Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

Ми не, не е заради мамините златни.
Заради цялостната система, визията на МОН какво да е и как и липсата на кадри в системата е.
Много е лесно да се винят деца за нещо, създадено и осакатено от възрастни.
Много е лесно да се вменява вина на родителите, с размахан пръст, но днешните родители са продукт на една разпаднала се отдавна система.
А ако премахнем опцията, че детето е разюздана ала фолк певачка, а е нормално облечено и прилично възпитано дете и погледнем към образователната система в днешния си вид, къде е тогава бъгът в системата?

Относно БГ училището - всичко си е точно каквато е средата навсякъде. Вчера чух оплакване от кибер тормоз - момиче от класа пращало съобщения по чат програми през нощта и децата се тревожели. Направо се опулих - първо, каква работа имат третокласници да имат телефон с чат приложения, второ къде е тоя родител да не каже през нощта телефонът да е офлайн.

Ама то и родителите си държаха телефоните по чиновете и не спираха да чатят, та каквото виждат децата, това правят.

А учителките горките пък са толкова извън нещата...първо че подбират не най-умните, второ че не им пука и я бутат като чиновническа работа, не призвание, трето че само гледат субсидии и пари и да не клатят лодката. Станали са едни чиновници и писарушки, не учители.

Друг пример - големите тормозят малки ученици в тоалетните. Учител ги хваща и ...нищо. Не им взима имената, няма система, която да записва тия прояви и да идентифицира тормозещите.

Не че си пазя златното яйце, напротив, синът ми се адаптира, но това не значи, че системата не е супер скапана и смотана.

Тя и моята дъщеря се адаптира, но системата е напълно скапана. Пак добре, че е случила на читава класна.
Съгласна съм със smetanapalata, бъговете не са в децата.

М/у другото, в училището на щерката кифли с чалгарска визия няма. Децата са съвсем нормални, половината са с униформи, другите - с обикновени дънки и суичъри. Униформите не са задължителни - все още, май ще стават. Моята слага униформа 2 пъти седмично.

Това е на елементарно битово ниво.
Аз говоря за обучение, ако излезем от битовизмите и вторачването кой извадил или не телефон и как стоят като респект днешните учители.
Говоря за образователна система. Прогледнете извън битовите глупости. 
The Siren of Titan
, децата ти очевидно са малки и са още в дундурканата възраст на началното образование. Драмите предстоят.

Именно защото това е в трети клас се изненадах, че има драми, които са си направо за гимназията. В смисъл - тормоз по чат, на телефон, който явно не е наблюдаван от родителя, а си е в ръцете на детето цяла нощ. Радвам се, че имам син, но се замислям дъщерите ми какво ги чака, защото тормозът е сред момичетата в класа.

Училището е със задължителни униформи.

Мда, почакайте да станат 5 клас, когато ще излязат от крилото на класната. И ще срещнат многообразието  от учители. Има буквално всякакви. Но и по света сигурно е същото.

О, хайде да не се изкарваме пак жертви, че затова сме на този хал.
Ще стане като със социализЪма, който ни е виновен и до днес за всичко.
Какъв продукт на разпадналата се система са родителите, които са били по на 10 години когато я събориха?
Какъв продукт са тези, днешните които заявяват, че не се чувстват хора, ако останат поне до 2-3 години с децата си вкъщи?
Какъв продукт са и тези, които в името на пълното задоволяване на материалните нужди, отсъстват от вкъщи по 10 часа и почти не виждат децата си, какво ли остана да ги възпитават в някакви духовни ценности?

Как могат едни деца да имат хъс и да печелят световни олимпиади, учейки в същите скапани училища, подвластни на същата скапана образователна система?

А защо на всички трябва да им пука за мен?! Ако имам самоуважение, няма да се нуждая от това на всички знайни и незнайни типажи да им пука за мен. Да не би на теб да ти пука за всички, но едва ли отношението ти се е отразило на уверените в себе си хора.
Токсичните връзки в този аспект не са "друга тема".

Точно защото няма "еднозначен" начин, не можеш да твърдиш еднозначно, какво се случва с "обичаните момиченца".

