ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

Аз точно това имам предвид.

Да, в началото имаше някакво увлечение по Йълдъз.

Но той не познаваше Хилял. С опърничавия си нрав тя му е много по-интересна.
Леон вече знае, че Йълдъз е сгодена. Тя му каза, когато отиде да му покаже документите, които Хилял беше подготвила за гръцкия войник.

Лично аз предпочитам линията Хилял- Леон.

А Йълдъз? Хубаво, радва се на живота, живее за мига, иска да е щастлива, но е безкрайно глупава, повърхностна и празноглава. Засега.

Аз на Йълдъзката още не мога да й хвана спатиите - веднъж ми е много вятърничева и както ти казваш повърхностна, а друг път е гласът на здравия разум, лишен от идеологии и ми е много симпатична именно заради това. Същото се отнася и за отношението й към Леон и Али Кемал. Все говори за Леон, но много добре се усеща за чувствата на Али Кемал и имам чувството, че нарочно го провокира.

Малко ми напомня на Скарлет О'Хара от "Отнесени от вихара" и знаменитата й фраза: "Утре ще му мисля..."

Какво казва погледът на Азизе, според авторите на колажа.

Азизе:
Да те издам ли на генерала сега?
Да ти натрия ли носа?  
Да кажа ли истината, а?
Какво ще ми направиш? От конака ли ще ме изхвърлиш?

 

Фрагманът, който дадоха - дано целият епизод да не бъде само с разни военни истории  Ох, Хилал като я видя да бърза и ....
Това с Леон - не знам, много не ми се връзва. Така и не разбрах дали Йълдъз имаше някакви чувства към него....Може да е кокетка, глезанка и каква ли не, но пък да те омъжат насила и това не го разбирам. Толкова ли е престаряла?
От друга страна, мина и набързо мъката и реши да направи тази щуротия на Хилал, намъкна се при Леон през нощите. Само едно ще кажа, доФторчето в чудо ще се вземе, ако му стане жена.
Колкото до писарчето,   противен герой от самото начало. Особен поглед и неприятно излъчване.

Много са ми далеч тези нрави, затова и не се опитвам да ги разбера.

За онова време може и  да е престаряла. Но те бързат да я оженят най-вече, за да не й излезе лошо име. Веднъж я видяха седнала на пейката до Леон, край. Развратница, освен дърт вдовец друг няма да я иска. 

Виждат я, че не го обича доктора, тя дори го каза на Азизе, молеше й се, плачеше, йок.

То във ВВ бяха по-разпуснати нравите. И ходеха гримирани, с деколтета, всяка вечер халвети. 

В първия момент, когато влезе в стаята при Леон, определено си помислих, че ще им направи напук, ще му каже нещо съвсем друго...

Колкото до случката на кораба, Азизе не се страхува от Тефик и той със сигурност ще измишльоти нещо, на което тя ще се върже. Ако Ефталия и беше подсказала поне мъничко кой и причини това....

Здравейте в събота!

Днес ви пожелавам щастие! Усмихвайте се често, чувствайте се
спокойни, даващи и искащи много обич....



Благодаря на всички ви споделили мнения, информация и преводи!



Спокоен, топъл и уютен уикенд, момичета!

 =========

 

Здравейте, момичета! 

Най-после заедно.

Днес в кафето.

Али е направил снимката.

Човек, който е пуснал снимката, е написал:

"Имат много приятно кафене в нашия квартал Джихангир. С племенника ми Яъз се снимахме за спомен с най-хубавата и подхождаща си двойка в страната ни Халит Ергенч и Бергюзар Корел. Двойка за пример. Другото хубаво нещо на снимката е, че беше направена от техния красив син Али."

Варна
Благодаря за снимката и превода.
Глътка въздух след новините за ужасната трагедия в Хитрино...

Привет в събота вечер!

Нашите сладури! 

На Халитко му е много топло. Разгорещил се е нещо.

