Кристи, честита ти първа темичка ! 
Cherryto Аз родих със секцио при Д-р Генадиева. Много е добра !
Cherryto Аз родих със секцио при Д-р Генадиева. Много е добра !
- Публикувана: 14 дек. 2016, 11:10 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2017, 08:52 ч.
Информация за МБАЛ Надежда (на д-р Стаменов) - 10
cristi, мерси за темата! 
Desert^girl, когато не се изследва кръвна захар, обикновено те пращат на изследвания след ЖК и ти казват, че няма нужда да си гладна и жадна, но за мен има значение. Два пъти съм правила изследвания след ЖК и бяха ОК, но някои показатели бяха леко завишени в сравнение с изследвания, които съм правила гладна и жадна. Бяха в граници и докторката каза, че са супер, но аз за себе си съм сравнявала еднакви изследвания, които са пускани на гладно и не на гладно. Има разлика. Да, малка е, но понякога и малката разлика би имала значение (поне според мен). И затова излизам от ЖК, плащам си изследванията на каса и отивам чак на другата сутрин. В лаборатория казвам да ме търсят във вчерашната заявка и няма проблем.
blondie_anna, д-р Ташков наистина вдъхва спокойствие и доверие.
Момичетата, с които лежах преди секциото, също ги упоиха след изваждането на бебето.
Desert^girl, когато не се изследва кръвна захар, обикновено те пращат на изследвания след ЖК и ти казват, че няма нужда да си гладна и жадна, но за мен има значение. Два пъти съм правила изследвания след ЖК и бяха ОК, но някои показатели бяха леко завишени в сравнение с изследвания, които съм правила гладна и жадна. Бяха в граници и докторката каза, че са супер, но аз за себе си съм сравнявала еднакви изследвания, които са пускани на гладно и не на гладно. Има разлика. Да, малка е, но понякога и малката разлика би имала значение (поне според мен). И затова излизам от ЖК, плащам си изследванията на каса и отивам чак на другата сутрин. В лаборатория казвам да ме търсят във вчерашната заявка и няма проблем.
blondie_anna, д-р Ташков наистина вдъхва спокойствие и доверие.
Момичетата, с които лежах преди секциото, също ги упоиха след изваждането на бебето.
Ехааа, ако знаех колко ще ми се радвате за темата, щях по-често да правя 
Благодарна съм и на другите момичета в темата, които в седмицата преди раждането се опитваха да ме успокоят и да ми помогнат да овладея паниката, която ме беше обзела.
Колко сладко ех... И ние да си пожелаем да изкараме спокойна и хубава бременност и да се сближим като съфорумките 
Благодаря за информацията, ще я имам предвид. И аз се панирам от време на време, за първи път съм бременна, и имам хиляди въпроси, опасения... Надявам се да съм избрала правилното място, което ще ми създаде комфорт, спокойствие, сигурност най-вече, че съм в ръцете на професионалисти.
И ние да си пожелаем да изкараме спокойна и хубава бременност и да се сближим като съфорумките Благодаря за информацията, ще я имам предвид. И аз се панирам от време на време, за първи път съм бременна, и имам хиляди въпроси, опасения... Надявам се да съм избрала правилното място, което ще ми създаде комфорт, спокойствие, сигурност най-вече, че съм в ръцете на професионалисти.
missence, и аз те обичам
Д-р Генадиева прави секциото на едното момиче, с което лежах предния ден в една стая. Справила се е доста добре, но ми направи впечатление, че не дойде да я види нито веднъж за 5 дена. Имаше леко неразположение и извикаха директно д-р Ослеков, тя така и не се появи. Може да е била заета, не я обвинявам. Иначе като оператор била много добра.
Desert^girl, аз бях не панирана, ами повече от панирана.
Всички се изредиха да ме успокояват, че ще родя, всичко ще е наред, в "Надежда" ще се покрижат за мен, ама аз не вярвам и това е. 
Е, мина! Прави бяха, че в "Надежда" се погрижиха за мен. Доволна съм, ама страх лозе пази.
Може да е отсъствала от болницата или да е имала други спешни ангажименти. Мен идваше да ме вижда.