Не че трябва на хората да им пука за теб, но в крайна сметка всеки се опитва по някакъв начин да пробие сред другите и да си изпълни целите. В тоя смисъл ако детето е ходило на хиляда занимания и знае и може много неща, то едва ли ги прави само за вътрешно задоволство, а и с идеята, че тия неща са "продаваеми" и водят до социални успехи, работни успехи, абе такива неща.

Защото ако човек няма никакво приемане и пласиране, ще се съгласите, че само със самочувствие няма да живее. Реалността ще му покаже, че е неадекватен и няма файда от всичкото знаене и можене, ако не се приеме и възнагради по някакъв начин.

И така натрупаното и оттренирано от мама самочувствие може да вземе, че да се срине.

Много хубава тема и част от мненията са прекрасни. Разбира се, обичайните гръмогласни, дето все не разбират, са пак тук.

Служебно, трябва да напиша следното: момче/момиче се възпитават в самоуважение и достойнство от момента, в който се раждат. То не е сесия от един час, нито пък става за един ден. Гради се цял живот (ама се гради, не се чака ей така да ти дойде), но важното е, че започва от първия ден. Чрез активно общуване с любимите хора (не му се запушва устата с биберон, за да мълчи, а бива изслушано и му бива отговаряно с уважение), чрез позитивна подкрепа (усмивката на родителя и радостни възклицания, че е постигнало нещо - обърнало се е, изправило се е и т.н., за разлика от крещене и възпиране "не, ще паднеш, спри, не ходи там, не пипай"), чрез подсигурена безопасна и атрактивна среда, в която да се развива (не бели стени и включен телевизор или телефон пред очите, а реални играчки, които може да пипне, да близне, да изпусне и свободно да играе с тях, както и занятия с родителя, от който да се учи на реални неща - да говори, да плува, да рисуват, да играят). От първия ден, ако му се показва, че е уважавано и ценено, то ще расте с това като норма: очакванията му на база опит ще бъдат хората да го изслушват, а не да го карат да мълчи, този отсреща да е позитивно настроен, а не да е агресивен и да крещи, и да има винаги начини да се развива, да върви още и още напред.

Изключително важно е възпитанието между 2-рата и 4-5 годинка. Хайде, да го сложим - до първите 7. Тогава едно дете започва да се учи, че "става" за нещо. Примерно, може да си завърже обувките, а не разчита за това на майка си. Или пък му се набива в главата, че "не става". "А бе ела тука, бе, ти не можеш да си завържеш обувките", казва му майката, изнервена на вратата. Този ужасен израз, "не става", го срещнах тук. Мисля, че е по-важно човек да гледа на себе си като на човек с достойнство и лично щастие, отколкото да си слага такива етикети "ставам", "не ставам". Всеки става за нещо си, има си своята сила и нещо, в което е много добър - дали ще е в професията, дали ще е като родител, като грижовна дъщеря/син за възрастен родител, дали ще е като градинар, сладкар, дали ще е като списващ блог... За да си щастлив човек, трябва да си намерил това, за което "ставаш". А ако са ти помогнали още в детството да си го намериш, тогава  още по-силно и стойностно.

Пак в тези години, до първите 7, се учиш на отборни игри. Учиш се да работиш в екип, да си партнираш. Играеш на топка с друго дете. Ако то се лигави, играта се разваля. Удоволствието приключва и за двамата. Ако другото е сериозно и дава сърце и душа, но ти се лигавиш, играта се разваля. Другото дете ще се прибере и ще отбягва да играе пак с теб. Ако и двамата се лигавите, няма игра. Но ако и двамата сте сериозни в играта, ще стане най-върховната игра на света и ще искате да си играете пак двамата отново и отново. Уроците се учат всеки ден на детската площадка, в градинката, на гости и т.н. И изобщо в игрите децата тренират страшно много характерите си, границата си на търпение, прилагат собствените си правила за достойнство и експериментират с партньорството. Толкова, ама толкова важни качества! Но се учат във времето за игра! А не пред ТВ, пред комп, или до мама в количката на кафето.

