Ревността?

Здравейте имам си половинка от 4 месеца. И двамата сме зряли, но проблема дойде в началото..Запознахме се в един бар и ми каза, че още обича бившата си. Не спря да говори за нея,но ние се запознахме случайно без никаква умисъл и просто го изслушах и си тръгнах след това. Разменихме си телефоните. Хареса ми, но това с бившата му ме притесни и просто бях забравила за това запознанство. На другия ден се обади, излизахме,виждахме се, чувахме се и се получи връзка. В началото на връзката ни, имаше много лъжи от негова страна. Аз съм ревнива, осъзнавам го, опитвам да го променя, но когато ми дават поводи просто полудявам. Та в началото на нашата връзка имаше лъжи от сорта на това че не се чува с нея, а всъщност са се чували всеки ден. Криел го е от мен, незнайно защо..Не искаше да ме запознае с нея, поради незнайни причини, за което в момента съжалявал, че не ме запознал...Оставял ме е заради това, че се бил разбирал с нея и си излизаха. На въпроса защо не ме вземеш да ни запознаеш както с другите ти приятелки и приятели ми се отговаряше, че тя нямала да иска, на което аз казах, че можем да отидем без тя да знае, но той не пожела и каза че някой друг път щял да ме запознае..Преди месец ми каза че не е имал чувства към нея, а просто така си е мислил и че не изпитва нищо към нея...Преди два месеца му дадох ултиматум аз или тя..Избра мен и спря да говори и да се вижда с нея, ДОКОЛКОТО ЗНАМ...понеже в нищо не съм сигурна вече...но тази несигурност и тези съмнения ме побъркват, а аз побърквам него. Отделно, че ме гложди това че е постъпвал толкова гадно в началото с мен. И с две думи бившата му ни е тема на разговор през повечето време. Караме се, той се изнервя и нещата стават все по зле и по зле...и май вървят към края си. Не знам какъв е изхода от ситуацията и какво е уместното действие, което мога да предприема, за да запазя връзката си и да спра да тормозя и двама ни. Искрено се надявам да я запазя, но просто не успявам да се преборя с лъжите които изтърпях...

Пробвах какво ли не - да се обяснявам, че само него обичам, да се карам с него, да се разделяме, тръгнах аз на терапия... Накрая разбрах, че нищо няма да се промени, не и с мен, и се разделихме вече завинаги. Рискът, който поемаш е да попаднеш на човек, който искрено те обича, но да го прогониш и отвратиш с ревността си. Ходи на терапия, постой сама, докато осмислиш поведението си. Няма панацея - трябва да откриеш кое те кара ти да си спокойна и уверена в себе си, защото от там ще си уверена и във връзката си. Според мен е възможно да се осъзнаеш след като няколко пъти ти покажат, че ревността не е приемлива, като те напуснат. Недей да го допускаш. Стискам ти палци да се пребориш!

Не ѝ внушавам, това си е самата истина - има повреда, която ще ѝ донесе много неприятни преживявания. Ако погледнеш втория коментар в темата, ще видиш, че съветът ми е да се освободи от присъствието на този човек. Това, че той е лъжец, далеч не изчерпва целия проблем. Ревността ѝ ще прецака стойностни отношения някой ден, подписвам ти се.

Да,защо не? Тя си казва, че по принцип е ревнива,а пък като ѝ давали поводи „полудявала”. Много можем да спекулираме по въпроса с истинските и въобразените поводи, струва ми се. Момичето има много по-голям проблем от бившата.

Да,защо не? Тя си казва, че по принцип е ревнива,а пък като ѝ давали поводи „полудявала”. Много можем да спекулираме по въпроса с истинските и въобразените поводи, струва ми се. Момичето има много по-голям проблем от бившата.

Аз съм ревнива, осъзнавам го, опитвам да го променя, но когато ми дават поводи просто полудявам.

От това разбрах.