Missence, шашната беше, но започвам да те разбирам. Не се притеснявам от избора на доктор, болница, с кой ще съм в стая и ще има ли храна, а ще стигна ли до термин? Ще успеем ли с ремонта преди това? Ще се справя ли с болката? Бебето добре ли ще е (или не спя или сънувам глупости). Просто не се виждам с бебе и щастлива някак и страшно ме е страх, така че те разбирам напълно в седмиците преди да родиш. Сори за спам-а, това не е за тази тема. Лека ви нощ дами!
Missence, шашната беше, но започвам да те разбирам. Не се притеснявам от избора на доктор, болница, с кой ще съм в стая и ще има ли храна, а ще стигна ли до термин? Ще успеем ли с ремонта преди това? Ще се справя ли с болката? Бебето добре ли ще е (или не спя или сънувам глупости). Просто не се виждам с бебе и щастлива някак и страшно ме е страх, така че те разбирам напълно в седмиците преди да родиш. Сори за спам-а, това не е за тази тема. Лека ви нощ дами!
Абсолютно те разбирам. На мен ми е второ и направо ме е срам от паниката, която изпитвах.
И аз имах подобни терзания. Ще стигна ли до прословутата 36г.с.? Ще има ли усложнения? Ще се погрижат ли за мен адекватно? Изобщо бях много шашната.Скрит текст:
Ако си избрала "Надежда" и си планово секцио, аз те съветвам да избереш д-р, с който ще се харесате (така да го кажа) и който ще ти вдъхва спокойствие. За б-цата не се притеснявай. Грижат се повече от добре за пациентите си. Получаваш адекватна помощ и спокойствие, което е много важно. Понеже аз знаех кои лекари ще ме оперират (бях секцио) и предната вечер ме тресяха нерви + контракции, се чудех, дали ще избутам до другата сутрин, за да родя при въпросния екип, ама после се успокоявах, че съм в болница и страшно няма. Сутринта гледах като втрещена и докторите после ме бъзикаха. Питат ме "как си?" преди операцията, а аз бях загубила говор и картина. Сега като се сетя и си се смея сама, ама тогава не ми беше хич смешно. Толкова добре се отнесоха с мен, а можеше и да не го направят. В крайна сметка не съм единствената, която ражда, и те можеше да приемат поведението ми като глезене или превземки. Мен наистина ме беше обхванало чувство на паника, което се опитвах да боря до последно. Толкова мило се отнасяха с мен. Като се започне от Гери, която ми сложи абоката в предродилна и ме успокои, после дойдоха докторите, после анестезиоложката беше внимателна и мила. В операционна зала, докато ме приготвяха, се представиха всички (кой какъв е). Показаха ми къде ще отнесат бебето, за да го измерят и изтеглят. Казаха ми да гледаме часовника на стената заедно, за да видим кога ще изплаче бебето. Екипът си говореха с мен спокойно, майтапеха се и някак обстановката беше много приятна. Благодарна съм им. Как да кажа на бялото черно?!
В реанимация също се грижеха добре за нас. Идваха да ни питат, дали сме добре. Помогнаха ни с раздвижването. Слагаха ни редовно обезболяващи.
На ет. 2 също беше много добре. Е, имаше един-двама от персонала, които или не бяха на кеф, или просто не ми допаднаха като поведение, ама то не може всички да ми се харесат и аз да се харесам на всички. Важното е, че си вършеха работата.
Сутринта гледах като втрещена и докторите после ме бъзикаха. Питат ме "как си?" преди операцията, а аз бях загубила говор и картина. Сега като се сетя и си се смея сама, ама тогава не ми беше хич смешно. Толкова добре се отнесоха с мен, а можеше и да не го направят. В крайна сметка не съм единствената, която ражда, и те можеше да приемат поведението ми като глезене или превземки. Мен наистина ме беше обхванало чувство на паника, което се опитвах да боря до последно. Толкова мило се отнасяха с мен. Като се започне от Гери, която ми сложи абоката в предродилна и ме успокои, после дойдоха докторите, после анестезиоложката беше внимателна и мила. В операционна зала, докато ме приготвяха, се представиха всички (кой какъв е). Показаха ми къде ще отнесат бебето, за да го измерят и изтеглят. Казаха ми да гледаме часовника на стената заедно, за да видим кога ще изплаче бебето. Екипът си говореха с мен спокойно, майтапеха се и някак обстановката беше много приятна. Благодарна съм им. Как да кажа на бялото черно?! В реанимация също се грижеха добре за нас. Идваха да ни питат, дали сме добре. Помогнаха ни с раздвижването. Слагаха ни редовно обезболяващи.