7 епизод, превод

Първите 30 минути


Азизе: Ако Джевдет е друг човек, ако не е моят Джевдет, защото толкова отчаяно се нуждая от вест, че е жив. Защо въпреки  страданията, които ми причини, непрекъснато мисля за него?
Азизе: Ще умра от радост, ако се върне жив и здрав. Кога обикнах толкова силно този мъж? Кога стана смисъл на живота ми?
........................
Еш: Джевдет, видя ни заедно. Убий Хасан!
Дж: Паша, още не е проговорил. Напразно ли изтърпях мъченията му?  Видя оръжията. Който е поръчал засадата, той държи оръжията.
Еш: Джевдет, казах ти да убиеш Хасан.
.........................
Аз: Прости ми клетвите, Господи. Връщам си ги обратно. Нека Джевдет  се върне жив и здрав. Пощади живота му, запази го жив за нас.
...........................
Вас: Джевдет!
Дж: Генерале!
Вас: Какво става тук?
Дж: Попаднахме в засада, генерале.
Теф: Кой я заложи, видяхте ли?
Дж: Не знам.
Вас: Къде е Леон?
Дж:  Когато се опита да стреля, трябваше да го ударя, за да загуби съзнание. Вероятно вече се е съвзел и си е у дома. Вие защо сте тук, полковник?
Теф: Получихме съобщение, че сте попаднали в засада. Дойдох да помогна на генерала.
Вас: Какво става там? Какво става, Джевдет?
Мъж: Някой бяга. Хванете го!
Мъж: Хванете го жив!
Дж: Вие тръгнете оттук. Другите да дойдат с мен.
Дж: Сега продължете натам.
.....................................
Дж: Спри! Не стреляй! По дяволите!
Теф: Ако беше ме оставил, щях да го убия.
Дж: Трябва ми жив.  Щеше да ми каже за кого работи, полковник.
.......................
Мъж: Командире, това са хората на разбойника Хасан Безсмъртни. Момичето му е дъщеря. Изглежда беглецът е самият  Хасан Безсмъртни.
Дж: Как му е името?
Мъж: Хасан Безсмъртни.
Вас: Добре. Сигурен ли си, че няма нищо общо с оръжието?
Дж: Сигурен съм, командире. Искаше да ме накаже за това, че работя за гърците. Устрои ми засада с помощта на фалшивата карта, която намерих. Цял отряд войници си отиде заради тази засада.
Вас: Ще си получи заслуженото. Открийте този негодник, ако ще земята да се разтвори и да го погълне.
Мъж: Слушам!
Мъж: Командире, лейтенант Леон се е върнал в града. Ранен е, но в добро състояние.
Вас: Добре. Сержант, останете тук. Няма да се връщате без онзи мъж.
Мъж: Слушам!
Дж: Командире, позволете и аз да остана. Искам да Ви предам този мръсник със собствените си ръце.
Вас: Няма нужда. Ти имаш друга работа.
Дж: Както заповядате.
Теф: Командире, ще направим всичко по силите си, за да заловим разбойника. Бъдете спокоен.
Вас: Благодаря, полковник.
Теф: Добре, че се отърва. Хасан Безсмъртни е опасен разбойник. До днес никой не го е виждал с очите си. Няма и човек отървал се жив от него. Но ти успя. Късметлия си.  
Дж: Не  ти ли е писано, не умираш, Тефик.
Теф: Прав си, Джевдет.
Вас: Претърсете добре къщата! Огледайте навсякъде!
Дж: Какво ще търсят, командире?
Вас: Оръжието, Джевдет, оръжието.
==================
Аз: Джевдет!
Аз: Благодаря ти, Господи! Запази го жив.
Баба: Господ чу молитвите й.
Дж: Чии молитви, мамо?
Баба: Върви, не я карай да чака.
.......................................
Аз: Добре дошъл! Уморен си, ще приготвя банята.
Аз: Много се уплашихме. Помислих, че ти се е случило нещо...когато лейтенант Леон ми даде това.
Дж: Не се страхувай, добре съм.
Аз: Дано Господ ми прости. Изрекох клетви. Помолих го да вземе или твоя, или моя живот.
Дж: Направи го защото ме обичаш или защото ме мразиш?
Аз: Ранен си.
Дж: Това са дребни неща.
Аз: Ще приготвя банята. Топлата вода ще облекчи болката.
