Провокирана от сходната тема за мъжете и жените, Ви моля да коментираме и по тази. С мъжа ми сме заедно от 2 години, розовите очила почнаха да се ..поотместват, започнаха конфликти, често- доста сериозни. Но всъщност скоро си дадох сметка, че ние сериозни проблеми реално нямаме.Всичко се корени в някакво напасване, което се случва вероятно между характерите ни и в прословутото различие между половете. Прочетох статията "Списъкът, който спаси брака ми" и доста сериозно се замислих (задължително при първа възможност ще си купя и онази книга "Мъжете са от Марс...")...Нещата са тривиални- аз имам нужда от говорене, споделяне, внимание...Той има нужда от тишина, да не го занимавам с глупости (какво казала колежката на комшийката) и да говоря "празни приказки".Давам си сметка, че е прав за себе си.Мъжете и жените действително сме коренно различни!Напоследък много сериозно работя върху себе си.Да си владея емоциите, да внимавам кога и какво говоря...Защото си дадох сметка, че всичките ни проблеми се коренят именно там.Та, момичета, нека поговорим и да споделите (тези с по-голям стаж)- как постигате и запазвате хармонията в дома, в отношенията си с мъжете си?
- Публикувана: 23 ноем. 2016, 13:02 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2016, 11:45 ч.
С какво ние жените дразним мъжете си?
Дразня го с това че съм разтурена, неорганизирана, сръдлива и с това че непрекъснато следя какво се купува за ядене. Изключила съм изцяло храни, които смятам за боклучави и като му се прияде на някой - мрънкам.
А, сетих се още нещо с което дразня мъжът си - неумението ми да шофирам и яростната ми съпротива да се науча.
Два много различни характера сме, но през годините се напаснахме и нямаме сериозни сътресения. Той мърмори, аз мърморя но не го приемаме толкова навътре като в началото на връзката ни. Вече десет години живеем заедно.
А, сетих се още нещо с което дразня мъжът си - неумението ми да шофирам и яростната ми съпротива да се науча.
Два много различни характера сме, но през годините се напаснахме и нямаме сериозни сътресения. Той мърмори, аз мърморя но не го приемаме толкова навътре като в началото на връзката ни. Вече десет години живеем заедно.
гледайте "Приказка за два мозъка"-много добро експозе на основните различия в мисленето на двата пола и някои решения по въпроса "Как да останем женени без да убием някого" . Също така е доста забавно шоу
https://www.youtube.com/watch?v=LNdfzpS6EKQ
https://www.youtube.com/watch?v=LNdfzpS6EKQ
Дразня го с това, че не ме бива особено с финансите и оставям всичко на него, имам широки пръсти и съм склонна да харча за глупости, не си дояждам винаги храната и се налага той да я дояжда, защото не е свикнал да изхвърля храна, сръдлива съм на моменти и въпреки че бързо ми минава, понякога това го натоварва. Мисля, че това е основното, сигурно има и други дреболии. А, и не го четкам достатъчно, че е бърз бегач, защото и аз бягам и се сравнявам с него от време на време. 
Благодаря на първите включили се!Знам, че Господ е изобретил приятелите, но моето момче се сърди, когато цялото ми внимание не е насочено към него или изляза сама.Но за съжаление ще се наложи да приеме вече тези факти, че аз имам нужда от общуване и като не ми го дава, ще си го търся другаде!Иначе конфликтите ни наистина често са от типа "остави ме на мира да изгледам новините, примерно"-той; аз - "той не ме обича вече, не съм му интересна" и т.н. Понякога ми казва, че му говоря празни приказки или не е момента сега, аз избухвам, защото "как така немога да си изкажа мнението когато си го имам и искам да се чуе", "ти не ме уважаваш" и т.н. Скандал от едното няма нищо!Имам си и характерната склонност към драматизиране и преувеличаване на нещата...И става- ужас!После и тънкия момент с правенето на секс след караница (аз не искам щот съм му сърдита, пък той си мисли, че го наказвам и се сърди и той)...По три дена се сърдим докато накрая забравим за какво сме се скарали.Само, че взеха да натежават тия неща между нас,взехме по-злобно да се караме, по повече дни да се сърдим...Трябва да се намери начин да се превъзмогне това,защото е най-малкото смешно и абсурдно!Трябва да намеря някаква хармония и да се пази много внимателно!Защото...приказката за малките камъчета, дето обръщат колата е много вярна!
