Защо сме във форума?

  • 33 715
  • 276
  •   1
Отговори
  • Мнения: 22 030
Възниква ми този въпрос. Отговорете колкото може по-честно. Аз съм тук от много, ама много години и в момента форумът ми дава усещане за социална среда. Намирала съм и намирам полезни съвети, надявам се, че и аз съм давала някакви полезни.
Искам да си поговорим какво точно правим тук, особено тези от нас, които нямат малки деца и пишем предимно в Клюкарника.

Променило ли ви се е поведението и отношението към форума? Срам ли ви е, че пишете в него или се чувствате част от група?

Ясно е, че всички сме открили познати, намерили приятели, разочаровани сме били, но споделете опит, ако желаете.

# 1
  • София
  • Мнения: 1 590
И аз съм доста отдавна във форума.

Открих го, когато търсех информация за Дюкан и дюканската група ми помогна да отслабна 27 кг. Беше едно доста забавно общество, помагахме си, следяхме си напредъка, правехме си дюкански срещи Heart Eyes Хубаво време ...

И оттогава винаги когато имам нужда от някакво инфо, първо "се съветвам" с бг мамата Laughing

Не съм много голям писач, но много ценни съвети (и то по много и най-различни теми) съм получила.
Форумът ми е полезен, и много забавен на моменти.
Дава ми усещането за приятелска среда, тук понякога мога да си излея терзания, които не бих искала да споделя с никого наяве Blush
Пък и във форума е по-различно от живото общуване, което понякога ми е натоварващо...

Рядко пиша, но имам няколко интересни теми, които задължително следя.
Приятно ми е  Hug Hug Hug

# 2
  • Мнения: 2 843
Напоследък мисля присъствието си тук в рамките на онова, което Майкъл Хърцфелд нарича "културна интимност", тоест онези особености, които предизвикват известно неудобство пред външните хора, но пък даряват вътрешните хора с увереност в наличието на тяхна общност. Той, разбира се, има предвид т. нар. "турски начин на живот", ориенталските навици сред гърците, които са непрестижни, но пък вкъщи се практикуват; в тази зона може да попадне слушането на чалга, яденето на шкембе чорба и пр. - всичко това е "културна интимност". Та и аз така, с уговорката, че все пак не се срамувам, но пък и не огласявам на всеослушание, че се интересувам от професионални серии за коса, гримове, парфюми; говоря си за тях с дамите от съответните теми, а с приятелите си и с колегите си говоря за политика, култура, история, академичен живот. Simple Smile Тук е "дамският" ми регистър, извън "високото" говорене.

Инак, още по-конкретно: чета и пиша тук, докато междувременно пиша и чета научни статии; давам почивка на ума, разсейвам се. Понякога явно смесвам стиловете, защото нерядко тук са ми казвали, че се изразявам сложно. Не е нарочно, не е суета или поза, просто пиша и друго; затова в този пост попадна М. Хърцфелд например. Simple Smile

# 3
  • Мнения: 2 052
Искам да си поговорим какво точно правим тук, особено тези от нас, които нямат малки деца и пишем предимно в Клюкарника.

В тази категория съм, тук убивам по малко време и някоя и друга мозъчна клетка. Ползвам форума на периоди - в скучни моменти, които по разни причини не мога да оползотворя по друг начин, обикновено паралелно с някаква друга неангажираща дейност.
Не се чувствам част от група, нито на форумно, нито на подфорумно ниво. Следя една-две теми (извън Клюто), но именно защото чета на периоди, наваксвам с някакво съдържание и докато дойде ред да кажа нещо, тя темата избягала в друга посока (нормално).
Влязох преди доста години от любопитство, а не съм си тръгнала, защото тук на тепсия са поднесени хиляда гледни точки, 999 от които не съвпадат с моята и вероятно другаде няма къде да се сблъскам с тях така директно. За себе си съм преценила, че това ми е в някаква степен ценно.

Цитат
Променило ли ви се е поведението и отношението към форума?
Да, преди пишех повече, сега нещо не успявам да се настроя да участвам активно. И го приемам напълно нормално това, нямам норматив за изпълнение, а и с времето необходимостта да кажеш навсякъде по нещо намалява по естествен път. 

# 4
  • Мнения: 2 029
Точно тези дни си задавах същия въпрос - какво за Бога правя все още в този форум? Дали да не взема да си изтрия профила?

