С какво ви дразнят свекървите – 72

Внимавай какво си пожелаваш У нас е хан по празниците. Ние никъде не ходим, а всички идват у нас. На всичкото отгоре и акъл дават Понякога си мечтая по Бъдни вечер да сме у едната рода, а на Коледа- у другата и това да ми е главният проблем, ама не би. И двете роди се изтъпанчват на 24 и си тръгват на 26 (евентуално)

Хаха, права си, че това също може да не е най-добрия вариант, ама това постоянно стягане на багажите за някъде понякога ме уморява. Въпреки, че като се зададат почивни дни и тримата почваме да умуваме къде ни се ходи.

То е ясно, че за децата го правим, а не за да спазваме сляпо традиции и задължения. Докато го нямаше детето сме карали Бъдни вечер и Коледа по пижами, с поръчана храна. Хич не ме вълнуваше, че Пена е направил 13 задължителни гозби, а аз вечерям каквото ми е хрумнало преди половин час. Това беше единствената вечер, в която е ясно, че всички са си вкъщи, а ние задължително почиваме и можем да се видим и да си починем. Даже с приятели сме ходили на почивка от Коледа до след нова година. Голям кеф, никой не те кара да правиш нищо задължително.
С децата е друго. Особено ако близки деца се разбират. Ние винаги се виждаме със семейството на брат му по тези празници, но не по задължение. Добре си изкарваме заедно и децата си играят. С баби и дядовци се виждат регулярно така или иначе, но и по празници се виждаме. Но не натоварва, като го няма задължителния елемент.

Случвало се е да ми дойдат гости и да останат у нас няколко дни.Независимо дали са мои роднини или на съпруга ми и двамата им обръщаме внимание и ги обслужваме.Обичаме гости,но в нашия дом се спазва нашия ред.И ние закусваме в 8,но ако някой от гостите иска да закусва по-рано,става и си приготвя закуската сам.Ако на някой не му харесват нашите ястия, може да излезе и да се нахрани навън или да си сготви каквото иска.
На Бъдни вечер винаги сме вкъщи с детето.Не ходим никъде и не каним никой.
На Коледа ходим при свеки и майка ми, но вечерта се събираме вкъщи със семействата на братята ни.
На Нова година или сме на почивка или сме при семейството на баща ми в чужбина.
Естествено винаги има недоволни,но ние така сме решили.
Свеки се опитваше да прави изречения ,но това изобщо не ме впечатлява...

Кали, свекърва ти е пич! 

Ама веднъж се е случило, и втори път не е имало, нали така?
За веднъж - ми минава номера. Ама да кажеш, обясниш и т.н. и да се прави през главата ти...
Не съм ви чела седмица, затова връщам назад и отговарям на стари въпроси. Мернах нещо за въшки, не е заради въшки подстригването, сто пъти казах, че само бретона, за да не й влизал в очите. Нищо, че аз хващам по всевъзможни начини, за да расте.

Коледа и НГ - със семейството - мъжа и децата демек. Изключения - рядко. Последните години не сме имали, преди правехме и по друг начин, но се промениха нещата.

Изобщо не е същото. Няма го бебето да ти е по цял ден на ръцете и да се чудиш откъде да подхванеш когато си положил кански усилия да го приспиш за има-няма два часа.

Мхм, притеснила се за певеца жената... Обясних й аз, че не е настинал, ами много пури пуши, а тя "Еее, ми той ще се затрие така." Ей на, права излезе...

А пък моя въобщеееее не се сеща за майка си. Аз съм тази, която й звъни и я пита как е, какво прави, има ли нужда от нещо. А той я се сети за жената веднъж на две седмици, я не. А когато й се обади все пак, е много директен: Здрасти, к'во правиш? Не се сеща да й предложи помощ, да отидем да прекопаем вместо нея градината (аз го предложих преди няколко години, когато още нямахме деца.), да я пита има ли достатъчно дърва...

Моят говори с майка си веднъж седмично, повечето пъти като мен ме няма. Тя много го ядосва с глупави констатации и въпроси и затова предпочитам да не съм там , когато разговарят. Но иначе си я слуша за всяка глупост.
Преди известно време бяхме болни с него и  си правехме инхалации всеки ден и тъй като аз имах двустранен бронхит си правех инхалации с мащерка, лайка и други билки и тя му беше казала, че ще умрем от тези билки и прочие щуротии, които си ги измисля сама   и той естествено и беше повярвал докато не му извадих гугъл справка, че не е баш така.

А за празниците май ще сме си двамата вкъщи, най-добре, за да не се съобразяваме с никого.
Никога не съм имала голямо семейство, за да празнувам по "традиционния" начин, така че не ми пречи.

Гостите ни с преспиване пък никога не са били претенциозни. Имало е случай, аз сготвя например пържоли , салати, десерти, а гостът яде само пица (има и такива хора)-не мрънка, ами просто моли за номер на пицария с доставки, за да му я доставят, но си я плаща сам  
Не ядем под час, не сме на 5 години, също и гостите ми никога не са имали такива изисквания към мен. Гледам вечерята да е по-рано просто, не след 9 и дотам.
Закуската пък няма как да я предвидя, тъй като всеки спи до различно време.
Случвало се е и гостите ми да ходят за банички и кафе, докато ние още спим, те си хапват, аз ставам и ме чака закуска. Не мисля ,че като идеш на гости на някого , той е длъжен да ти мие краката в мляко и розова вода, да му дрънкаш с камбанка, за да ти подава в устата или прочие небивалици. Нито съм длъжна да ставам преди гостите, че да им точа баници или да пека кексове за закуска. Магазинът е на две крачки, никой не си прави ВСЯКА сутрин закуската домашно приготвена, за да очаква че когато иде на гости, там ще му я правят. Това си е моето мнение поне.

Абсолютно е така и колкото по-бързо го осъзнае една жена, толкова повече ядове ще си спести. Обичта не е повече към едната или към другата, ама на пусто му съревнование.
 Много тъжно звучи на Бъдни вечер да си с поръчана храна отвън. Хем не я чета Ма Ко вече, защо се обърках.
 

Глупости. Миналата година фамилията гласува, т.е. предложих на децата и оставих те да решат дали да караме ски и да ядем вечерта от топлата витрина в Билла или да готвя цял ден и да спазваме традиции. Дали пък не карахме ски с удоволствие? И на Коледа пак

Тц. Не си права. Празниците се изразяват само в спазването на традициите 

Ако отидем на екзотичен остров и ядем октопод, а не сармички... пак ли ще е тъжно?Тъжно ще ми е единствено, ако човек няма какво да яде, независимо дали е делник или празник.А кой как празнува и дали празнува не е моя работа...

само като си представя, че скоро няма да ми се случи и почвам да рИва с глас, честно.