Моят се дразни от това, че искам да си бърборим.
Аз директно на въпроса отговорих, а темата била друга, връщам се да чета.
Миии, гледай глобално и прескачай малките камъчета. Например, помисли /в момента на проблема/ - кое от нещата, които стават сега, ще има някакво значение след 1 седмица/1 месец/1 година/10 години. Избирай си битките. У нас се бъзикаме с едно изречение от любим наш семеен филм "Не си струва кавгата".
Аз директно на въпроса отговорих, а темата била друга, връщам се да чета.
Миии, гледай глобално и прескачай малките камъчета. Например, помисли /в момента на проблема/ - кое от нещата, които стават сега, ще има някакво значение след 1 седмица/1 месец/1 година/10 години. Избирай си битките. У нас се бъзикаме с едно изречение от любим наш семеен филм "Не си струва кавгата".
Моят се дразни от това, че искам да си бърборим.
Аз директно на въпроса отговорих, а темата била друга, връщам се да чета.
Аз директно на въпроса отговорих, а темата била друга, връщам се да чета.
Моят бившият пък се дразнеше, че мълча
Дразня го с това, че съм поразяващата ръка. Забранил ми е всякакви ремонтни дейности у дома, но не ме свърта и почти винаги правя по-голяма беля.
Дразня го с това, че съм по-припряна, емоционална и понякога лесно запалима, ама вече е свикнал и знае кога може да ме игнорира и кога е нужно силно да ме прегърне, че да млъкна.
Създалите се проблеми ги решаваме с дискусия, корекция на поведението и на двамата, взаимни компромиси и секс. Също така сме минали през много неща заедно, за да не се сърдим за глупости, та бързо ни минава.
За отдушник си имам добра комшийка, докато моя мъж и нейния се утешават някъде двамата. Не си заменям комшиите за нищо на света. Вече 5 години сме заедно, добро допълнение са към семейната ни двойка, а и имат дете на възрастта на нашето
Дразня го с това, че съм по-припряна, емоционална и понякога лесно запалима, ама вече е свикнал и знае кога може да ме игнорира и кога е нужно силно да ме прегърне, че да млъкна.
Създалите се проблеми ги решаваме с дискусия, корекция на поведението и на двамата, взаимни компромиси и секс. Също така сме минали през много неща заедно, за да не се сърдим за глупости, та бързо ни минава.
За отдушник си имам добра комшийка, докато моя мъж и нейния се утешават някъде двамата. Не си заменям комшиите за нищо на света. Вече 5 години сме заедно, добро допълнение са към семейната ни двойка, а и имат дете на възрастта на нашето
Ако няма предателства и корист, би следвало лесно да ви се получават нещата, независимо от различията в характерите, всички са различни така или иначе, ако е опаки – ще е скука на н-та степен. Ако двойката се е събрала заради икономическа изгода от сорта ‘хвани си осигурен’, рано или късно финансовата стабилност омръзва или се разклаща, и в двата случая води до загубено време и съжаление, че въпреки всичко е можело да се намери истинското щастие другаде, а не просто да си живееш ден след ден. Особено когато около теб искрените двойки си имат всичко и са си го постигнали като общо, от това по-голяма наслада няма, фокусирайте се върху това – няма смисъл да се карате за глупости, загубени нерви и време, няма смисъл единия винаги да изисква другия да отстъпи – това е слабост. Да се набляга на битовизми е загуба на време и се практикува от глупавите партньори почти винаги като мотив. Казваш, молиш, показваш, пак молиш, благодариш, прощаваш, каквото ти трябва и искаш – комуникираш и се обясняваш. Ако имаш дебил, лошо, но това е рядко срещано. Има много жени, които са от типа ‘е, сега ще го оправя и науча тоя, на мене ли ще ми се прави’, те са винаги незадоволени, нещастни и разбира се – доста глуповати меко казано, има и такива мъже, те са същите. Всичко е просто добра и устойчива комуникация и загриженост към партньора.
kikokolin, ама той е ни така, ни иначе. Хем иска да си цялата за него непрекъснато, хем не те слуша, като му говориш?
За мен е много неприятно такова положение. Аз съм била в ситуация да искам да споделя нещо и говоря на гръб, като след известно време трябва да питам "слушаш ли, чуваш ли?" и ми се отговаря с "а?.." Обидно е.
