Как се държат 8-годишните?

  • 18 733
  • 148
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 488
Здравейте,
Детето ми се държи като намусен тийн понякога. Отговаря лошо, без причина, държи се сопнато и без уважение. Задоволена е откъм внимание и всичко, което желае, но то никога не е достатъчно! След коледа имаше въпрос, защо на Р***  майка й е подарила колело за Коледа, а аз нищо не съм и подарила? И се сърди, а аз си правих труда всяка година да и правя адвент календар с безброй подаръчета. А коледните подаръци за всички са от дядо Коледа.... Но, не за това е темата, а за отношението, за упреците и поведението,което получаваме, колкото и да се стараем. Иска да е голяма, стои се пред огледалото и се срамува от прегръдки и целувки от мама,пред другите деца. С по-малки деца се държи ужасно. Разбирам, че пораства, но не може ли това порастване да бъде по-приятно?  Simple Smile
Моля споделете за вашите 8 годишни....

Ето много стара тема, http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=251270;topicrefid=19. Като я, чета стигам до заключението, че това е нормалното състояние на 8 годишните  Confused

Последна редакция: сб, 28 яну 2017, 10:35 от Редактор*

# 1
  • Мнения: X
Това поведение от кога е? Как се е държала до преди появата му?

# 2
  • Мнения: 8 905
Лелеее, къде ме хвърли бе, Darcey - 10 години назад?!?!  Shocked Rolling Eyes

Да си призная, бях забравила, че съм пускала такава тема.
Нещата обаче така и не се подобриха. Дори напротив - като стана на 9 се роди малката ми дъщеря и положението се задълбочи и направо ни изпрати в пубертета в целия му разкош. Към момента госпожицата е на 17 и има някаква надежда скоро да дойде на себе си.  Praynig

Не съм много убедена, но съм на мнение, че е и до характер - сега малката ми е на 8 и е напълно различна - много сърдечна, много привързана към мен, все още няма никакви наченки да става тийнейджър, разбираме се, не ми отговаря, не ми противоречи. Докато кака й така и си отрасна някак по-затворена и по-несговорчива.

Но нека кажат и други. Подозирам, че при нас може така да се е получило именно, защото са две - на голямата й се наложи по-бързо да порасне покрай бебето, а малката сега имам чувството, че се задържа по-дълго малка покрай кака си. Дано сте ме разбрали.

# 3
  • Мнения: 30 802
Много апокалиптична тема си извадила.

Аз имам опит с момче, а дококото знам около 8 се очаква да станат много стабилни деца- засега оправдава очакванията ми. Истински джентълмен е.

Определено не му давам от всичко по много в последните години, вниманието ми е насочено към двете му сестри, които са много малки. Но с него се държа като вече с доста съзнателен човек, имам очаквания. Не го глезя, за мен на 7-8 вече не са толкова нежни души и могат да се оправят с доста неща.

Но с момичета може да е различно, не знам, при тях има друг вид интелект, повече помнят, до злопаметност. Съдя поне по себе си- като дете таях доста неприязън, дори за малки забележки.

# 4
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Задоволена е откъм внимание и всичко, което желае, но то никога не е достатъчно!
Според мен не е възпитателно и не им се отразява добре да получават съвсем всичко, което желаят. Така както описваш нещата, не ми се сърди моля, но малко поразглезени ми се струвате. Някак си като да не те уважава звучи. Което би могло да се очаква, ако на всяко "а" й казваш "на". Хубаво е да получава и отказ от време навреме. Не само защото не всичко, което децата искат е разумно да получават и второ, за да разбере, че не всичко което хвърчи се яде.
Моите също се цупят понякога, но по принцип или един на друг. На мен рядко си позволяват да ми се "сърдят" и то само в един случай - ако не съм успяла да спазя дадено обещание. Което се случва много рядко, но се случва все пак. И тогава са напълно в правото си да се сърдят, нищо не мога да кажа. Но че не съм позволила нещо не си позволяват да се цупят. Знаят че като кажа не, значи имам основателна причина.

# 5
  • Мнения: 1 488
Ами, от кога е започнало поведението, да речем откакто е навършила 8.

Отделно позволявам неща в разумните граници. Отказвам неща, също в разумните граници. Но това са много разтегливи понятия. Може би е трябвало да бъда по-строга.

Темата я намерих като започнах да разглеждам подфорума от зад напред. И реших да пусна същата, защото и аз като Утро...

