Напоследък
- Публикувана: 27 ян. 2017, 15:09 ч.
- Последно мнение: 20 март 2017, 13:46 ч.
Как се държат 8-годишните?
Ако е напоследък, значи не ѝ е станало навик все още. Това е добре. За да не получи грешно послание, че номерът може да мине, е добре да вкараш повече действия освен разговори. Държи се като с подчинена? В прав текст ѝ се обяснява, че поведението ѝ е неприемливо. След това може да яде, това, което сама си е сготвила, да носи дрехите, които сама си е изпрала, за училище да се буди и оправя сама и изобщо пълна ефективна стачка. За всяко неприемливо действие трябва да усети ясни последици, не само думи. Така както за всяко добро дело, трябва да бъде поощрявана.
Като ви чета, май моята 8-годишна си е още бебе. 
Disney Channel не я вълнува грам, признава само Cartoon Network. Не кифлее, не мисли за момчета и не стои пред огледалото. Другото е по-скоро стандартно - таблет и телефон. Играе Minecraft и Roblox, запалена е и по FNAF. Няма Playstation, няма и много скъпи LЕGO комплекти, с изключение на 2-3.
Иначе се държи съвсем прилично, случва ѝ се да се нацупи, ако ѝ се скарам, но не отговаря и не държи тон. Старателна е в училище, но пък настоява да съм до нея, когато пише домашни. Общо взето, единствения проблем засега е мързелът ѝ и фактът, че е много инертна. Не е амбициозна изобщо и ако усети, че нещо няма да стане от раз, веднага го зарязва.
Моя е грешката, че не ѝ давам задачи вкъщи, но работим върху това.
Disney Channel не я вълнува грам, признава само Cartoon Network. Не кифлее, не мисли за момчета и не стои пред огледалото. Другото е по-скоро стандартно - таблет и телефон. Играе Minecraft и Roblox, запалена е и по FNAF. Няма Playstation, няма и много скъпи LЕGO комплекти, с изключение на 2-3.Иначе се държи съвсем прилично, случва ѝ се да се нацупи, ако ѝ се скарам, но не отговаря и не държи тон. Старателна е в училище, но пък настоява да съм до нея, когато пише домашни. Общо взето, единствения проблем засега е мързелът ѝ и фактът, че е много инертна. Не е амбициозна изобщо и ако усети, че нещо няма да стане от раз, веднага го зарязва.
Моя е грешката, че не ѝ давам задачи вкъщи, но работим върху това.
Синът ми още е малко под осем- но обича да има отговорности, задачи, оттам му идва усещането за свобода.
Той беше с къс фитил като по-малък и много сме работили да си владее емоциите и да не се държи кисело. Всъщност буквално наказвам за кисело настроение, забранено е. Защото води до порочен кръг, става навик.
Той беше с къс фитил като по-малък и много сме работили да си владее емоциите и да не се държи кисело. Всъщност буквално наказвам за кисело настроение, забранено е. Защото води до порочен кръг, става навик.
Това да наказваш за настроени не е ли погрешно? Емоциите, каквито и да били трябва да се осъзнават и приемат като нещо нормално, да получаваш наказания за тях...?!?
Аз не наказвам за емоциите, а за начина, по който е решил да ги отработва, ако знам, че може и по-добре. Нека си има емоции, но да не взима емоционални заложници.
Ако е кисел, да се сети да си иде в стаята, да си помълчи, нещо такова. Но не и да излива всичко върху мен. Просто като родител трябва да дам пример, че другите хора имат граници и няма да търпят изблици. Включително и мама не търпи всички изблици.
Според мен децата трябва да си изградят навик бързо да излизат от порочния кръг на лошите емоции. Не да се мариноват в тях и да киселеят вече хронично. Някои настроения се превръщат във вид неуважение.
Та затова очаквам от децата да се стараят, дори да има нещо кофти, бързо да се върнат "на пистата" и да се стабилизират. Мисля, че ще е добра тренировка- все пак от възрастните очакваме да са емоционално адекватни; ако не са- няма да ги търпим, нали?
Иначе това с влаченето сутрин и даване на точки го играхме със сина ми, още като беше на 4 и половина- пет. Давахме му чипове всеки ден. Сега вече сутрините са си негова задача и това дава не точно свобода, а по-скоро усещане за самостоятелност, това е точното. А от това децата стават горди и им се оправя настроението. Усещат се компетентни. Иначе ако някой ги мести вечно с едно квадратче напред, губят усещането за деятелност и вкисват.
Ако е кисел, да се сети да си иде в стаята, да си помълчи, нещо такова. Но не и да излива всичко върху мен. Просто като родител трябва да дам пример, че другите хора имат граници и няма да търпят изблици. Включително и мама не търпи всички изблици.
Според мен децата трябва да си изградят навик бързо да излизат от порочния кръг на лошите емоции. Не да се мариноват в тях и да киселеят вече хронично. Някои настроения се превръщат във вид неуважение.
Та затова очаквам от децата да се стараят, дори да има нещо кофти, бързо да се върнат "на пистата" и да се стабилизират. Мисля, че ще е добра тренировка- все пак от възрастните очакваме да са емоционално адекватни; ако не са- няма да ги търпим, нали?
