Ревността?

И двамата сме зряли, но проблема дойде в началото..Запознахме се в един бар и ми каза, че още обича бившата си. Не спря да говори за нея,но ние се запознахме случайно без никаква умисъл и просто го изслушах и си тръгнах след това. Разменихме си телефоните. Хареса ми, но това с бившата му ме притесни и просто бях забравила за това запознанство. На другия ден се обади, излизахме,виждахме се, чувахме се и се получи връзка. В началото на връзката ни, имаше много лъжи от негова страна. Аз съм ревнива, осъзнавам го, опитвам да го променя, но когато ми дават поводи просто полудявам. Та в началото на нашата връзка имаше лъжи от сорта на това че не се чува с нея, а всъщност са се чували всеки ден. Криел го е от мен, незнайно защо..Не искаше да ме запознае с нея, поради незнайни причини, за което в момента съжалявал, че не ме запознал...Оставял ме е заради това, че се бил разбирал с нея и си излизаха. На въпроса защо не ме вземеш да ни запознаеш както с другите ти приятелки и приятели ми се отговаряше, че тя нямала да иска, на което аз казах, че можем да отидем без тя да знае, но той не пожела и каза че някой друг път щял да ме запознае..Преди месец ми каза че не е имал чувства към нея, а просто така си е мислил и че не изпитва нищо към нея...Преди два месеца му дадох ултиматум аз или тя..Избра мен и спря да говори и да се вижда с нея, ДОКОЛКОТО ЗНАМ...понеже в нищо не съм сигурна вече...но тази несигурност и тези съмнения ме побъркват, а аз побърквам него. Отделно, че ме гложди това че е постъпвал толкова гадно в началото с мен. И с две думи бившата му ни е тема на разговор през повечето време. Караме се, той се изнервя и нещата стават все по зле и по зле...и май вървят към края си. Не знам какъв е изхода от ситуацията и какво е уместното действие, което мога да предприема, за да запазя връзката си и да спра да тормозя и двама ни. Искрено се надявам да я запазя, но просто не успявам да се преборя с лъжите които изтърпях...

Мина се малко време и ми каза, че го е било яд, че тя си имала друг, а той си нямал. И че си е мислил, че я обича, но всъщност не я е обичал. Естествено не започна той темата на разговор, а аз. Сега доколкото знам не се виждат и наистина не се чуват. Преди да.прекратвт контакти тя му казала, че си имала приятел и той й беше писал колко егоистично от твоя страна, но тогава не ме познаваше дори. Преди да се запознаем ми каза, че бил прекратил контакт с нея за известно време, така й казал, защото имал чувства и го било яд че е намерила въпросния мъж. Преди време ми каза, че прекратил контакти с нея, защото знаел, че щяла да го потърси. Уточнявам, че това става седмица две преди да се запознае с мен. И след месец може би ми казва, че нямал нищо към нея и не изпитвал нищо...Объркана съм и не знам какво да правя и каква е истината всъщност. Обича ли ме аджеба или не? Нея обича ли я или наистина не? Иска ли да е с мен или играя заместител или убиец на време? И дали съм само навик? Или любов? Това са неща, които ме измъчват. Няма как да съм сигурна. Нито има кой да ми отговори...Объркана съм ужасно много и не знам какво и как да направя и постъпя...Как да се държа с него? Да се отдръпна ли от него, за да разбере дали ме обича? Или да продължа по стария начин? Да му вярвам ли изобщо...Благодаря за коментарите, някои от тях ми отвориха очите. Но това всъщност са нещата, които ме измъчват и на които нямам отговор.