# 6
  • Мнения: 30 802
Синът ми още е малко под осем- но обича да има отговорности, задачи, оттам му идва усещането за свобода.

Той беше с къс фитил като по-малък и много сме работили да си владее емоциите и да не се държи кисело. Всъщност буквално наказвам за кисело настроение, забранено е. Защото води до порочен кръг, става навик.

# 7
  • Мнения: 10 993
Според мен е до характер. Моят 10 г. Също се държи лошо с мен. Това, което ме успокоява е, че в училище няма никакви лоши прояви. Другите деца от класа не знам как се държат с родителите си, защото всеки крие, но от госпожата знам, че са страшно агресивни един към друг. Щастлива съм, че моето дете оцелява в тази джунгла, наречена училище, и минава за сега без рани - емоционални и физически. За мен е важно да се оправя сам в живота, а не да ме уважава. За това и не го преживявам.

# 8
  • Мнения: 1 488
Да имат задачки,знам, е важно. Опитвам се да създавам, но рядко е щастлива да изпълни нещо. Сутрин да се оправим на време, обличане, миене,закуска и излизане, винаги ми докарва много стрес. И звезди съм писала и точки сме слагали и обещания и купуване на подаръци. Не и не, бързо се забравят и бързо отпадат стимулите.Не виждам, как даването на задачки и мръщенето, че има задачи, ще доведе до свобода????? Тормоз  и за двете по-скоро.

В училище се справя отлично.

Кристина, ти нищо не каза с това, че не държиш да те уважава. Неуважението на децата към родителите, според мен, показва едно цялостно отношение към всичко.  Shocked

# 9
  • Мнения: 3 228
А опитвали ли сте се да поговорите защо се държи така и да обясни с думи от какво точно не е доволна?

# 10
  • Мнения: 30 802
На сина ми именно това му са задачите: сутрин оправянето си е негова дейност. Има си часовник, навива си аларма. Някъде около 5-6 започнах да му давам да разбере, че сутрин оправянето е сериозна дейност, няма място за глезотии и ако се глези, следва незабавно наказание.

За да е щастлив от изпълнението, давам му да разбере, че това си е негова отговорност, че не помагам на всяка крачка. Само му казвам- бързо и веднага! щото иначе...(последното на майтап, имаме си приказка с него).

Става преди мен дори, разсънва се, намира си дрехи (униформа, някакъв панталон), оправя си чантата- и това някак успява да му подреди главата, гордее се, вместо да мрънка. Но целият ритуал си е негов. Аз само нося закуска, яде колкото яде и връща чинията.

# 11
  • Мнения: 10 993
Исках да кажа, че съм щастлива, че не ми се налага да влизам в спорове с другите родители, защото моят направил еди какво си. В нашият клак отношенията между децата са лоши и почти всяка вечер някой родител се разправя с госпожата или с друг родител. Постоянно местят деца от нашия клас в други училища и идват от други училища в нашия клак. На фона на тая какафония аз нямам проблем и съм доволна. Детето се оправя във взаймоотношенията с другите без моята намеса за сега.

# 12
  • Мнения: X
Ами, от кога е започнало поведението, да речем откакто е навършила 8.
Значи проблемът е сравнително отскоро. Може би ключ към справянето би бил отговорът на въпроса какво е провокирало тази промяна. Как започна това държание? Дали е свързана с нещо конкретно? Нещо, което е отключило това поведение? Ако се елиминира причината, половината работа е свършена.

# 13
  • Мнения: 10 965
Задръжте малко с момчетата, те са развиват по-бавно, към 10-12 ще пускате теми и вие.

При момиченцата "бонбонената" възраст е 5-6-7-8, после под влияние на хормоните за една нощ стават зверове. (Разбира се, на различна възраст при отделните девойки, също и темпераментът има значение.) И на мен ми се струва рано, обаче кво мисля аз е без значение.

# 14
  • Мнения: 8 905
Промяна, промяна...

Нима не е нормално децата да се променят?
Те все пак започват да порастват. Това няма как да се случи без да се променят.

Аз също забелязвам някаква промяна у малката ми дъщеря / 8г. и 3 м./ - вече е втори клас, имат отговорности, уроци, уморяват се в училище, по-изнервени са.  

И въпреки това съпоставено с предишната ми тема, която авторката е упоменала, виждам съществена разлика между голямата и малката. Може би си е до характер, не знам...

Общи условия

Активация на акаунт