Със сегашния ми мъж изгладихме взаимоотношенията в първата година. Но той е отворен към дискусии. Към момента ми се дразни леко, като си забравям мократа хавлия върху леглото. И също така, че на някои ситуации реагирам твърде драматично. Но това води само до обсъждане на проблема, караници и сърдения към момента няма, дано така се запази.
За мен е много неприятно такова положение. Аз съм била в ситуация да искам да споделя нещо и говоря на гръб, като след известно време трябва да питам "слушаш ли, чуваш ли?" и ми се отговаря с "а?.." Обидно е.
Със сегашния ми мъж изгладихме взаимоотношенията в първата година. Но той е отворен към дискусии. Към момента ми се дразни леко, като си забравям мократа хавлия върху леглото.
И също така, че на някои ситуации реагирам твърде драматично. Но това води само до обсъждане на проблема, караници и сърдения към момента няма, дано така се запази. Моят се дразни от това, че искам да си бърборим.
Аз директно на въпроса отговорих, а темата била друга, връщам се да чета.
Аз директно на въпроса отговорих, а темата била друга, връщам се да чета.
Моят бившият пък се дразнеше, че мълча
Пак добре, че не се дразни, че пера, да ми ограничи достъпа до пералнята.
гледайте "Приказка за два мозъка"-много добро експозе на основните различия в мисленето на двата пола и някои решения по въпроса "Как да останем женени без да убием някого" . Също така е доста забавно шоу
https://www.youtube.com/watch?v=LNdfzpS6EKQ
https://www.youtube.com/watch?v=LNdfzpS6EKQ
Много ти благодаря! Не бях попадала на това, много се смях.
И хем си ги знам всички тези неща, хем пак се позамислих...
Благодаря на първите включили се!Знам, че Господ е изобретил приятелите, но моето момче се сърди, когато цялото ми внимание не е насочено към него или изляза сама.Но за съжаление ще се наложи да приеме вече тези факти, че аз имам нужда от общуване и като не ми го дава, ще си го търся другаде!Иначе конфликтите ни наистина често са от типа "остави ме на мира да изгледам новините, примерно"-той; аз - "той не ме обича вече, не съм му интересна" и т.н. Понякога ми казва, че му говоря празни приказки или не е момента сега, аз избухвам, защото "как така немога да си изкажа мнението когато си го имам и искам да се чуе", "ти не ме уважаваш" и т.н. Скандал от едното няма нищо!Имам си и характерната склонност към драматизиране и преувеличаване на нещата...И става- ужас!После и тънкия момент с правенето на секс след караница (аз не искам щот съм му сърдита, пък той си мисли, че го наказвам и се сърди и той)...По три дена се сърдим докато накрая забравим за какво сме се скарали.Само, че взеха да натежават тия неща между нас,взехме по-злобно да се караме, по повече дни да се сърдим...Трябва да се намери начин да се превъзмогне това,защото е най-малкото смешно и абсурдно!Трябва да намеря някаква хармония и да се пази много внимателно!Защото...приказката за малките камъчета, дето обръщат колата е много вярна!
О, аз смятам, че трябва да внимавате с тези дни сърдене за глупости. Някой и друг час, докато се успокоите, да, но дни - не.
Много е страшно мълчанието и сръдните в една двойка. Има един съвет: "Никога не си лягайте скарани." Ние като че ли го спазваме и съм забелязала, че дори уж сериозните ни караници омекват и изглеждат много по-маловажни. Иначе се натрупват лоши чувства помежду ви, а не бива така. Бившия ми приятел обичаше така да ме игнорира за дълго след като се скараме и честно казано, това оказа голямо влияние - охладнявах на всяка караница по малко, по малко и накрая вече не ми пукаше за него. А реша да ида да покажа желание за сдобряване, отсреща ме гледа сърдит поглед. Не става така.
Със сегашния ми приятел като се скараме, повикаме, после всеки за малко си седне с нещо друго и като поразмине яда все един от двамата казва нещо: "Ей, виж, тука пише еди какво си" или "Ти видя ли еди що си" и след няколко изречения вече се гледаме по-меко и можем вече да си кажем от сърце какво ни е ядосало и скарало. Така вече на спокоен дух (и тон) се разбираме 1000 пъти по-лесно и ни олеква.