ЕЛП 56 - Зарезанска, Валентинова, проШНУРована

Наконец-то поняла, почему я толстею… — это шампунь!!! Сегодня прочитала: "Укрепляет и придает объем…» С сегодняшнего дня я моюсь мылом для посуды, на котором написано: «Растворяет жиры, даже самые тяжелые!!!»

 

Мили елпеиди, почерпете се за мое здраве. Днес помъдрявам с една година

честито помъдряване, розичке 

хубав петък  две в едно 

Една година по-мъдра и по-красива!  Бъди честита, Розичке, здраве и щастие да са ти винаги подръка 

Розе, честит празник!


и на всички - честит петък!

Честит рожден ден, мила Розе, наша умница, хубавица, стихоплетница и приказница! Желя ти да се наслаждаваш на всеки ден, час, секунда, миг, да се докоснеш всичката хубост, всичката радост и всичките видове любов на тоя грешен свят! Опитай да си представиш стиска сапунено гладки зюмбюли, съвършенството на нюансите по цветчетата им, и упоителния им мирис. А сега си представи, че са в неособено поддържаната ми ръка и ти ги подарявам.

За тебе са!

Леле, щях да ЗАБРАВЯ ДА ти КАЖА НАЗДРАВЕ. Съвсем изветрях вече.

Много ви благодаря! 
Милорд, чудесно букетче, чудесно! Обожавам градински цветя 
Точно вчера от една баба си купих зюмбюлчета и сега ми красят масата в кухнята и ми радват очите и душата

от понеделник сме в ново училище 

Като знам каква беше ситуацията, си е направо за голямо честито работата  
Дано да се чувства добре на новото място.

Честито помъдряване, Розе, много здрава и щастлива да бъдеш!  
Добри, на твоя Змей на добър час и много успехи и приятелства на новото място!  
Бубс, твоят петъчен енот пълни душата!  

Отскочих да поръся малко априлско вълшебство, пука пролет, чувствам се служебно задължена  

За Ло. За Светълчо. За Атти.  За Куркума - хем в съседство до Свечи, хем поле за размисъл и проектиране как да преобрази къщичката.   За Ването. За Розето. За Добри. За Бубси, 2.

  точен прицел 

Вълшебна Априлчице, много прекрасно!  Хем шаренко, хем крафтърско, точно като за мен 

Вълшебна Ники!
 
Хич никакво преобразяване не ѝ трябва на моята къщичка, най-много да попие къмто 50 кила безир и още толкоз свежо резедава боя, и нищо повече. Ако се налага да съм подробен, бих подредил връз изпръхналия ѝ покрив рошави керемиди.

Абе знаете ли, че все още има хора, които познават от коя тухларна в България са тухлите или керемидите, само като ги погледнат. То е специфично - цвят, плътност, акустика, тегло, лепливост към мазилки, ако щете. Започвах в строителството, разтоварвайки вагони с тухли от Бутово - петнисто-жълтенивки едни, мекички, леки. В стаите, зидани с тях, може човек и да въздъхне, без непременно да чуе ехото си.

Днеска чистих едни стаааари бараки на малкия пчелин. И се замислих... човек можа да бъде определен, идентифициран по нашему, по много начини - като видите на какво се смее, на какво плаче, с кого си пие напитките и за какво харчи парите си, как изглежда кучето му, какво чете или колко кубика е двигателят на колата му. Абе по много работи.  Та се сетих, че интимността на човека много прозира, освен изпод другото, но и иззад нещата, които трупа в барачките си. То си е много илюстративно и това, че изобщо има барачки. Има хора, които нямат, и хвала им. Аз не съм всред тях.

 И изобщо не става въпрос дали едно е лошо, а друго е добро, с барачки или без, а за това колко сме пъстри. Познавах, за съжаление бегло, хората, чиито стари вещи разривах днес, и се почувствах, сякаш сме стари познати, опознавайки нещата, които са криели от времето и света в бараките си. Карти за игра. Рендосани чамови (положително крадени) дъски. Три варианта решетки за скара. Половин чувал нечифтосани чорапи. Бутилчици.

Ники, чудесно априлско, пролетно и ароматно - да ти се връща стократ 

Съгласна, милорд. Всеки може да се определи по онова, което пази, пък
може и да не е точно в барачка . Както и по онова, което НЕ пази .

Простете, че наминавам рядко, а и си занемарих петъчността. Напомням
си онова, че животът е като пешеходна пътека - светла ивица, тъмна иви-
ца, само да не я уцелиш по дължина

Хубаво време е пролетното, най-любимото в годината. С всичките си цве-
тове и зелена мъгла покрай дърветата.

Баба казваше, че живота е черга: ред бяло за хубавото, ред червенко за радостта, малко зеленко за надеждицата, дето ни крепи, а повече черниччко да се не цапа. 

в наше време друг смисъл има, но са спазили канона за повече от черничкото