми изниква Пеги от "Женени с деца" Не казвам нищо за никого тук, защото не ви познавам, но това са ми наблюдения за познати, дори и за приятелки. Което има своето съвсем логично обяснение - човек зацикля. От друга страна познавам адски ангажирани дами, чиито домове са много по-чисти и подредени, и чиито деца са много по-възпитани от децата на т.нар. домакини. Което потвърждава мнението ми, че голяма част "домакини" не са никакви домакини, а злоупотребяват със социалната си роля на майка и жена, за да ги издържа съпруга им, а те да си живеят по свободна програма,не притиснати от график и задължения. Всъщност никого не съдя и не се правя на моралистка. Напротив много пъти съм се ядосвала на себе си, защо не си се кютна на парцалите и мъжа ми да ме гледа, защото работа, учене, домакинстване, малко дете, ми нямам време и на кафе с приятелка да отидачестно да ви кажа. Само че  не би ми било кеф да знам, че мъжът ми се скъсва от работа, за да имам аз за нокти, а детето за училище, докато аз го лъжа, че се скъсвам от готвене, докато го гледам как едва, едва преглъща поредния буламач, с който съм се опитала да замажа положението, понеже няма какво да се лъжем, готвенето ми е посредствено.

А понеже ми хареса много коментара "На свестните мъже не им трябва да им искаш, те сами си дават.", което е така, не успорвам, 2 години в майчинство, не ми се е налагало нищо да си искам, сега бих искала да ви попитам друго - как се определя свестната жена?

Има период,докато децата са много малки,може да се постои в къщи
в името на децата,но след третата им година не е оправдано.Човек се декфалифицира,после трудно ще намери работа.Не можете да ме убедите,че колкото и да му е удобна на мъжа домашната помощница,ще му е интересно да общува с нея.

Напълно съм съгласна с теб. И аз визирах именно тези 2г. и половина, в които си бях вкъщи, заради детето, тъй като не можеше да се класира за ясла. Тогава разбрах какво е да си само майка и домакиня, за мен лично се оказа смазващо. Живеех за разходките ни навън с детето, защото бяха най-незациклящата част от деня. Добре, че поне същевременно карах второто си висше, че да не ми се изтъркат съвсем мозъчните гънки. Но аз си знаех, че при мен това положение е временно и стисках зъби. Добре че си смених сферата на работа и така или иначе след майчинството започвах да прохождам така и така в съвършено нова сфера, защото от старата всичко бях забравила, е не всичко, но много, 6 години стаж за 2 години отидоха на кино. За общуването не знам, ние в този период много малко си говорехме с мъжа ми на други теми, извън детето, ремонти и къде ще ходим. Аз сама се изнервях от себе си и дребните страсти, които ме бяха обзели, но кокато ежедневието ти е дребнаво, забиваш в един момент. Не че като ходиш на работа и решаваш световни проблеми, зависи каква ти е работата, на някои длъжности още повече можеш да затъпееш, особено като се събереш с прости колеги, но самата ангажираност извън къщи, да лавираш между професионален и личен живот, да си правиш график за всичко и да тичаш от едно място на друго, малко те прави да си над нещата, дето се казва, просто нямаш време за глупости и по този начин надсскачаш дребните страсти, сапунените сериали и желанието да се втелясваш в щуротии.

Много сте тесногръди и двете. Tanya M. и Пип 2.

Ще им мине.

Съмнявам се.

Янтра този път ме учуди с мнението си.Иначе винаги съм я харесвала.
Аз само написах моята гледна точка и не приемам подобни характеристики.Ако на някого му харесва да не похваща друго освен домакинска работа,няма проблем.Смятам,че форума е сила именно с различните мнения и гледни точки.

Аз не пиша за да се харесвам на някого. Аз пиша каквото мисля. Тесногръди сте.

Аз например съм била домакиня 11 години. Точно 2 месеца ми отне да си намеря работа след като реших (стана възможно в личен план) да се върна на работа. В момента работя на пълен работен ден, 8 часа, и мога да сравня нещата. Не, връщането на работа не ме освободи, аз преди това не съм била затворена. Имах повече време за себе си, за децата.

Само не знам как мерите колко са възпитани децата? Ако може с някакъв обективен измерител, че да мога да преценя своите.

Тесногръда съм, да, малки, ма стегнати. Добре, че съм тесногръда и смотана, че като знам мъжете на колко домакини точат лиги по мене, хич няма да ви се иска да съм по-отракана.

И зависи каква ти е работата. Аз обожавам моята работа и работя това, което винаги съм искала и за което съм учила. Кой както си го направ, драга. Щом ти е добре вкъщи, стой си вкъщи. На мен не ми е и това не ме прави морално ограничена (каквото е значението на тесногръд). А относно времето, прекарано с децата, по-важно е качеството от количеството. Иначе ме кефи, че казваш, каквото мислиш. И аз съм така. Не цепя басмата на никого.

Може, ама не и моя мъж.

Наистина ли освен работа и домакинска работа нищо друго не ти хрумва да правиш? Ама нищичко?!

Може да си позволи - угажда си. На вас къде ви е драмата?
Всеки според потребностите - иска ски сама в четвъртък - Ей ти ски. Иска да работи - Ей ти работа.