След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -219ღღ

Секунди след като осъзна какво е направила Дефне, Йомер вече имаше план. Измъквайки се тихо навън, той измъкна една стълба от навеса в другия край на градината и промъквайки се пак до къщата, я постави точно под големия прозореца на спалнята им. Тъй като беше лято, той стоеше почти денонощно отворен наполовина, за да влиза свеж въздух. Изкатервайки се до горе, Йомер застина при гледката, разкрила се пред него. Дефне се беше привела до вратата, опитвайки се да погледне през ключалката, разголвайки не само краката си пред него. Халата беше захвърлен на спалнята, а нощницата беше толкова прозрачна, че все едно я нямаше. Едва поемайки си въздух, той се отдръпна до стената, стараейки се да се успокои. Изчаквайки няколко минути отново погледна. Дефне тъкмо влизаше в банята. В момента, в който тя затвори вратата ѝ, Йомер преметна единият си крак през прозореца, провря тялото си и оказвайки се в стаята, бързо застана до стената на банята. Отвътре чуваше тихия глас на Дефне, която си говореше пред огледалото. Тя пусна чешмата, наплиска си лицето и подсушавайки се, тръгна да излиза.
Йомер чу щракването на бравата, изчака Дефне да излезе и заставайки зад нея, бързо я обви с ръце. Едната му длан беше на корема ѝ, придържайки я здраво към тялото му, а другата на устата ѝ, за да заглуши естествения ѝ вик, който щеше да събуди децата.
-   Шшттт, сладка моя!- Прошепна той до ухото ѝ, галейки с устни врата ѝ.- Запази виковете си за малко по- късно, когато ще се извиваш под мен, молейки ме.
Дефне настръхна цялата от плътния му глас, а всички мисли излетяха от главата ѝ. Устните му оставяха горещи следи по кожата ѝ, кръвта ѝ забушува и тя се размърда в ръцете му, притискайки се още повече към него. Ръката му се смъкна от устните към шията ѝ, галеше я, дразнеше я, докато устните му изследваха рамото ѝ, смъквайки леко полека едва различимата презрамка на нощницата ѝ. Премествайки ръце, той обхвана гърдите ѝ и леко ги стисна. От устните ѝ се пророни тих стон, който го накара да се усмихне.
-   Другият път си помислете, преди да ме предизвиквате така, госпожо! Отмъщението ми ще е безмилостно!- Шепотът му я накара да изтръпне.
Завъртайки я, Дефне се оказа лице в лице с него. Желанието беше изписано на неговото. Целуна я по устните- жадно, дълбоко, ненаситно. Тя едва успя да се захване за силните му рамене, пометена от усещането. Йомер я целуваше така, сякаш иска да я изпие. Езикът му изучваше устата ѝ, играеше си с нейния, предизвикваше я.
Отръпвайки се леко, той я погледна. Зениците ѝ бяха разширени, устните подпухнали, дишаше тежко и учестено. Косите ѝ бяха разпиляни по раменете ѝ, а нощницата беше наполовина свлечена от тялото ѝ. Йомер реши да поправи тази грешка и прекарвайки нежно пръсти по шията ѝ, бързо смъкна и другата презрамка.
Дефне прекрачи събраната на купчинка в краката ѝ одежда и протягайки се към Йомер, мушна ръцете си под тениската му и започна да ги предвижва нагоре. Усещаше горещата му кожа под пръстите си, потрепването на мускулите му, ударите на сърцето му. Помагайки ѝ да го съблече, Йомер хвана ръцете ѝ и ги заключи зад гърба ѝ. С едната своя той държеше тънките ѝ китки, а с другата отмести косата ѝ, оголвайки шията ѝ. Устните му се приближиха до нея, целувайки нежната кожа зад ухото ѝ, придвижвайки се бавно надолу. Езикът му нежно я дразнеше, изпращайки тръпки по цялото ѝ тяло.