Иначе това с влаченето сутрин и даване на точки го играхме със сина ми, още като беше на 4 и половина- пет. Давахме му чипове всеки ден. Сега вече сутрините са си негова задача и това дава не точно свобода, а по-скоро усещане за самостоятелност, това е точното. А от това децата стават горди и им се оправя настроението. Усещат се компетентни. Иначе ако някой ги мести вечно с едно квадратче напред, губят усещането за деятелност и вкисват.
Моята е на 9г и понякога влиза във все още кратки периоди на инат и изнервеност. Понякога усещам, че са провокирани точно от стремеж да се наложи. Засега е рядко, но да видим по-нататък.
Трябва обаче да работим над организацията и задачите вкъщи, защото постоянно се налага да напомням.
По едно време беше попаднала на някакви детски конкурси за красота по ТЛС. Като изгледах предаването, щях да припадна как може да има такива глупости. Наложи се да скрия канала, защото започна да гледа тази простотия редовно.
Трябва обаче да работим над организацията и задачите вкъщи, защото постоянно се налага да напомням.
По едно време беше попаднала на някакви детски конкурси за красота по ТЛС. Като изгледах предаването, щях да припадна как може да има такива глупости. Наложи се да скрия канала, защото започна да гледа тази простотия редовно.
Моята 8 годишна е дете на разведени с баща вечно на различно мнение от мен . Много е умна и е много добре в училище . Има телефон от първи клас ,който няма възможност за интернет и игри и таблет от тази Коледа . Гледа Дисни чанел и Картуун само през почивните дни по малко, и с таблета и разрешавам само тогава . Винаги от както съм я родила се е опитвала да ме манипулира чрез сълзи, знаеше че реването ме побърква и така се опитваше до миналата година да посигне своето .От тази година положението става нетърпимо , пуфтене , игнориране , тръшкане , офкане и правене на физиономии винаги като и кажа нещо което не и е по угодата . Сутрин преди училище едва изтърпявам 
висене пред огледалото, по три пъти повтарям да си измие зъбите ,да става ,да се облича да закусва. Все едно не говоря и ме няма. Опивала съм какво ли е , не ме чува .Дори не и пука ако тръгна за работа ,а тя не отиде на училище . Пробвах с намаляне джобните на половина, а тя ми отговаря "ок щом искаш да е ям , не ми давай пари" .Пробвала съм да тръгвам за работа без неязащото нервите ми не издържат да чакам оправянето на коса ,отговора е "ок да ми пишат отсъствия, кажи на госпожата,че не си завела детето си а училище" .. Вечер по 10 пъти повтарям да си приготви раницата, да се изкъпе и т.н.т.
висене пред огледалото, по три пъти повтарям да си измие зъбите ,да става ,да се облича да закусва. Все едно не говоря и ме няма. Опивала съм какво ли е , не ме чува .Дори не и пука ако тръгна за работа ,а тя не отиде на училище . Пробвах с намаляне джобните на половина, а тя ми отговаря "ок щом искаш да е ям , не ми давай пари" .Пробвала съм да тръгвам за работа без неязащото нервите ми не издържат да чакам оправянето на коса ,отговора е "ок да ми пишат отсъствия, кажи на госпожата,че не си завела детето си а училище" .. Вечер по 10 пъти повтарям да си приготви раницата, да се изкъпе и т.н.т. Пробвах с намаляне джобните на половина, а тя ми отговаря "ок щом искаш да е ям , не ми давай пари" .Пробвала съм да тръгвам за работа без неязащото нервите ми не издържат да чакам оправянето на коса ,отговора е "ок да ми пишат отсъствия, кажи на госпожата,че не си завела детето си а училище" .. Вечер по 10 пъти повтарям да си приготви раницата, да се изкъпе и т.н.т.
Злодеида, същата работа сме и ние.... няма оправия. При нас в училище искат причина за закъснение и аз я заплашвам, че ще пиша, че тя не се е оправила на време. И за домашни сме се разправяли, че ще пиша бележка, че тя не иска да пише домашна. А е много умна, но мързи я. В училище обаче няма такиви отговори, физионамии и мръщене на госпожите.
Да, аз не заплашвам с нещо, което няма да свърша. До писане на моите заплахи не се стига, защото в крайна сметка, е писала домашната и сме стигнали навреме, но през какво минаваме сами ние си знаем. Всеки ден едно и също сутрин, обличай се,мий се, яж по 100 пъти се повтарят. Вечер пак, подреди си стаята,измий си зъбите, пак по 100 пъти. С къпането поне не е така.
с отнемането на таблет и наказанието с вдигнати ръце ,както и стоене на стълбите сама .Ами на другия ден до към обяд беше забравила за обещанията си.
И аз съм така Дарси, през какво минавам само аз си знам. Повтарям като папагал ,а отсреща тъп оглед и едно "офффффффф, стига си крещяла, гадно ми е" ,а аз дори не креща.
И аз съм така Дарси, през какво минавам само аз си знам. Повтарям като папагал ,а отсреща тъп оглед и едно "офффффффф, стига си крещяла, гадно ми е" ,а аз дори не креща.
Всеки ден едно и също сутрин, обличай се,мий се, яж по 100 пъти се повтарят. Вечер пак, подреди си стаята,измий си зъбите, пак по 100 пъти. С къпането поне не е така.
Злодеида, как така с вдигнати ръце и сама на стълбите?