Дж: Няма нужда.
Аз: Има. Няма да те оставя така.
...............................
Вас: Тежка ли е раната му?
Вер: Не, превързаха го. Има рана и на главата. Някой го е ударил. Загубил е съзнание.
Вас: Джевдет го е направил, когато са открили огън. За да го предпази. Ти се прибери. Аз ще постоя.
Вер: Не, ти върви. Уморен си.
...................................
Аз: Бях продала халката, намерил си я.
Дж: Намерих я, да. А ти си я сложила. Какво, спря ли да се инатиш? Примири ли се, че съпругът ти е гръцки офицер?
Аз: За това ли трябва да говорим сега?
Дж: Как са децата и майка?
Аз: Добре са. Много се притесниха. Джевдет...кой, защо те рани така?
Дж: Не е нещо важно.
Аз: Защо не ми разкажеш всичко?
Дж: Шшшт!
Аз: Къде беше? Каква е мисията ти? Кой ти причини всичко това?
Дж: Не ме питай нищо. Нали не се интересуваше от мен? Нали смяташе, че пътят ми води до ада? Какво стана, че сте толкова притеснена, госпожо Азизе?
Аз: Притесних се, защото дойде онази жена. Каза, че ще ти направят нещо лошо.
Дж: Коя жена? Коя жена, Азизе? Попитах те коя жена, Азизе?
Аз: Онази жена. Ефталия.
Дж: Какво ти каза?
Аз: Джевдет, какво правиш? Боли ме.
Дж: Кажи, при теб ли дойде?
Аз: Да, каза, че животът ти е в опасност. Че са ти поставили капана. В началото не й повярвах, но...
Дж: Каза ли за това на някого?
Аз: Какво?
Дж: Каза ли на някого какво си чула от онази жена?
Аз: Да, казах на генерала. Защо?
Дж: Слушай, няма да говориш пред никого за онази жена.
Аз: Някой да не разбере за безсрамното ти поведение, така ли?
Дж: Ти разбра  ли какво ти казах? Няма да казваш на никого какво си чула от онази жена? Разбра ли?
.................................
Теф: Ефталия! Ефталия! Ефталия! Къде си, божие наказание такова?
...........................
Баба: Къде отива?
Аз: Не питай, мамо. Остави. Живее тук, но умът му е другаде.
Баба: Ела при мен. Ела да седнеш.
.............................
Ефта: Добре. Кажи, татко. Тефик ли го направи? Не се страхувай, не се страхувай. Аз съм тук. Никой няма да ти стори нищо лошо вече. Кажи ми, Тефик ли го направи? Татко, настоявам да ми кажеш, кой го направи?
Еф: Ти ли, ти ли го направи? Татко, ах, татко. Добре, вече мина, татко, всичко мина. Какво криете от мен, татко? Какви ги вършите с Тефик?
........................
Хаджи: Заповядайте, командире. Затворихме, но за Вас е отворено.
Дж: Тук ли е Ефталия.
Хаджи: Не. Тази вечер не дойде.
Дж: Приятна вечер!
................................
Теф: Ефталия!
Еф: Какво си направил на татко? Какво си направил?
Теф: Аз не ти ли казах да не се приближаваш до Азизе?
Еф: Какво си направил на татко?
Теф:  Какво си й казала? Какво каза на Азизе? Какво й каза? Дръпни се оттук, дръпни се!
Еф: Не докосвай баща ми! Остави го!
Теф: Ела тук, ела тук. Аз не ти ли казах да се доближаваш до Азизе? Ела тук.
Еф: Пусни ме!
Теф: Ела тук! Каза ли името ми на Азизе? Каза ли й името ми?
Теф: Няма да се доближаваш до Азизе. Разбра ли? Няма да се доближаваш до нея. Ще те убия. Чу ли?
Теф: Христо! Христо, какво правиш? Христо! Христо, спри, не го прави. Христо, добре, добре. Добре, добре, виж, какво ще направя. Ефталия е много добре, Ефталия е много... Остави лампата, Христо. Остави лампата! Виж, Ефталия е много добре. Изправи се! Виж, Ефталия е много добре. Добре се чувства, Христо. Ела, ела, Христо. Хайде, ела. Ела, ела насам. Точно така, браво, браво на теб. Ела, Христо, ела, ела тук. Точно така, Христо. Ела, виж, много е добре. Виж, ела насам. Точно така, браво на теб! Ела тук. Ела. Така, така.
