Аз пък имам безпогрешна интуиция за хората. Това се потвърди, откакто се преместихме тук и започнах да градя наново кръг от приятели, познати и контакти. Разчитам им аурата 
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2024, 01:00 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък?
Хм Тарти, замислих се върху думите ти и мися, че съм развила такъв нюх поради същата причина. Аз съм глуповата, но преди емиграцията и прислушване в инстинктите и звездите ми го говорят, бях още по-глупава.
Аз пък имам безпогрешна интуиция за хората. Това се потвърди, откакто се преместихме тук и започнах да градя наново кръг от приятели, познати и контакти. Разчитам им аурата
дали не си просто прекалено открита и наивна?
аз не се смятам за глуповата, но съм оперирана от интерес и амбиция, и това е ,което ме препъва, ми се струва...
хората все действат със задни мисли,пък аз нито имам желание, ни сили,ни интерес да крия нещо
Аз пък си мсиля, че каквото има да става ще става . И все повече забелязван негативите на подозрителността и прекаленото предпазване и обмисляне. Не може да живее леко човек, който приема всички за потенциални врагове и бавно сваля бариерата в опр. случаи. Даже се чудя кое нанася повече щети. Един завистник или затвореност и подозрителност към всички по презюмция.
Аз пък си мсиля, че каквото има да става ще става . И все повече забелязван негативите на подозрителността и прекаленото предпазване и обмисляне. Не може да живее леко човек, който приема всички за потенциални врагове и бавно сваля бариерата в опр. случаи. Даже се чудя кое нанася повече щети. Един завистник или затвореност и подозрителност към всички по презюмция.
но не виждам как резервираността може да навреди в работата
все пак, резервите са в лично естество-не в професионално!
на работа сме,за да работим, а не нрепременно, за да създаваме отношения
Знам. Но когато работиш с някой открит и с усмивка се чувстваш по един начин, отколкото с някой с чувствителни резерви към теб и човешките отношения .
На мен ми се е случвало да имам работа, не в службата, а някой на който съм възложила нещо и да съм го хванала на няколко пъти да работи в собствен интерес против моя ... ами трябваше да се дотърпим до приключване на отношенията, но такова напрежение ми беше да го подозирам на всяка крачка, да търся капани във всичко ... изобщо страшна работа.
На мен ми се е случвало да имам работа, не в службата, а някой на който съм възложила нещо и да съм го хванала на няколко пъти да работи в собствен интерес против моя ... ами трябваше да се дотърпим до приключване на отношенията, но такова напрежение ми беше да го подозирам на всяка крачка, да търся капани във всичко ... изобщо страшна работа.
Мисля си за ситуациите, през които понякога животът ни задължава да преминем. Ситуации, които по никакъв начин не сме провокирали или предизвикали, но в които сме замесени като марионетки, а от нашите реакции и решения зависят крайната развръзка и изход.
Много търпение и вяра в справедливостта са нужни, много вътрешна сила, упоритост и воля, докато всичко се нареди по правилния начин...
Много търпение и вяра в справедливостта са нужни, много вътрешна сила, упоритост и воля, докато всичко се нареди по правилния начин...
Мисля си и не намирам отговор, защо с определени хора доста приятни за мен и не малко през годините някак се разминахме по пътя. Смениха фирми, държави и дали моето местоположение тук в България е проблема или не съвсем. Не намирам отговор, но има хора, които много ми липсват. Не ми говорете за технологиите, дори смяната на работа сменя отношенията, не бих могла да кажа защо, но е факт.
Имам проблем с килограмите,знам, че трябва да отслабна, но ми писна от поученията на околните, уж от загриженост.Аман! То вече излезе от контрол. Оправданието със загрижеността не може вечно да важи, в един момент си става чист тормоз. Достатъчно ми е трудно и без външни напомняния, ама трябва, ама еди какво си...Не съм малоумна, осведомена съм достатъчно по темата. Тези неща стават бавно и трудно, но всеки трябва за себе си да го реши. Колкото и да се тревожиш за някого, не можеш да го обвързваш със своята тревожност до степен той едва ли не да се чувства длъжен да отслабне.
Имам проблем с килограмите,знам, че трябва да отслабна, но ми писна от поученията на околните, уж от загриженост.Аман! То вече излезе от контрол. Оправданието със загрижеността не може вечно да важи, в един момент си става чист тормоз. Достатъчно ми е трудно и без външни напомняния, ама трябва, ама еди какво си...Не съм малоумна, осведомена съм достатъчно по темата. Тези неща стават бавно и трудно, но всеки трябва за себе си да го реши. Колкото и да се тревожиш за някого, не можеш да го обвързваш със своята тревожност до степен той едва ли не да се чувства длъжен да отслабне.
Аз да питам, момичета обръщате ли внимание да червените лампи които ви проблясват вътрешно. В момента нещо ме притеснява, сякаш външно всичко е наред, ама не съвсем. А пък и аз имам склонност доста да анализирам и понякога се вкарвам сама във филми.............и не знам.
Всеки път, когато съм си казвала, че съм много чувствителна, че много анализирам и съм игнорирала вътрешните лампи, не е приключвало добре. Дали рано, дали по-късно се е разбирало защо са светели.
Обаче всякакви ситуации, може човек просто да не е свикнал всичко да е наред.
Обаче всякакви ситуации, може човек просто да не е свикнал всичко да е наред.
Препоръчани теми