Проблем с родителите

Това пък защо?
Наистина, и аз недоумявам. Явно аз не съм имала връзки с такива мъже, че да не мога да 'мръдна' никъде. Само един, и то на 'стари' години - 30+, сравнително бързичко го разкарах, и година не изкарахме.
Доста по-спокойно съм си живяла с мъж, отколкото с нашите.
А чистенето и прането ще ги има с или без мъж вкъщи. Готвенето е по желание, наблюденията ми са, че поколенията 30-40 и надолу масово не се готви. Поне около мен е така, нито приятелки, нито колежки готвят. Никой мъж не прави драма от това. Всъщност само за един се сещам, който намеква, че трябва. Но неговата жена не може един омлет да направи, та по-скоро с него съм съгласна в случая. Така че готвенето не го броим. Да живееш сам - е колко му е една прахосмукачка на седмица, и милото още една ще пусне и до там. Чак пък слугинаж. Тя вкъщи не го ли прави? Или майка й слугува? Ако майка й слугува, ще му кажа 'лошо възпитание' на това.

Зависи от момичето и момчето. Това, че живееш с момче, не значи, че непременно слугуваш. Може двамата да свършите набързо каквото има и след това да се радвате на времето заедно. А и сам да живееш, няма да ти се размине почистването и прането.
Има различни хора, затова много се дразня от готовите рецепти за щастие. За някои на 19 е време за луди купони и временни флиртове, други пък предпочитат стабилните връзки и животът на скорост не ги привлича. По принцип една стабилна връзка с момче действа добре на самочувствието и дава много.
Що се отнася до приоритетите - познавам хора, на които ученето не им беше приоритет, но в последствие промениха нагласата си. И достатъчно амбициозни пренавити ученици познавах, които след това не се реализираха блестящо. Свят шарен.

Чистенето, готвенето и прането са елементарни неща, които при нормална организация и при половинка, която не се скатава от всичко, не отнемат никакво, ама никакво време. Говорим за млада двойка в гарсониера/двустаен апартамент, не за Дон и Доня в имение. Аз лично не ги усещам изобщо тези страшни задължения. При майка ми имах същите. Все пак майка ми не ми е била слугиня, че да чакам на нея от-до. По същия начин аз не съм слугиня на моя приятел и от мен не се очаква да му вея с палмово листо, както явно си представят някои.

То, ако беше така, изобщо нямаше да се чисти, щеше да има поне 5 домашни помощнички. 

Хора различни.Имам познати за които всичко започва и свършва с мъжа,децата ,манджата и това им е била детската мечта и са я постигнали ,ако ще на 19,ако ще на 29.Щастливи са ,защото са сбъднали мечтата си.
Другите ходят на дискотеки,спят до 12 на обяд,не се женят,ако не ги минат поне 5 мъже (да не се прецакат с калпав ...мъж),учат окло 5-6 години ,писва им и се женят.Нищо лошо и тук,ако това е личен избор.
Проблема при авторката е,че иска да се махне от родителите си понеже трябва да се прибира в 21ч.Ако и позволяваха да се прибира когато си иска нямаше да иска да се изнася.Съответно най лесния начин е да хване наличното гадже и да излезе на квартира.Защото не може сама да си го позволи.На 19 г с минимално заплащане как се плаща квартира,сметки,такси за обучение,храна,дрехи и т.н.И момчето да работи пак няма да  стигнат.Родителите и едва ло ще и дават пари.И да се върна в началото.Момичето има проблем с вечерния час и търси начин да се махне.А не се маха от дома ,защото мечтата на живота и е да се омъжи ,да гледа деца и мъж.

Гугълче, точно така, и сам да живееш, и с мама или със съквартирант, има един санитарен битов минимум. Голям праз, че няма да слугинстваш на 20, като от 30 натам все така ще я караш. Колкото и да е невероятно, има много жени, които не си припознават метлата без оглед на възрастта. За амбициите обаче съм абсолютно съгласна с горните мнения.

Абе какъв слугинаж ви гони? Дали при родители или сам на квартира/собствен апартамент или с гадже/мъж, все ще използваш уреди от рода на прахосмукачка, моп, пералня, евентуално фурна и котлони, ще миеш прозорци, баня, тоалетна, тераси и т.н. Разликата е, че при деспотични родиели тези неща трябва да станат сега и веднага - време което родителя е преценил за подходящо, независимо от плановете на детето. В другите случай, може да се отложи в границите на разумното и нямма да има драма и скандали. Освен това има мъже, които също се вкл. в домакинската работа и става още по-бързо и лесно. А порастналите деца, които искат и могат да си позволят си взимат дом. прислужница, която чисти / готви /гледа деца, ама не съм чула до сега дете /до към 20-21/ да е взело дом. помощница за дома в който живее с родителите си.

Определено въпросът е в родителите.  Млади се женят точно за да избягат от родителите.

