Добре де, разбрахме как се възпитава 25 годишна девойка, а какво правим в слачаите с 45+? Тях как да ги възпитаме в самоуважение и достойство?
- Публикувана: 28 окт. 2016, 09:12 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2019, 20:40 ч.
Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?
Тъжно ми е и чувствам безсилие. 45годишната ме е възпитала успешно в самоуважение и достойнство, а някъде по пътя си ги е загубила или забравила въпросните. Как е възможно това? Обяснявам, говоря, Бога ми, задушавам се от приказки, а тя ми хвърля думите на Alleisha в лицето – "аз съм бита карта, няма за кога вече." Само на мен ли, 25 годишната, не ми се виждат много 45те? Това, по дяволите, са 45, не 85, как е възможно да говорите за последни влакове?
абсурт, да заменим глагола тогава? Нека е припомняне, а не възпитание как да припомним?
Нали казват, че веднъж научиш ли се да караш колело, никога не го забравяш?
абсурт, да заменим глагола тогава? Нека е припомняне, а не възпитание как да припомним?
Нали казват, че веднъж научиш ли се да караш колело, никога не го забравяш? 
Тъжно ми е и чувствам безсилие. 45годишната ме е възпитала успешно в самоуважение и достойнство, а някъде по пътя си ги е загубила или забравила въпросните. Как е възможно това? Обяснявам, говоря, Бога ми, задушавам се от приказки, а тя ми хвърля думите на Alleisha в лицето – "аз съм бита карта, няма за кога вече." Само на мен ли, 25 годишната, не ми се виждат много 45те? Това, по дяволите, са 45, не 85, как е възможно да говорите за последни влакове?
абсурт, да заменим глагола тогава? Нека е припомняне, а не възпитание как да припомним? Нали казват, че веднъж научиш ли се да караш колело, никога не го забравяш?
абсурт, да заменим глагола тогава? Нека е припомняне, а не възпитание как да припомним?
Нали казват, че веднъж научиш ли се да караш колело, никога не го забравяш?Кога е започнала, не знам, но явно, никой не е забелязал и сега е в напреднала фаза.
Ти не можеш да помогнеш, можеш само да подкрепяш.
Трябва си специалист- лекар психиатър- терапевт.
И действай бързо, за да не те изпревари, защото лошите неща бързо стават.
Боже, все едно слушам за моята майка. 
За сега уж съм й вкарала малко разум в главата. Тя по принцип си е с такъв тип мислене: "Родила съм дете, вече съм бита карта." И това по всички параграфи. За работата - стара съм, няма кой да ме вземе на работа. Това го слушам от поне 5-6 години. А реално има добър опит зад гърба си и й трябва малко поприпомняне на чужд език. Знае как да работи с клиенти. Все при нея идват редовните, дори и да им поръчва неща от другите магазини на фирмата, които са в същия град.
Та може да е депресия, може и да е начин на мислене. И за психолог сме говорили - няма големи мераци да ходи.
В една зряла възраст трудно ще промениш човек, Анонимен. Можеш само да успокоиш част от страховете на жената. Аз това за сега съм успяла само да направя. Да й покажа нечерногледия прочит на нещата. Но майка ми вижда, че в някои неща имам по-трезва преценка от нея и вече ми се доверява. Преди 5 години и да се пеня и да не се пеня - никаква файда. За нея бях дете.
За сега уж съм й вкарала малко разум в главата. Тя по принцип си е с такъв тип мислене: "Родила съм дете, вече съм бита карта." И това по всички параграфи. За работата - стара съм, няма кой да ме вземе на работа. Това го слушам от поне 5-6 години. А реално има добър опит зад гърба си и й трябва малко поприпомняне на чужд език. Знае как да работи с клиенти. Все при нея идват редовните, дори и да им поръчва неща от другите магазини на фирмата, които са в същия град.
Та може да е депресия, може и да е начин на мислене. И за психолог сме говорили - няма големи мераци да ходи.
В една зряла възраст трудно ще промениш човек, Анонимен. Можеш само да успокоиш част от страховете на жената. Аз това за сега съм успяла само да направя. Да й покажа нечерногледия прочит на нещата. Но майка ми вижда, че в някои неща имам по-трезва преценка от нея и вече ми се доверява. Преди 5 години и да се пеня и да не се пеня - никаква файда. За нея бях дете.
Докато жената е в категорията на младите, си намира по- лесно работа и отношението към нея е едно, а след 50 коренно се променят нещата.
Все повече хора, по все повече поводи, демонстрират поведение като към " бита карта".
Особено в работата- ако там са заложени главно интересите ѝ и чувството за успялост в живота, то самоуважението и достойнството ѝ се сриват тотално.
Все повече хора, по все повече поводи, демонстрират поведение като към " бита карта".
Особено в работата- ако там са заложени главно интересите ѝ и чувството за успялост в живота, то самоуважението и достойнството ѝ се сриват тотално.
Ето затова са важни първите седем години.
И следващите.
До 25 една жена трябва да е възпитана да уважава себе си и да умее да пази достойството си.
За да няма въпроси около 45 дали и как може това да се постигне.
И следващите.
До 25 една жена трябва да е възпитана да уважава себе си и да умее да пази достойството си.
За да няма въпроси около 45 дали и как може това да се постигне.
