А, да Ева ме подсети - НИКОГА не казвам на децата си "ти си като ..." /майка си, баща си, дядо си, баба си или който и да е/. И почти никога не ползвам обобщения "мъжете са такива, жените са онакива".
- Публикувана: 28 окт. 2016, 09:12 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2019, 20:40 ч.
Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?
А, да Ева ме подсети - НИКОГА не казвам на децата си "ти си като ..." /майка си, баща си, дядо си, баба си или който и да е/. И почти никога не ползвам обобщения "мъжете са такива, жените са онакива".
Наистина е отвратително да те сравняват с някого- без значение дали роднина или съученик, познат или непознат.
И да ти го дават за добър или лош пример.
Но, това също не може да пречупи същността на човека.
Може, обаче, за доста време да я затлачи и да направиш куп незрели избори, че и откровени глупости, докато се самооткриеш и разбереш, че с нищо не си по- зле от другите- дори, напротив!
И да ти го дават за добър или лош пример.
Но, това също не може да пречупи същността на човека.
Може, обаче, за доста време да я затлачи и да направиш куп незрели избори, че и откровени глупости, докато се самооткриеш и разбереш, че с нищо не си по- зле от другите- дори, напротив!
Наистина е отвратително да те сравняват с някого- без значение дали роднина или съученик, познат или непознат.
И да ти го дават за добър или лош пример.
Но, това също не може да пречупи същността на човека.
Може, обаче, за доста време да я затлачи и да направиш куп незрели избори, че и откровени глупости, докато се самооткриеш и разбереш, че с нищо не си по- зле от другите- дори, напротив!
И да ти го дават за добър или лош пример.
Но, това също не може да пречупи същността на човека.
Може, обаче, за доста време да я затлачи и да направиш куп незрели избори, че и откровени глупости, докато се самооткриеш и разбереш, че с нищо не си по- зле от другите- дори, напротив!
еми, то очукването си е част от растежа на самоуважението. Каквото и да с говорим, то се гради не само в семейството, а и след това, в процеса на живеене, опитност, преодоляване на проблеми. Затова едно младо момиче рядко има устойчивостта и самоуважението на зряла, вряла и кипяла жена.
Юнак без рана не може, как се каляваше стоманата и тн и тн.
Ама е кофти да те пуснат в живота някак изначално очукана, и то не на правилните места. Т.е - със смачкано самочувствие и без достойнство.
Мачкането от родителите също създава някакви защити, поне у някои хора.
Ама е кофти да те пуснат в живота някак изначално очукана, и то не на правилните места. Т.е - със смачкано самочувствие и без достойнство.
Мачкането от родителите също създава някакви защити, поне у някои хора.
Интересното е, че много често деца, които са толерирани и хвалени за най- малкото нещо, не могат да излязат извън вроденото си чувство за малоценност.
Цял живот се чувстват недооценени и се перчат с претенции, на моменти доста смехотворни, в опита си да избият комплексите.
Мачкането от родителите също създава някакви защити, поне у някои хора.
Интересното е, че много често деца, които са толерирани и хвалени за най- малкото нещо, не могат да излязат извън вроденото си чувство за малоценност.
Цял живот се чувстват недооценени и се перчат с претенции, на моменти доста смехотворни, в опита си да избият комплексите.
Мачкането създава защити, но и насажда страхове, които често се оказват нереални и излишни. Възможно е много намачкан човек да се чувства нападнат или да се държи отбранително без реална причина в ситуацията. Даже може да прекрачи границата и на свой ред с ранимостта и мнителността си си да мачка напълно невинни други.
Ама е кофти да те пуснат в живота някак изначално очукана, и то не на правилните места. Т.е - със смачкано самочувствие и без достойнство.
Мачкането от родителите също създава някакви защити, поне у някои хора.
Според мен няма такава опасност- училището, университета и обществото правят всичко възможно да смачкат самочувствието.
Така че задачата на родителя е точно тази- да изгради в детето себеуважение, чувство за собствено достойнство, да го възпита самостоятелно и здравомислещо, и разбира се, да го обича безрезервно.
Мачкането от родителите също създава някакви защити, поне у някои хора.
Интересното е, че много често деца, които са толерирани и хвалени за най- малкото нещо, не могат да излязат извън вроденото си чувство за малоценност.
Цял живот се чувстват недооценени и се перчат с претенции, на моменти доста смехотворни, в опита си да избият комплексите.
Мачкането създава защити, но и насажда страхове, които често се оказват нереални и излишни. Възможно е много намачкан човек да се чувства нападнат или да се държи отбранително без реална причина в ситуацията. Даже може да прекрачи границата и на свой ред с ранимостта и мнителността си си да мачка напълно невинни други.