На ет. 2 също беше много добре. Е, имаше един-двама от персонала, които или не бяха на кеф, или просто не ми допаднаха като поведение, ама то не може всички да ми се харесат и аз да се харесам на всички. Важното е, че си вършеха работата.
Стана дълго, но се надявам да е полезно за бъдещите мами или поне малко успокоително.
Успех!
Успокоително е, просто и мен вече треска ме тресе...
Не съм секцио (за сега). След ектопична бременност в началото на годината, която само др Ташков хвана, др Чачева, която колкото и да гледаше стеснената ми дясна тръба, през която всеки път овулирах, а тя не ставаше по-широка, мислех да се записвам в списъка. Месец след като Чачева каза, че ще ме праща на колегите от инвитрото, ЛЯ се събуди явно и хоп- спонтанна бременност. След трескав пръв триместър, причакване на доктори между редовните им часове, шаш и паника във втория триместър с ниска плацента, рядка, но безобидна аномалия на веничка на бебка и шоу като цяло, вместо да се успокоя, че съм в 34та седмица и да избутам още 2-3- ето ги къде са- сега изведниж всичко е наред освен психиката ми. Плацентата се вдигна и Ташков ме уверява,че ако родя нормално няма да съжалявам. Вярвам му и мноооого го харесвам, но ако се падна в смяната на Димова или Белкин, в които не съм уверена? Дали ще направят същото, мога ли да мина към вариант секцио? Ще се справя ли с болката на естественото раждане, изпитвам ужас от докосвания по гърба, цялата настръхвам и се надявам да могат да ми сложат упойка. Това са моите психози и се надявам и аз като теб Missence после да гледам с присмешка назад. Просто пусто шубе, но няма как- искам да я видя моята Ритла Януари живот и здраве.
Не съм секцио (за сега). След ектопична бременност в началото на годината, която само др Ташков хвана, др Чачева, която колкото и да гледаше стеснената ми дясна тръба, през която всеки път овулирах, а тя не ставаше по-широка, мислех да се записвам в списъка. Месец след като Чачева каза, че ще ме праща на колегите от инвитрото, ЛЯ се събуди явно и хоп- спонтанна бременност. След трескав пръв триместър, причакване на доктори между редовните им часове, шаш и паника във втория триместър с ниска плацента, рядка, но безобидна аномалия на веничка на бебка и шоу като цяло, вместо да се успокоя, че съм в 34та седмица и да избутам още 2-3- ето ги къде са- сега изведниж всичко е наред освен психиката ми. Плацентата се вдигна и Ташков ме уверява,че ако родя нормално няма да съжалявам. Вярвам му и мноооого го харесвам, но ако се падна в смяната на Димова или Белкин, в които не съм уверена? Дали ще направят същото, мога ли да мина към вариант секцио? Ще се справя ли с болката на естественото раждане, изпитвам ужас от докосвания по гърба, цялата настръхвам и се надявам да могат да ми сложат упойка. Това са моите психози и се надявам и аз като теб Missence после да гледам с присмешка назад. Просто пусто шубе, но няма как- искам да я видя моята Ритла Януари живот и здраве.
Ния, нормално е да те е страх от неизвестното, и мен много ме беше страх от упойката. Но адреналина преди да тръгна за операция толкова се беше вдигнал, че не усетих кога ми я сложиха. Повтаряй си и вярвай, че си в правилната болница, при правилните лекари, и това малко ще намали малко стрха
NiaV, за съжаление няма как да избегнеш някой лекар, ако тогава е на смяна. Това беше и един от моите проблеми, когато се чудех къде, какво и как. Но със сигурност секциото ще е опция, а доколкото знам, точно тези двамата лекари са добри оператори. Бамба беше при Белкин и е доволна. При Димова също знам доста със секцио.