Много свободно време имам сега. Бременея, тъпея, скучно ми е, един проект трудно върви, разсеяна съм, мързи ме, лежи ми се, спи ми се. Всичко това дали е от хормоните - идея си нямам. Непродуктивна съм и това ме изнервя, а форумът е някакво "удобно" място в момента за губене на време. Но се отразява пагубно на моята принципно подредена натура и ефективността ми в момента е много ниска. Ако не е форума, може би с нещо друго да се залъгвам - идея си нямам.

Аз посегнах към форума, за да се ориентирам кои лекари в какво са добри, защото един лекар е добър в справянето с едни проблеми, друг лекар с други. Имам опит и от друг форум.

Ще се опитам да отговоря на конкретните въпроси:
Променило ли ви се е поведението и отношението към форума?
Не, не бих казала. Каквото ми е било мнението преди да пиша тук, такова ми е и сега - най-различни хора, събрани на едно място, скрити зад някакви никове.

Срам ли ви е, че пишете в него или се чувствате част от група?
Да, срам ме е и заради това или скоро ще си изтрия профила, или просто ще спра да влизам.

Ясно е, че всички сме открили познати, намерили приятели, разочаровани сме били, но споделете опит, ако желаете.

Не, нито приятели, нито познати съм намерила. Сега може да се видя с едно момиче извън форума.

Впечатли ме един участник обаче и това е babunka (да не се бърка с модератора bubanka, тя си модерира). Това момиче ме впечатли - има някои изключително интересни стари постинги и с удоволствия следя какво е написала.

Ако си изтрия профила дали ще мога пак да следя точно тя какво е написала? - Сякаш, не, нали?

# 5
  • Мнения: 22 030
няма как да си изтриеш профила. Можеш да го замразиш или да не го плзваш. пак ще можеш да четеш. А защо те е срам?

# 6
  • София
  • Мнения: 17 145
Дойдох тук, защото забременях. От тогава минаха почти 10 години. Последните 4-5 от тях не пиша активно по ред причини. Сега пак съм тук, защото така или иначе чета някои теми и ми се дописа.
Винаги съм писала с името си, не ме е срам, че съм писала тук и то бая, 20 000 поста имам май  Mr. Green
Ритъмът на разговорите ми харесва, защото не предполага да отговориш веднага, както е във Фейсбук или на живо. Можеш спокойно да си правиш милион други неща и като ти се разговаря да говориш, ако си зает да те няма.

Ползите на всеки етап са различни. Освен чисто мамешките ползи за мен най-голямата е, че тук срещам хора и истории, които по никакъв начин не бих срещнала и не съм срещала другаде. България е голямо село, но все пак всеки живее в някакъв свой свят, а за мен поне е важно да не съм съвсем на остров.

# 7
  • Мнения: 2 029
Down Under, благодаря ти за информацията. Просто ми се ще да мога да я чета, понякога дори препрочитам - безапелационна е просто - както писах по-рано възхищавам се на тази жена - ей така дистанционно и виртуално Simple Smile

Не мога да определя защо ме е срам. Трудно ми е да го обясня. Може би защото е имало моменти, в които съм получавала много лошо отношение от участници в Клюкарника и това някак си допринесе за невисокото ми мнение спрямо част от участниците и съответно форума. И съответно след като аз мисля така е вероятно и по-голяма част от хората да мислят така и следователно ме е срам. Нещо такова е сякаш.

Тук видях жестокост спрямо беззащитни хора, ощетени от съдбата. Видях и искрена меркантилност, като дори ме изумиха границите, в които тя се шири. И такива неща. Да, съизмеримо беше с културен шок до известна степен.

Не казвам, че аз съм права. Просто споделям как съм се чувствала в определени моменти и е много вероятно на тази база да съм формирала това мнение.

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 8 824
Приятно ми е, любопитно ми е, полезно ми е,навик ми е "висенето" във форума.
Регистрацията ми е  от стартирането на бг-мамма, направих пауза от 5-6 години, в които не само, че не бях влизала, но не се бях сещала дори да надникна.От 2 години пак се активирах, като пиша основно в една-две теми,чета в няколко. До когато ми е ок, до тогава.  Peace. Защо?
Винаги има хора готови да коментират, други да споделят,трети да се сдърпат,четвърти да съдействат....Шарена работа.

Последна редакция: пт, 04 ное 2016, 19:55 от GeNa

# 9
  • Мнения: 22 030
По жестоко е в реалния живот. Моята тема е някак предизвикана от тази на Бояна за престижа. Чудя си се просто, дали не сме тук, за да се докажем по някакъв начин?

