Как се възпитава жена в самоуважение и достойнство?

Бърди, това и да можеш да го направиш, пак няма да е от полза на детето, защото го обричаш на неспособност да контролира живота си, а теб и старост те чака, и естествен край на пътя земен.
На кого ще я оставиш, неспособна да се погрижи за себе си и евентуално за децата си?
Заделените пари свършват, а по жилището има разходи....

Затова не е хубаво да имаме свръхизисквания към децата си, а да помагаме да съумеят да си намерят нишата, която да не ги остави гладни и на улицата.

Зависи колко са пораснали децата. На 30+ трудно ще стане. Но до 30 все пак тая дъщеря все нещо е учила и работила.

Впрочем учене, професия и работа са най-слабата застраховка срещу насилник. Другаде е защитата - защото насилникът може сериозно примерно да й подкопае увереността. Работата и професията са също слаб източник на самочувствие.

Номерът е да следи за червените лампи на насилник и подтисник и да реагира по-скоро рано, отколкото късно.

Защото един насилник може така да направи, че на жената да не й се работи или да прегори и да стане неспособна да работи.

Работата и професията са също слаб източник на самочувствие.
За който не си харесва работата или не се чувства оценен, или просто за който го мързи - вероятно да.
За мен например е един от източниците на самочувствие. Обобщенията ти на едро са нелепи, няма как да говориш от името на всички (работещи) жени.

Абсурт, така е, права си. Мисля, че това е посоката наистина - "да помагаме да съумеят да си намерят нишата, която да не ги остави гладни и на улицата."
Добре казано, нищо, че по други теми се хапем.

От къде излезе този "насилник"? Нали говорим за самоуважение на жената? В картинката няма насилник, а най-обикновен мъж. Няма нужда от крайни примери и няма нужда някой отвън да я кара да се чувства самоуверена. Една нормална жена, която до себе си няма комплексар и самата тя не е комплексирана да се оглежда в успехите на мъжа си.
Понеже поставяш външното одобрение и приемане като условие за самоувереността, какво приложение намира аргументът ти в такъв прозаичен случай? Как ще обясниш тогава самоувереността на жена, която не работи и няма до себе си мъж, която някои наричат "провайдър"?
Ще се смачка ли тя, защото не може да говори за мъжа си и неговите успехи и за своята работа, ако няма такава?

От самото начало на темата:

"Изумена съм от количеството момичета и млади жени (и във форума, и в реалния живот), които нямат елементарно самоуважение, самочувствие и достойнство. Хвърлят се на врата на първия срещнат, позволяват да бъдат лъгани, манипулирани, тормозени психически и физически, ограничавани, унижавани..."

И донякъде от постингите на fmino, според които жената, ако не е имала хубави флумастери като дете и не работи временно, то се лови със сух кашкавал и скача за $100.

Момичета, не се сърдете, но вие вадите единични думи от контекста и се заяждате неоснователно.

Фмино е описала прекрасно детство. Детство със знания: с много книги, с ходене в библиотеката, с богата собствена библиотека, никакво пестене от образованието - уроци при страхотни преподаватели, университет, срещи с интересни събеседници и намиране на съмишленици, съидейници. Детство с приключения: пътешествия със самолет (това за всяко дете, дори и днес, е вълнуващо), посещения в София - тогава не се ходеше как да е в София, да не припомням жителство и т.н. Имала е прекрасния късмет да има роднини там и то не просто роднини, а хора, които с радост им осигуряват да поседят в столицата. Защото хора с лели и чичовци много, но да те искат и поканят е друго. Пътешествие до селце, приключение с такси. Тогава нямаше толкова коли и не беше чак пък фикс идея на хората. Какво му е толкова чудното? Сега ревем от пушека, от трафика, от тапите, а ако отворите тогавашни снимки - виждат се и сградите, и тротоарите, не е кола до кола като сардели в доматен сос като сега. В града не ти трябваше - хората се движеха пеша, не си топяха мазнините във фитнеси, а просто ходеха пеша. Ако е за 1-2 пъти годишно да ти трябва кола - ами ще вземете едно такси, разбира се. Тогава имаше държавни такси и беше ясно колко ще платиш. Не виждам нищо странно. Детство с лакомства: ако днес това са вафлите-трепачи, дюнерите и донътите, тогава лакомство си бяха екзотичните плодове и шоколадовите яйца Киндер. Сега ги има навсякъде, но тогава нямаше. Разбирам я за това как в детските й спомени тия лакомства са се вклинили. Всеки си има по нещо любимо, което си спомня. Нашите тетрадки и моливи си бяха едно нещо, а да ти донесат от чужбина тефтерче или моливник - беше си върха. Колко 'чудо ще изпишеш с мерак, с желание, а не като сега - да се чудят майките как да обяснят, 'е училището не е тъпо. То и тогава не беше по-интересно и забавно, но децата, на които им осигуряваха мотивация, се оправяха добре. За споделените игри - ами така си беше. Махалите не бяха толкова стриктно оформени. Хората си подаваха ястия, сладкиши, викаха се на сватби. Майка ми е ходила на турска сватба - колега е женил дъщеря си. А що сладкиши съм изяла от турски и арменски жени - бяха майсторки.