След първите 7, следва училището. Знанията и опознаването на света са огромен, мощен стимул за самочувствието на всеки един млад човек. Ако ти помогнат още от първите години да се учиш добре, да цениш знанието, да се изразяваш добре, да пишеш, да си музикант в училищна банда, да познаваш традициите, културите, Земята, да си правиш сметката, да говориш езици и т.н. и т.н. - това дава крила. Нищо ново не казвам. Знанията дават крила. Факт. Иска се да се трудиш, обаче. С фуния в ухото не става. А трудолюбието е прекрасно качество, което също дава сила и вяра - с повече труд ще постигнеш каквото си пожелаеш.

След училището, ако още от дете е ясно къде ти е силата и ако си се образовал добре поне за това, което ти идва лесно, а също и ако си научен, че "ставаш" и за връзване на обувки, и за много други неща, а също и ако от бебе си възприел за норма хората да общуват с тебе спокойно, с радост, позитивно - насочваш се към професия. Там и да те тъпче шеф, и да ти прилагат тормоз - би трябвало да се задействат изградените ти вече достойнство и самоуважение. Със силни знания и умения, със семейство зад гърба и мъдри съветници, дори и да си неопитен и млад - ти ще знаеш, че си ценен човек, че ще намериш друго място, на което ще те уважават.

Като стане време за връзка - всички тези заучени от първия ти ден норми и правила ще сработят. Разбира се, от човек по-скрито нещо няма. Никога нищо не е гарантирано и хората правят много грешки. Но като цяло правилата са такива, каквито ги описах по-горе.

Като лична история, ще напиша следното: внучка съм на ниско образована красавица, задомена за имотен мъж и според времената тогава живяла целия си живот с него. Хубав, лош - нейния си живот, нейната опора, нейното "аз". Добър кулинар (всеки става за нещо, нали помните?), добър градинар, лоялен партньор, добър тъкач, предач и т.н. Според времената тогава. Дъщеря съм на средно образована, но научена на трудолюбие и огромна самостоятелност от съвсем ранни години, жена. Оженила се по любов. С хубава, благородна професия. Силен родител, най-вече откъм дисциплина, но и осигурила с баща ми прекрасното ми, безгрижно, дори и аз мога да кажа - охолно, детство. Под охолство не разбирам богатство. Съвсем обикновени хора сме. Разбирам охолството като страхотната разнообразна и атрактивна среда, която са ми осигурили, за да се развивам. Всеки ден имаше по нещо интересно, с което да се занимавам. Много играчки, много игри, много приключения, много уважение към мен и моите силни страни, никакво пестене от образованието ми, от книги, тетрадки и т.н. Аз, на свой ред, съм високо образована жена, не се броя вече за българка, нито пък за англичанка. Считам се за европейка. Като европейка считам, че е най-нормалното нещо да се развивам още и още, да пътувам (включително и сама!, нещо немислимо за баба ми, примерно), да шофирам (нещо много трудно за майка ми), да работя, да избирам, да изразявам мнението си, да отстоявам мнението си, да бъда информирана, да бъда защитавана. Харесвам европейските ценности - учила съм езици, чела съм класика, свиря на инструмент, считам, че всички са равни и че свободата е неприкосновена, не бих тъпкала ничие достойнство, не давам да се тъпче и моето. Не слугувам, не оставям и другите да ми слугуват. Агресия не бих търпяла и миг. Като майка - възпитавам детето си на всичко, до което 3 поколения жени преди нея са стигнали от опит. Сръчност (от игри, занимания). Постоянство (упоритост, всеки ден). Връзка със Земята (не с пластмасата на новия телефон). Самостоятелност (да взима решения, да мисли за себе си). Трудолюбие. Образование (помагам много и давам много кураж). Уважение (двупосоно, тя към нас, ние към нея). Свобода и равенство (тя дори няма да е европейка, а ще е гражданин на света). Махнала съм от нейното детство, това което считам за ограничение - да се облича само в розово и да е всичко само еднорози и принцеси. От малка е научена, че една жена може да е 1000 неща - и астронавт, и полицай, и доктор, и учител, и пожарникар, и балерина, и писател, и премиер. В момента е на фаза археолог, изследовател (Индиана Джоунс), борец срещу замърсяването на природата, спасител на животни в джунглата. Много книги. Много реални занимания - спорт, пътешествия, готвене. Много ходене по замъци (тука има). И много напомняне, че на истинските принцеси всъщност животите им са били тотален кошмар. Сега, като дойде зетят, хм, ще го мисля... ))