Дефне не усещаше краката си. Йомер я държеше в прегръдките си и подпряла се на силните му ръце, тя се бе отдала на усещанията, които замъгляваха разсъдъка ѝ. Цялата гореше, трепереше, едва си поемаше въздух. Усещаше устните му върху цялото си тяло, ръцете му шареха по нея, изучавайки и приласкавайки я. Тя искаше да го усети в себе си, имаше нужда час по- скоро да потъне в насладата, която само той можеше да ѝ донесе.
Освободените ѝ ръце бяха обвити около раменете му, давайки ѝ някаква опора. Усещаше колко много я желае той и как едва успява да се сдържи, за да успее да я измъчи. Спускайки ръка надолу, тя го погали. Искаше го и щеше да направи всичко, за да пречупи самоконтрола му. Стиснатите му зъби и задържаният въздух ясно ѝ показаха какво му е причинила, но тя не спря до тук. В момента, в който пръстите ѝ започнаха да се промъкват под ластика на късите му панталони, той хвана ръката ѝ. Премествайки я отново около врата си, той целуна Дефне и запристъпва към леглото, принуждавайки я да го последва. Повали я на хладните чаршафи, затискайки я с тялото си. Устните му отново поеха надолу по зачервената ѝ кожа, заигравайки се с гърдите ѝ. Пръстите му обаче не спряха до там. Държейки с една ръка нейните над главата ѝ, галеше с другата корема ѝ, усещайки как се движат мускулите ѝ, как се свиват и разпускат под ръката му, карайки я да стене.
Приплъзвайки пръсти още по- надолу, той затисна устните ѝ със своите, за да заглуши вика ѝ. Беше толкова гореща и влажна. Тя се извиваше, притискаше се към него, беше на ръба. Цялата трепереше, стигайки върха, кожата ѝ се бе покрита с капчици пот, и очите ѝ бяха премрежени и невиждащи. Изчаквайки я да се завърне от света на удоволствието, Йомер най- после се оттърва от панталоните си, отеснели му неимоверно. Покривайки отново Дефне, лежаща неподвижно и отдала се напълно на блаженството, той я целуна. Устните ѝ бяха меки и податливи и сякаш по инстинкт тя премести ръце на раменете му. Прекарвайки ги надолу по гърба му, се опита да го претърколи, за да застане над него. Йомер обаче не се поддаде на желанията ѝ, а задълбочи целувката, докато разтваряше краката ѝ и се наместваше между тях. Потопил се най- после в топлината ѝ, той започна да се движи бавно, влизайки плитко, само да я дразни. Дефне се размърда, опитвайки се да ускори ритъмът, да го поеме в себе си, но Йомер не ѝ позволи. Гледаше я в очите, измъчвайки я с бавните си движения, наслаждавайки се на усещането да е в нея. Тя започна да го моли, искаше да го усети изцяло в себе си, да го почувства. Йомер плъзна ръката си надолу и сякаш за я да докара до лудост, потъна в нея и започна да я дразни с пръсти. Разтърсена от втория оргазъм, Дефне беше на края на силите си. Имаше чувството, че лети, че се носи някъде много над земята и няма по- голямо удоволствие от това. Йомер ѝ доказа, че греши, като се раздвижи. Излезе от нея и потъна отново в дълбините ѝ, давайки ѝ това, което тя искаше допреди минути. Бързите ми и дълбоки движения отново събудиха желанието на Дефне, мислеща си, че не може дори да диша. Ноктите ѝ се впиха в раменете му, а викът ѝ заглъхна в устните му, целуващи я със страст. Достигнаха заедно така желаното освобождение и Йомер рухна върху нея, затискайки я с тежестта си. И двамата бяха останали без дъх, не можеха да помръднат, дори живота им да зависеше от това. Бавно започнаха да се завръщат в реалността. Йомер се повдигна леко на лакет, усмихна се и целувайки леко подпухналите и разранени устни на Дефне, ѝ прошепна:
-   Май ще трябва по- често да те оставям сама с децата.