Бианка писа за много извънкласни дейности, за които родителите са казали "ходи където искаш, ние ще плащаме". Точно това има предвид като казвам - никакво пестене от активности, от занятия, от образование. Браво и на тези родители!

Някой също писа, че слабите родители са даденост и не бива да се смеем (Бианка, дали не беше пак ти?). Само мога да кажа, че аз не се смея на това, че някой не е имал страхотно детство. Напротив, дори съчувствам. Но!!! Тук е форум за майки и отглеждане на деца! Ако на теб не са ти дали, но сега четеш какво ти е отнето и си част от тези дискусии тук - ми напъни се, дай го сега на своите си деца. Чети, взимай пример, дерзай, прави план, действай - дай страхотно детство на децата си. Това, мисля, никой не може да го отрече като добра идея??

Какво удоволствие ви доставя да се захванете точно за 5-6 думи? В духа на темата - един от сигурните начини да сломиш нечие достойнство е да му се подиграваш, да му оспорваш думите, да се заяждаш...

Жителството е много хубаво нещо.

Докато бях ученичка, моят баща почна да обикаля света по работа - бил е в 96 държави. Лакомства и какви ли не шоколади, и пари за Кореком имахме също. Това никога не съм го мислила, в смисъл като някакъв плюс. Впоследствие нямах нищо наготово от тях и дори за джобните си работех. Така че някакви блага в детството са си хубави, но дали те определят като някакъв тип човек? Съмнявам се. Аз конкретно тези неща ги приемах за нещо нормално. Като цяло израснах с мнението, че парите нямат значение. Като почнах да ги изкарвам сама, бързо разбрах, че не е точно така де

Екстрите могат да ти дадат самочувствие като млад, или сред връстници. Донякъде могат да ти дадат една здравословна арогантност, че да не се занимаваш с отрепки (въпреки че примерно барбитата на Таис не са й помогнали после да не се погнуси от връзка с наркодилър). Обаче това детско самочувствие не знам как се запазва цял живот. Защото в един момент хората почват да се мерят по други постижения и екстри. И да, хората се мерят един спрямо друг, в това спор няма. Вчерашните първи може да са последни и обратно.

Аз по-скоро бих учила децата си, че "готвачът е толкова добър, колкото е последното му сготвено ястие", тоест да не гледат стари екстри или стари провали чак толкова.

Аз съм израснала с много, много редки корекомски екстри и почти нищо "вносно". Е сега ми е смешно за какви неща едни деца са се дуели, а други - свивали.

Аз съм учила в гимназия в центъра на София и някои от децата са имали повече екстри от мен. Имаше деца на доста известни хора. Не си спомням дори да ми е хрумнало да сравнявам придобивки и подобни. Бяхме много различни всички, нормално е да нямаш всичко, но на тази възраст, ако не си и прекалено ощетен, не го и мислиш.

Хехе, колко ти е кеф във всяка тема да даваш пример с мен Ако спра да пиша, ще трябва да намериш друг потребител, който да хейтиш така очарователно. Моята история, както сама добре знаеш, но не ти изнася да споменаваш, е доста повече от Барбита, хубаво детство и хоп, дилър. Давай примери със своето светло минало, настояще и бъдеще, ако обичаш, не с чуждите. При това - изкривени.

Да, което си е истина, си е вЕрно!

Абе да дам пример, ама после ще кажеш, че говоря за себе си.

За мен е самоуважение да НЕ се смесваш с някои типове хора. Може да е тесногръдо, но също така не си предаваш ценностите, а това е дефиниция за самоуважение. Та бих си казала на дъщерите, че хората изобщо не са равни и повечето за нищо не стават, та да не се раздават много.

Така може някой хитър мъж да метне някой ден всички какъв е точно, че хич не си правя илюзии, че дъщерите ми ще са с поглед рентген.