И все пак, децата на нарцистични родители, които съм срещала, са били много добре адаптирани, въпреки мачкане и какво ли не. С хубави семейства и смислени връзки.
За съжаление годините промиване на мозъци не може да се изпари изведнъж.
За разлика от вас аз виждам тенденция към добро!
Когато бях дете съм виждала сума ти ревящи жени заради изброените неща, но нито една, нито една! не се разведе.
Сега %-тът е много по-висок. Винаги ще има и такива, които нямат достойнство, но определено има движение напред. И вече не всяка смята, че тези неща са нормални.
Тогава и натискът на собствените им родители беше в посока - стой и търпи, щото нали, какво ще кажат хората...
Дори да те бие или да обикаля всеки ден различна фуста, пак им се набиваше в главиците, че те са виновни. Че жените са родени да прислужват на мъжете, да ги слушат и да гледат децата.
Виждам, че и Lady Brinne е дала личен пример в таи посока...
Мен са ме възпитавали, че съм хубава, добра, възпитана и имам винаги подкрепата на родителите (и морална, и финансова). Че бой, ергенски живот и пиянство не се оправят. Затова и никога не съм разбирала жените, които ми обясняват колко нормално е това, колко много ги обичат и че всички са такива.
Имаме дъщеря и я възпитаваме в същото, с мъжа ми сме на еднакво мнение по въпроса, дано успеем.
П.П. Тук отварям една скоба, че под пиянство имам предвид алкохолизъм. 1 литър бира (2 бутилки) вечер на терасата не ги броя за такова, аз също пия и намирам количеството за нормално.
Също и че има разлика м/у това да повиши тон и да се сдърпате за нещо, след което да се разберете набързо и скандали с обиди, тръшкане или изчезване с дни, психически тормоз, в който я убеждава, че не струва и стотинка и подобни.
За разлика от вас аз виждам тенденция към добро!
Когато бях дете съм виждала сума ти ревящи жени заради изброените неща, но нито една, нито една! не се разведе.
Сега %-тът е много по-висок. Винаги ще има и такива, които нямат достойнство, но определено има движение напред. И вече не всяка смята, че тези неща са нормални.
Тогава и натискът на собствените им родители беше в посока - стой и търпи, щото нали, какво ще кажат хората...
Дори да те бие или да обикаля всеки ден различна фуста, пак им се набиваше в главиците, че те са виновни. Че жените са родени да прислужват на мъжете, да ги слушат и да гледат децата.
Виждам, че и Lady Brinne е дала личен пример в таи посока...
Мен са ме възпитавали, че съм хубава, добра, възпитана и имам винаги подкрепата на родителите (и морална, и финансова). Че бой, ергенски живот и пиянство не се оправят. Затова и никога не съм разбирала жените, които ми обясняват колко нормално е това, колко много ги обичат и че всички са такива.
Имаме дъщеря и я възпитаваме в същото, с мъжа ми сме на еднакво мнение по въпроса, дано успеем.
П.П. Тук отварям една скоба, че под пиянство имам предвид алкохолизъм. 1 литър бира (2 бутилки) вечер на терасата не ги броя за такова, аз също пия и намирам количеството за нормално.
Също и че има разлика м/у това да повиши тон и да се сдърпате за нещо, след което да се разберете набързо и скандали с обиди, тръшкане или изчезване с дни, психически тормоз, в който я убеждава, че не струва и стотинка и подобни.
Ето, това се припокрива с моето мнение едно към едно. Аз също смятам, че тенденцията е към по-добро.
Скрит текст: Ами също така кофти е да те пуснат обичана, самовлюбена, уверена, че за всички ще си така специална и центъра на света, както за мама и за тати. После следва rude awakening. Според мен, много често обичани деца попадат в клопка, защото нямат защитни механизми и не са виждали лошо от хора.
Мачкането от родителите също създава някакви защити, поне у някои хора.
Ама е кофти да те пуснат в живота някак изначално очукана, и то не на правилните места. Т.е - със смачкано самочувствие и без достойнство.
Мачкането от родителите също създава някакви защити, поне у някои хора.
Според мен няма такава опасност- училището, университета и обществото правят всичко възможно да смачкат самочувствието.
Скрит текст:
Така че задачата на родителя е точно тази- да изгради в детето себеуважение, чувство за собствено достойнство, да го възпита самостоятелно и здравомислещо, и разбира се, да го обича безрезервно.
Как така правят всичко възможно да смачкат самочувствието на човека? Училището и университета са просто системи за вид регулация. 
Да, и точно тази регулация е лишена тотално от личен подход - и с огромен натиск се опитва да ни набута в матрицата..)
И все пак трябва да има някаква регулация на огромна маса хора. Трябва да могат да пишат, четат, смятат и боравят с информация и е трудно това да стане с галене с перце.