........................
Вер: Пусни ни да си отидем, Васили. Без малко да загубим и другия си син. Тук не е за него. Позволи ми да заведа сина ни в Атина.
Вас: И после се сърдиш на мен. Леон не е вещ.  Не може да го разнасяш навсякъде със себе си като куфар.
Леон: Татко е прав. Ти ако искаш се върни. Аз ще остана тук.
Вер: Сине, първо се оправи. После ще говорим за това.
Леон: Няма за какво да говорим.
Вер: Мисля само за твоето добро.
Леон: Недей!  Мислиш не за мен, а за себе си. Загуби батко и сега не искаш да страдаш и за мен. Какво ще направиш? Ще ме затвориш в клетка ли? По-добре  да умра в бой.
Вас: Браво, Леон. Виждам, че си си взел урок от преживяното. Никога не забравяй защо сме тук и за какво се сражаваме.
Леон: Няма да забравя. А полковник Джевдет? Оцеля ли? Жив ли е?
Вас: Да, жив е. Загубил си съзнание и те е скрил. Ако не беше той,  може би нямаше да оцелееш.
Леон: А него защо не са го убили? Не е ли странно, че всички други бяха убити, а той остана жив.
Вас: Какво значи това? Намекваш ли нещо?
Леон: Там се случи нещо. Неща, които не успях да разбера.
Вас: Гледай да си починеш. Имаме още много работа за вършене.
......................................
Дж: Паша...
Ешреф: Не ме послуша, Джевдет. Хасан Безсмъртни вече знае кои сме и какво търсим.
Дж: Той знае кой е поръчал засадата, паша. Не можех да го убия.
Еш: Заповядах ти да го убиеш.
Дж: Паша, мислех че...
Еш: Аз отговарям за мисленето. Аз мисля, Джевдет. Аз! Щом ти кажа, убий го, ще го убиеш. Щом кажа, спри, ще спреш. Цели три години се мъчих заради теб. Три години отидоха, за да те изкарам от онази мръсна дупка, Джевдет.  Заради теб пожертвах Илияс.
Дж: Паша, Илияс пожертва живота си заради отечеството. Ако се налага и аз бих го направил на драго сърце.
Еш: Това е втората ти грешка.  Казах ти да стоиш далеч от семейството си, от жена си. Не ме послуша. Сега пак.  Ако те разкрият, знаеш какво  да правиш. Не бива да проговаряш.
Дж: Както заповядате, паша. Паша, ако се случи нещо, предайте го на Азизе.
Джевдет:  Азизе! Любима моя,  светлина в дните ми. Ако знаеше в какъв ад живея. От една страна  опасните игри, от другата дългът към родината. Имам такава силна нужда от теб. От твоята чистота. Ако четеш това писмо, вече знаеш онова, което не можех да ти кажа. Скъпа Азизе, аз съм достоен турски войник, който би рискувал всичко, за да изпълни дълга си и  да не остави нито педя родна земя в ръцете на врага. Съвестта ми е чиста като косите на децата ми, като молитвеното килимче на майка, любима моя. Ако вървя по незнайни пътища, ако влизам в потайни дебри , ако се опитвам да се добера до информация, правя го заради народа ни, Азизе. Никой не бива да подозира за мисията ти. Знаеш, че разчитат на теб. Попадаш в невъзможна ситуация. Приятелят е вече враг. Съпругата е вече минало. Децата ти далечен спомен. Носиш тайна, която не те напуска никога. Тайна, от която те боли, когато поемаш дъх, тайна, която не можеш да споделиш с никого. Тайна, която скрива лицето ти. После се поява някой и я разкрива. Опитваш се да го спреш, но напразно. Постепенно истинското ти лице излиза наяве. И не ти си важният в този момент. Мислиш за реките кръв, с които е напоена земята. За бащите, загинали без да успеят да видят новородените си деца. За това, че обричаш родината си, допускайки да разкрият тайната ти. Скъпа, Азизе! Ти си моят рай. Каквото и да ме сполети в тази мрачна бездна, ти ще останеш моят светъл лъч!