Клюкарникът е мястото, в което се държим като на детска площадка, защото има места и теми, в които наистина се помага.

Аз искам да разбера защо пишем в Клюкарника.

# 10
  • София
  • Мнения: 17 145
По жестоко е в реалния живот. Моята тема е някак предизвикана от тази на Бояна за престижа. Чудя си се просто, дали не сме тук, за да се докажем по някакъв начин?

Всеки си има свои причини, даже може и да не са сериозни и осъзнати, нито пък е нужно да си стоят едни и същи във времето. Най-честата причина вероятно е самотата по време на майчинството и нуждата от свободно бистренето на майчунгелски теми (по Аглая). И понеже тук е общество може да тече и доказване, да се гради йерархия, ама това май отдавна мина. Форумът вече е съвсем друг.

# 11
  • Мнения: 2 029
Бoяна, каква йерархия във форума? Явно падам от Луната, понякога толкова са ми непонятни някои неща. Изобщо не мога да си схвана. Аз съм тази, която не се вписва, така че .... нормално е да не мога да се ориентирам.

И сега малко цинично, но този форум е като бързият секс - чух и бег, някои го предпочитат по-нежно, някои го предпочитат по-хард, но при всички положения е коренно различно от това да поддържаш постоянна връзка  Joy Друго не ми дойде като аналогия  Joy в бременния мозък.

И пак ще се редактирам, но да допълня - намерих един-двама човека, с които съм си писала лични съобщения на теми, които са изключително далеч от светогледа на по-голяма част от хората. Ако трябва да изтъкна още една добра стана.

Последна редакция: пт, 04 ное 2016, 20:13 от Magdalena1978

# 12
  • Мнения: 4 833
Интересувам се от хората, от човешката природа и отношения. Тук срещам хора, които просто няма как да срещна в реалния живот, защото живеем на различни планети. Тук срещам хора, които познавам в реалния живот, и виждам как се  променят и държат, скрити зад привидната анонимност на загадъчен прякор и пре-красив аватар.
Намирам за много ценно, когато комуникацията е лишена от основните си елементи - интонация, поглед, неволна мимика, неосъзнати жестове на тялото, и всичко е оставено само и единствено на думите.
Като човек, който борави с думи професионално, да чета свободни текстове на толкова много и различни хора, за мен е неоценима възможност.
Понякога се забавлявам. Понякога тъжа. Хиля се пред екрана като луда. Или ругая нечия простотия. Във форум като на мегданя. Малко стойки, малко клюки, запишеш някоя рецепта, дадеш някой съвет, и после - кой откъде е ...

Опитвам се да запазя относителна анонимност. Не давам лични данни, не публикувам снимки, не коментирам неща, които биха ме направили разпознаваема.

Тук съм и от лоялност, колкото и приповдигнато да прозвучи. Оценявам усилията да се направи и поддържа ТАКОВА място, ТОЛКОВА години, по ТОЗИ начин. Изпитвам силни лични симпатии към Мамма и Татти, въпреки че ги "познавам" само косвено от действията им във форума, и от едно сладурско интервю, което съм чела някога, някъде.

# 13
  • София
  • Мнения: 17 145
Бoяна, каква йерархия във форума? Явно падам от Луната, понякога толкова са ми непонятни някои неща. Изобщо не мога да си схвана. Аз съм тази, която не се вписва, така че .... нормално е да не мога да се ориентирам.
Нямам представа сега какво е. Преди имаше форумски легенди като се започне от Лиска и Тони Сопрано, през Бу, Дона, Имелда и прочее, които бяха един вид елит в добрия смисъл. Правеха темите забавни, атрактивни, написаното от тях се запомняше. От тогавашния елит сега май по-активна е само кака ни Сийка. Днешната йерархия не я знам, не следя тези неща, чета някои теми само.

Иначе имаше плебс – отчетни теми, например. Елит, умни теми, вече там варираше според това кой пише в тях.

И като казвам това не твърдя, че това за всеки или за някого е било сериозно. Просто всяко общество си има естествена подредба, виртуалните не правят изключение.

# 14
  • Мнения: 22 030
Странно Бърдс, на мен пък в това общуване ми липсва именно, мимика, говор на тялото и интонация.

Усещам се неразбрана понякога, и да, най-вероятно е в мен проблемът, но не мога да отделям много време, за да предам чувствата и емоциите си, а и талант за писане нямам.

Общи условия

Активация на акаунт