Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

Права си. Или на неомъжените казват горката стара мома!
Аз съм от лошо семейство, нагледала съм се на ужасии, а пък не съм го допуснала в живота си! Много ме дразни снизходителното отношение на обществото към НАС - Децата отгледани в нездрава среда. Но пък светът е пълен с предразсъдъци, нали?!

Какво по-точно за финансовия фактор? Че независима финансова жена търпи ли?
Има и жени със зависимости-зависимост към мъж, за да не е самотна, за да има човек до себе си, търпи, а не точно, защото "какво ще кажат хората". Лично аз имам наблюдения над няколко такива, стоят във връзка не заради хорската дума, а защото смята, че без него ще са също нещастни. Това е вид зависимост.

Здравейте на всички! Ще споделя и моята история. Израснах в консервативно семейство , баща ми се влияеше от преди какво е било и сега  е така , сякаш живееше в собствен свят. Майка ми нямаше никакво мнение по различните въпроси . Нямаше ги контактите във семейството още от началото. За нищо не можех да говоря с тях , нямах им доверие. Ако ли пък се излъжех да споделя нещо на единия от двамата и веднага бях изпортвана на повечето , И така се започваха караници и разправии и въпросите , как може такива неща да питаш и т.н. От малка бях подложена на психически тормоз и може би малко физически, до бой не винаги се е стигало  , въпреки ,че е имало случай като малка най-често да отнасям някой шамар или постоянно щипане и извиване на кожата на ръката, което тогава си е беше истинска болка , дали от майка ми или от баща ми все едно.  Единственият урок , който от тогава възприех е да не бъда като тях , и един ден детето ми да не бъде като моите родители. За моя радост сега няма такова физическо насилие   , от време на време караници и това е . Още от малка започнаха подигравките от околните , че съм грозна ,дебела, че нося дрехи от максимум 15 лв и т.н. Аз си замълчавах, така бях научена от малка да си мълча . Обаче с течение на времето се промених .. сега вече не оставам длъжна и не мълча на никого като ме засегне . Преди като пуберче , даже може би допреди 2 години , имах този навик да се опитвам да се харесвам на момчетата и на момичетата , имам  досега 4 връзки , обаче пълен провал. Все едно аз бях мъжа а не те ...Постоянно ги преследвах , търсех ,звънях и прочие, а те ревнини до безобразие. Един ден като че ли някой отгоре ме удари и се осъзнах.Сега вече никого не търся , всеки ме пита защо нямаш гадже , аз им отговарям ,че човек който не ме уважава няма място в живота ми. Свикнала съм от 2 години сама без приятел, ами честно да си кажа много по- добре ми е . Опасявам се че може би гледам на мъжете с апатия. Оттогава много се промених , вече почти приятелки нямам и почти не излизам с никого. Станах много по-силна от преди след цялото тъпчене и мачкане , по -независима и не обръщам внимание на никого и съм по -недостъпна съм към хората .Сега се чудя трябваше ли да премина през всичко това , за да бъда това ..което съм в момента?!

Сметанапалата - Това е психично заболяване в такъв случай. Което пак - не идва от нищото някак си. Жена с удовлетворителни семейни взаимоотношения - с родители, други роднини и т.н., идваща от зряла среда, няма как да мисли, че без него ще е нещастна .... Т.е. ако има достатъчно социална подкрепа от другаде, не само финанси. Т.е. - зависимост, депресия, травми...
Let_it_shine  - нарича се Опит. Човек се променя. Моят опит с родители е почти 1:1 с твоят. Нищо кой знае колко сериозно уж, лошо, но и нищо хубаво. Е, и в семейните ми отношения в момента е така - честно да си кажа, някой ако погледне отстрани, ще каже, че имаме супер живот едва ли не, но на практика няма кой знае каква радост.

Но аз нали това казвам-това е зависимост, а зависимостите знаем какво са.
Аз отговорих само на Liquorice candy, че финансово независима жена не стои с дебилен мъж само заради хорската дума.

Аз не съм съгласна И за финансовия фактор.
Не познавам жена, която да стои в неудовлетворителна връзка, защото е финансово зависима от мъжа. Сега почти всички жени работят и печалят, някои наравно с мъжете, някои по-малко, а не малко и повече. А това за "курви", "парясници" и "какво ще кажат хората" ми е мн странно, че някой може да го изтъква като аргумент. Преди 100 год. може и да е било, но отдавна вече не е.

Именно. Употребените думи не съм ги чувала в разговорна реч да кажем от дете.

Абе .. тегаво и сложно е, особено за децата, особено за момичетата, те някак повече го преживяват.
Точно вчера ми разказаха за един муньо, който работи по-малко от жена си, взима по-малко от жена си, не помага вкъщи и на всичкото отгоре настройва детето срещу нея. А детето е момиче-тийн, точно в най-крехката възраст за тези неща!

Това е класическа глупост, без извинение. Няма как някой да настрои дете срещу майка му, просто децата в проблемни отношения взимат властта, защото цари безвластие. И си правят каквото си искат. Та майката да си стяга детето, вместо да се прави на жертва на бащата и да мрази и сина си, защото е син на баща си.
Съжалявам за оф топика, ама не се сдържах.

Нещо не ме разбра. Детето е момиче и е много свястно, чуди се още коя страна да заеме, объркано е,  като всяко дете при такава ситуация.
Бащата се опитва да завземе властта, вдига скандали всяка вечер, въпреки мижавата си позиция.
Единственият му коз е, че апартаментът е негов.

Е, ти може да не познаваш, но форумът е пълен с такива теми. Така че, ще мине време докато се откъснем от последните 100 години.

Като е момиче още по-просто и естествено е да се конкурира и да е в конфликт с майка си в пубертета. Няма такова нещо като настроил детето срещу майката. За другото – всяка история си има солидна предистория, та не може да се отсича кой крив кой прав, взаимоотношенията се градят от двама, мъж без работа е жив дявол. Дано да се оправят някак.

В смисъл? Какво имаш предвид? Че отношението на детето към майката в случая е зле, заради нещо си в майката? Т.е. че според теб явно майката се 'оправдава' пред Free Agent, че детето има проблем с нея, заради бащата, а всъщност просто между майката и дъщерята има търкания и майката не се справя със собствените си отношения с дъщеря си?

Разбира се, че има. Родителите и родните не могат да са заместител на мъжа. И емоционалната зависимост изобщо не е психическо заболяване, а норма.

Когато човек няма и най-малката подкрепа от никъде+ моделът на родителското семейство, лесно е да стане жертва.