Познай коя е книгата - 15

  • 60 820
  • 781
  •   1
Отговори
# 135
  • Варна
  • Мнения: 2 437
Долорес Клейборн - Стивън Кинг  Grinning
Верен отговор Peace

# 136
  • Мнения: 2 695
Л... С... лежеше по корем. Бе го прегърнала с една ръка. Той погледна дракона, който покриваше целия й гръб — от дясното рамо до хълбока.

Преброи татуировките й. Освен дракона на гърба и осата на шията имаше още две змии — една около глезена и още една около бицепса на лявата й ръка, китайски йероглиф на бедрото и роза на прасеца. Като се изключи драконът, останалите татуировки бяха малки и дискретни.

# 137
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Мъжете, които мразеха жените ?

# 138
# 139
  • София, България
  • Мнения: 2 234
Леле, аз се замотах  Blush

Потънал в най-сладкия сън, Х внезапно се събуди и потрепери. Никога по-рано не беше преживявал подобно нещо — винаги беше спал спокойно и дълбоко сред природата. Даже гласовете на горските обитатели не го разбуждаха.
— Какво всъщност става? — зачуди се с тревога той. — Може би твърде дълго се откъснах от природата и сега нервите ми не издържат.
Имаше особеното, неподражаемо чувство за нещо тревожно, но наистина не можеше да каже за какво точно става дума. Едва след като размисли, стигна до извода, че странното чувство идваше от нечий настойчив, остър поглед."

# 140
  • Варна
  • Мнения: 2 437
О, "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" е това - скоро си купих от антиквар старо издание на книжката - много ми харесват старите илюстрации.

# 141
  • София, България
  • Мнения: 2 234
И на мен ми харесва старото издание повече, купихме на децата новото издание, но не ми харесват героите - особено Полуобувка .... някък подъл са го нарисували.

Давай, ти си  Peace

# 142
  • Варна
  • Мнения: 2 437
Нова загадка:
"Чираците се възползват от волностите, допускани на Великден, когато ейлът се лее като река и всички се радват възторжено, че са свободни от дългите Велики пости. Напиват се дивашки и се въоръжават срещу
френските натрапници. Една гръмка проповед в Спитълфийлдс, настройваща ги срещу французите, подклажда решителността им. Господарите дават на момчетата свободен ден заради майския празник, и те нарамват оръжията, които трябва да носят, ако се наложи да отбраняват града.
Всичко това се превръща в мощна смесица за младите мъже, които налитат на бой, щом си пийнат, и откриват, че на този ден могат да правят и двете. Все по-големи и по-големи шайки от момчета се събират и сноват наоколо: разбиват прозорците на чуждестранните търговци, реват оскърбления пред вратите на чуждестранни благородници. Стените и здраво залостената порта на португалския посланик са оплискани с мръсотия от помийната яма, слугите на испанския посланик излизат и се готвят за битка, френските търговци затварят капаците на прозорците и седят в мрака на задните стаи в домовете си. Но навсякъде, където се вижда френско име над вратата на някой магазин, или полюшваща се табела на
френски, или каквото и да е, което може да е френско – защото чираците не са сред най-образованите младежи, – те дюдюкат и подсвиркват под прозорците и, надигайки се на пръсти по калдъръма, запращат градушка от пръст и камъчета, и реват обиди."

# 143
  • Ямбол
  • Мнения: 2 413
"Три сестри, три кралици" на Филипа Грегъри.

# 144
  • Варна
  • Мнения: 2 437
"Три сестри, три кралици" на Филипа Грегъри.
Ти си, Майола Бени Peace

# 145
  • Ямбол
  • Мнения: 2 413
"Намерих растението много по-лесно – точно където си го спомнях, в сянката на най-големия камък. Отрязах няколко цветчета и ги прибрах в кърпичката си. Щях да се погрижа за тях по-обстойно в колицата на госпожа Беърд, където бях оставила тежките преси за хербаризиране.
Най-високият камък беше разполовен вертикално. Странно, но парчетата сякаш бяха някак раздалечени, почти на метър едно от друго.
Някъде наблизо нещо жужеше дълбоко. Реших, че в процепа има кошер, и се подпрях на камъка, за да се приведа по-лесно напред.
Камъкът изпищя.
Отдръпнах се така светкавично, че се препънах и паднах назад. Втренчих се изпотена в камъка.
Никога не бяха чувала нищо подобно от живо същество. Няма как да го опиша, освен че звучеше като писък на камък. Кошмарно.
Останалите камъни подеха писъка. Връхлетя ме трясъкът на битката, крясъци на умиращи мъже и повалени коне.
Тръснах яростно глава, но шумовете продължиха. Изправих се със залитане и се запрепъвах към края на кръга. Врявата ме обграждаше, от нея ме боляха чак зъбите, а главата ми не спираше да се мае. Погледът ми се замъгли."

# 146
  • Варна
  • Мнения: 2 437
"Друговремец" - Диана Габалдон

# 147
  • Ямбол
  • Мнения: 2 413
"Друговремец" - Диана Габалдон

Да, това е верният отговор.

# 148
  • Варна
  • Мнения: 2 437
Отстъпвам ред - който желае да пусне новата загадка. Hug

# 149
  • Sofia
  • Мнения: 4 062
"... Няколко високи перести облака пътуваха на изток, под резена на Луната, носени от лекия вятър. Тази нощ открих нещо, което не бях забелязвал никога преди. Небето винаги се движи, но никога не си отива. Каквото и да се случва, то винаги е с нас. Небето не може да бъде развълнувано и смутено, за него моите проблеми не съществуваха, никога не бяха съществували и никога нямаше да го обезпокоят. Небето не те разбира погрешно. Не те съди. Небето просто е. То е независимо от това дали забелязваме този факт, или сме погребани от хиляди мили Земя или дори по-дълбоко, под непробиваемия покрив на една нехайна рутина. ..."

Общи условия

Активация на акаунт