Четох, четох ... Признавам не четох до край ...
Аз май наопаки ще се изкажа и ще "ме яхнете", но ...
Както се вижда от подписа ми имам щерка голяма колкото авторката на темата. С нея и баща й си говорим много ... по всякакви  теми ... Та, напоследък темата е какво, как си мисли и представя нещата тя, а и ние след 2 месеца, когато завърши ... За сега - планове за следване (ще успее да постигне мечтата си, сигурна съм в нея!) ... Напоследък аз споделям и с двамата, че ми се иска след като започне октомври да следва, да си намери работа, за 4 часа на ден, да придобие нов социален, а и трудов опит ... Говорим си да се изнесе сама на квартира - да придобие битов опит ... Няма какво да се лъжем, човек се учи на самостоятелност, когато наистина остане да се справя сам ... Ще й помагаме - говорим си, че ще плащаме квартирата и консумативите, както и ще й помагаме с дневни нужди, ако има такива, но тя да си спечели стипендия, да си изкарва по едни дори 200 лв. на месец, за да се чувства тя самата добре ... Всеки ми казва: Ти искаш да си "натириш" детето! Ти не искаш да е при вас ... Няма такова нещо! Ние и четиримата (със сестрите й) много я обичаме, та тя е първото ни дете! Но смятам, че трябва да е самостоятелна, а това не се учи докато винаги подсъзнателно може да разчита винаги и само на нас живеейки с нас. Дано да съм написала разбираемо мотивите ми ... Може и да не стане това, което сега си мислим и планираме ... Може да стане в началото на 2-рия и курс в университета ... Ще поживеем, ще видим ...
Авторке, говори спокойно с родителите си, обясни им какво искаш да постигнеш като заживееш сама, НО заживей сама!!! Без гаджета покрай теб! Гради себе си като личност и жена, без да има мъж непрекъснато до теб, за да опознаеш себе си! ... Дай им шанс на родителите си, да кажат мнението си, като ги чуеш наистина ... Изчакай да минат матурите и кандидатстудентските изпити и  ... покани ги на кафе и говорете, говорете ...

Почти безобидна, точно това бяха мотивите ми и с думи като твоите от съвсем малък възпитавах сина си, че когато завърши гимназия, трябва да се изнесе от нас и да заживее самостоятелно. Вече 4 години живее отделно и определено дръпна много повече напред и нагоре отколкото би дръпнал, ако беше останал до полата ми. Винаги ще има подкрепата ми, ако се налага ще гладувам, но ще му помогна. Но друго си е да се справя сам.

Почти безобидно, моят съвет е наистина да изчакате до втори курс. Във вашия случай така би било най-добре. Първата година е трудна за някои студенти, докато привикнат с лекциите, с упражненията, с това как да учат за изпити. Първата сесия е винаги най-тежка, първия устен изпит пред комисия... Нека не й се струпват прекалено много нови неща наведнъж. Иначе смятам, че сте напълно прави и подходът ви е много разумен. Коренно различно е да погледнеш отвъд "Мама меси, тати носи" и да усетиш как се живее наистина с малко повече отговорности. Дори да й помагате с някакви финанси, от една страна ще поработи да види как се изкарват пари, от друга ще открие някои неща като колко излиза тока, топлата вода, как се разпределя бюджета, за да стигне за всичко. Ще й е спокойно докато учи, без да се разсейва от вас. Сигурна съм, че ще ви бъде благодарна.

Чета и се чудя- защо е толкова трудно, за някои хора, да живеят с пълнолетните си деца при наличието на място?
Защо се приема, че щом са заедно, децата им няма да поемат нищо от ангажиментите в семейството?
Че няма да участват и с пари, и с труд в общото домакинство?
Що за заблуда е, че става самостоятелен човек, само като излезе на квартира, която родителите плащат, че и консумативите също, че и за ежедневието му доплащат?

Защо да е заблуда? Как би могъл да станеш самостоятелен в чуждо домакинство?

Не е до място, АбсурТ. Повечето хора, включително и моите собствени деца, разбират, че чистите чорапи не се снасят директно от Феята на чорапите, само от личен опит. Това, да му говориш, да му даваш светъл пример- нъц. Други като мен са толкова темерутести вълци единаци, че една от дефинициите им за щастие е да затворят вратата сами у дома. И така, хора разни. Това не изключва и възможността да станеш самостоятелен и отговорен, съжителствайки с родители. Но така е по-трудно. Родителите все ще се изкушат да помогнат, а детето- да се възползва.

За битовизмите чорапени, да, така е.
Само че, аз не го разбирам това трениране в самостоятелност, ако му плащам на " дИтетУ" наема или данъците на жилището, консумативите, че и му превеждам на определено число, като на пенсионер, определена социална помощ, само и само да не ми е пред очите.

Малко иде като " кон за кокошка"