
И сега след цялата тази мъка, може би не е тук мястото да задам риторичния вече въпрос: Кой би могъл да бъде против Евтаназията? Разбирам че любовта ни кара да искаме живота да е вечен но след като ни се доказва за сетен път, че не само свършва ами има много много болка как може да не сме уредили най-важния път на човека - пътя към вечността? Защо да оставим бизкия да агонизира? Евтаназията се практикува в едни от най-хуманните и социални държави, където медициниския персонал е колкото болните а не като тук на една сестра по 20 души?!?! - Белгия, Холания, щата Орегон, в Швейцария от скоро даже разрешиха със закон Евтаназията за душевно болни, доказаха че болката във всяко нейно измерение е унижваща и ненужна. Нека и в България разрешим със закон да си отидат тези които просто го искат, които с горещи очи ни молят за това да се облекчат. Как да гледаме на новини като тази че някъде бил свършил временно морфина? Колко време в агония е дълго - секунда две, минути??? Ще кажа че и един миг е много за такива болни. Или новината че не били дали обезболяващ морфин на болния защото сърцето му нямало да издържи??? Еми кажете ми два месеца болки пред това да се унесе и да заспи като ангел? Морфина не е наркотик за наркомани, той е дар от природата за едни специални случаи.
Всеки си има час и ако не искаме да пуснем някой, какво насила ли ще го държим да агонизира за наше евентуално успокоение??? Трябва да сме смели дори и тогава, нека свободата на личността бъде свещена в най-светлия миг - когато душата полита към необятната вселена.