Здравейте на всички,
Въпреки, че тази тема е вече почти спряна аз искам да споделя моят горчив опит в ова отношение. Подържам тезата, че родителите са пример на децата във взаимоотношенията с мъжката или респективно женската половина от човечеството. За съжаление аз израстнах в семейство където майка ми понасяше обидите на баща ми и шамарите и аз бях пет годишна когато се възмущавах плачех и страдах от това. Аз не видях баща който да има кавалеско отношение към нея нито уважително. Мога да кажа че това повлия изключително много върху отношенията ми с хората и най вече с мъжката половина от света. Търсех бащата в мъжете, а после понасях обиди и шамари по същият начин. Свидетел съм на това как майка ми понася шамарите от баща ми а после му се умилква. Ужасно. Когато обаче го споделям това с нея тя ми казва, че съм лоша и ме мрази ужасно ме мрази.
Въпреки, че тази тема е вече почти спряна аз искам да споделя моят горчив опит в ова отношение. Подържам тезата, че родителите са пример на децата във взаимоотношенията с мъжката или респективно женската половина от човечеството. За съжаление аз израстнах в семейство където майка ми понасяше обидите на баща ми и шамарите и аз бях пет годишна когато се възмущавах плачех и страдах от това. Аз не видях баща който да има кавалеско отношение към нея нито уважително. Мога да кажа че това повлия изключително много върху отношенията ми с хората и най вече с мъжката половина от света. Търсех бащата в мъжете, а после понасях обиди и шамари по същият начин. Свидетел съм на това как майка ми понася шамарите от баща ми а после му се умилква. Ужасно. Когато обаче го споделям това с нея тя ми казва, че съм лоша и ме мрази ужасно ме мрази.
И откъде да я имат тази самоувереност младите жени?
Не знам дали има друга епоха в развитието на човечеството, в която жената да е подложена на такъв обществен натиск. Отвсякъде я заливат рекламни, а и не само, послания, внушаващи ѝ непрекъснато: ти си дебела, ти си грозна, ти си проста, ти си нищо, щом нямаш маркови дрехи, не учиш в елитно училище, много важно, че учиш в елитно училище, когато не си вървежна и мъжете не те отразяват, имаш косми, нямаш достатъчно косми, ти си лузър, щом не си кифла или курва, ау, вече на 15 и още си девствена, какъв срам! Стига се дори дотам някой залюхан Муньо да успее да ѝ втълпи комплекса, че има "огромни" срамни устни, защото не са оперирани като на каката от порно филма. И глупачката бърза да търси хирург, който да я осакати непоправимо...
Едно време жените са градели самочувствието си на това, че са били добри домакини и майки. След това стана модерно да се гнусиш от домакинската работа и майчинството, за да градиш кариера и да преизпълняваш петилетката за 3 години. После пък летвата се вдигна и претенциите на обществото към жените скочиха до небесата – хем да е с външност на манекенка, хем да е завършила нещо престижно, хем да прави кариера и да изкарва много пари, хем да готви като баба Му, хем да гледа децата като майка Му, хем да врещи в леглото като любимата му порно звезда. Хем и да се поддържа с цената на всичко, само и само да отложи момента, в който ще я заменят с по-нов модел.
И после, защо младите момичета били смачкани, без самочувствие и се хващали с първия срещнат идиот. Пак добре, че не се самоубиват ритуално на прага на своето двадесетилетие...
Не знам дали има друга епоха в развитието на човечеството, в която жената да е подложена на такъв обществен натиск. Отвсякъде я заливат рекламни, а и не само, послания, внушаващи ѝ непрекъснато: ти си дебела, ти си грозна, ти си проста, ти си нищо, щом нямаш маркови дрехи, не учиш в елитно училище, много важно, че учиш в елитно училище, когато не си вървежна и мъжете не те отразяват, имаш косми, нямаш достатъчно косми, ти си лузър, щом не си кифла или курва, ау, вече на 15 и още си девствена, какъв срам! Стига се дори дотам някой залюхан Муньо да успее да ѝ втълпи комплекса, че има "огромни" срамни устни, защото не са оперирани като на каката от порно филма. И глупачката бърза да търси хирург, който да я осакати непоправимо...
Едно време жените са градели самочувствието си на това, че са били добри домакини и майки. След това стана модерно да се гнусиш от домакинската работа и майчинството, за да градиш кариера и да преизпълняваш петилетката за 3 години. После пък летвата се вдигна и претенциите на обществото към жените скочиха до небесата – хем да е с външност на манекенка, хем да е завършила нещо престижно, хем да прави кариера и да изкарва много пари, хем да готви като баба Му, хем да гледа децата като майка Му, хем да врещи в леглото като любимата му порно звезда. Хем и да се поддържа с цената на всичко, само и само да отложи момента, в който ще я заменят с по-нов модел.
И после, защо младите момичета били смачкани, без самочувствие и се хващали с първия срещнат идиот. Пак добре, че не се самоубиват ритуално на прага на своето двадесетилетие...
Ужасно си права, како Сийке. Изискванията към жената са много, и конкуренцията е голяма.
Какво означава конкуренцията е голяма?! И други се "натискат" да изпълняват всички изисквания ли?!
Имам предвид, че под натиска на изискванията на обществото, другите жени като цяло "вдигат летвата", за да отговорят на тези изисквания.