Ами това ми е мнението. Но искам да добавя също, че тия два прокажени, чумави, мръсни и долни документа, които биват опл'вани яростно от хората сега, са всъщност отговорът на въпроса на авторката на темата. Няма да им споменавам името дори, нали, да не раздухваме сега пушилка пак. Но не ви ли е странно, че хората отхвърлят нещо, замислено да помага, докато в същото време тънат в блато и имат нужда от помощ? Някак си, викаш за помощ, а като ти донесат сламката, отказваш да се хванеш за нея... Хм, просто размишлявам.

"От малка е научена, че една жена може да е 1000 неща - и астронавт, и полицай, и доктор, и учител, и пожарникар, и балерина, и писател, и премиер. "

Пожелавам й късмет, като се сблъска с реалността:)

Само остава да й кажеш, че може да е всичко, НО някои неща имат висока до превисока цена. Хубаво е да й кажеш и какви са цените горе-долу.

Аз лично предпочитам пожарникарите да са мъже. Освен ако дъщеря ти няма данни да стане 185 см. и със супер атлетична физика - предпочитам човек, който с лекота ще носи друг през рамо. А жените по-често нямат такива данни.

Tаис, според мен не е добре да се абсолютизира родителската любов на всяка цена, защото не може да се обобщава на едро, че големите лекета излизат от нелюбящи семейства.
И особено след определена възраст не вярвам, че една безкритична любов е полезна за възпитанието на детето. Аз самата съм обвинявана, че едва ли не мразя детето си, защото го ръчкам да учи.
В случая ми се струва неуместно да се критикува Сирената за нещо, което е споделила за майка си. Повечето така или иначе сме биологичен и възпитателен модел на родителите си (освен осиновените или гледани от други хора)
Друг е въпросът, че Сирената успява доста умело да разкритикува като "смотанко" и др. подобни определения всичко извън своя опит, така че от тази гледна точка си заслужава иронизирането.

Да искам на Пенка да й "пука" за мен и да се "продам" добре на фирмата на Пенка са различни неща. Не е нужно на Пенка да й пука, за да ме купи добре, напротив, често това означава, че й пука за собствения й бизнес.
"Пука" ми предполага субективно отношение, свързано със специфични персонални връзки, често и трайни във времето, "продавам" се предполага връзки на взаимна изгода.
Да живее само със самочувствие, ако не е подплътено с нищо, е едно голо празнословие, например. Но това няма общо с "продаването" и "приемането" и не е нужно на някой да му "пука" за нас, за да ни "приема", особено в отношения на икономически интерес. Ако пък твърдиш обратното, следователно, приказките ти за суровия корпоративен свят се обезсмислят. Определено обаче, за да се "продаваш" самоувереността помага, за да се продадеш добре, разбира се. Ако момичетата бяха самоуверени, няма да имат нужда да търсят партньори, заради които да имат самочувствие, а имат определени партньори точно заради това, че увереността им е базирана на определени техни лични качества.

Ох, аз мислех, че блока време, в който вчера те е нямало във форума, е защото си изкарвала големите пари, пишейки

Децата имат нужда и от доза ръчкане. Както и от доза честност за някои неща, защото е много кофти мама да ти е казвала, че си красива, забавна и умна, а да се окаже, че само мама е на това мнение. Това е мечешка услуга.

Нищо хубаво няма в гладно детство на необичано дете. Гладно да се чете не само в прекия смисъл.
Виждала съм такива хора като възрастни - ами винаги остава преживяното в детството, не си отива.
Затова сега много високо оценявам, че в моето семейство и в близкия свят около нас тогава - съседи, приятели, съученици и техните родители - не е имало омаловажаващо отношение към момичетата, понеже нали темата е за тях.