Проблем с родителите

Плащането на наема от родителите е разумно, само ако продължи няколко месеца до година, докато "детето" си стъпи на краката.

Те тези пълнолетни деца като живеят с вас не си ли перат чорапите бре... Ще речеш страшен проблем това мръсни чорапи. Самостоятелността е като свободата - или я има, или не. И е главно в главата, не в чистите чорапи. Това да плащам квартира, каква точно самостеятелност е, ако може да ме светнете.

Ако е само до квартирата, става, но ако и консумативите, пък и за храна, и семестриалната такса, и учебници........някак не го разбирам.

Ами то не е казано, че винаги ще е така. Ако се изнесе в началото на следването, докато се "поокопити" ... Мисля си, че най-много до края на 2-рата година от изнасянето вече ще може да поеме изцяло живота си в ръце ... Но това са малко "планове без кръчмар". Не се знае как ще ни завърти живота, и нас, и нея ... Та, така ... А, опита си е опит, дори и да е поето всичко от родителите във финансово отношение - като й спре нет-а, защото не го е платила, или тока; като отвори хладилника и види, че е забравила да напазарува; като види, че са й свършили парите, защото не си е направила правилно разпределението им за месеца; като я уволнят, защото 2 дни е закъснявала за работа ... Ей, на такива нещица ми се иска да се научи ... Защото у дома ще я подсещам да си плати телефона и нет-а; ще плащам общия ток, или най-малкото ще й кажа да отиде да го плати; ще напазарува тя, но няма да си направи плановете какво ще й е нужно, а каквото аз съм установила, че е наложително да се купи; ща я събудя за работа/лекции ... Иска ми се да си настрои "вътрешния часовник" за всички тези неща без подсъзнателно да знае, че ще има кой да й напомня ...

Все си мисля: дай му на едно хлапе на 19 платена квартира и примерно 600 лв. да си плати консумативите и да живее и му гледай сеира, колкото и отговорно, разумно и научено да е Първите 2-3 месеца със сигурност ще се оплете като "пиле в калчища" от това да помни и да се съобразява с различни дати за плащания, с това да направи малко по-дългосрочни планове за пазаруване и като качество и като количество, и с много, много други битовизми, които дори не е сънувало, че съществуват

Нашата идея е точно такава: първоначално да е финансово осигурена (за 2-3 години например, да не й се налага да работи по много, а да отдели по-голяма част от вниманието си на ученето) и да свикне със самостоятелното съществуване ... Не виждам нищо по-различно от това, което правят всички студенти идващи да живеят и учат в София (или дори отиващи в чужбина) ... просто нея няма да приемат в общежитие и ние трябва да осигурим, в първия етап, местоживеенето й ...

 Като пускам пералня, не отделям неговите чорапи.  Като сготвя, и той яде.

Не бих се притеснявала, че детето ми няма да стане самостоятелно, ако не го отделя след като навърши 18 г. Радвала съм се на всеки месец, който съм имала възможност да прекарам с порасналите си деца. Моето мнение е, че отделянето на децата в самостоятелно домакинство е най-добре да се случи, когато си вземат хляба в ръцете (естествено, ако не се налага по други причини- напр. учене в друг град). Добре е  родителят да помогне, ако може да си го позволи, с осигуряване на жилище /закупено или плащане на наем/ поне първоначално, когато се предполага заплатата на младия човек да е ниска. Родителите, обаче, трябва да се въздържат от от "помощ" под формата на "Имаш ли пари да изкараш до заплата?", "Я наминавай на вечеря, че да похапнеш готвено.", "Да мина да ти изгладя ризите?" .
От друга страна, родителят трябва да приеме, че редът в новия дом няма да е този, който очаква! Чиниите може да се трупат в мивката, леглото да остава неоправено, кухненската печка да стои неизползвана...

Струва ми се, че е еднакво трудно както да се въздържиш от мрънкане и "подсказване" какво/как трябва да бъде свършено, така и от предлагането на помощ под всякаква форма. Обикновено такава намеса има, в една или друга степен, като тя е по-голяма, когато двете домакинства са наблизо. Ето защо отделяне в отсрещния блок или на съседната улица не е точно отделяне  . Доколко младежът ще стане самостоятелен зависи както от собствения му порив да бъде такъв, така й от съзнателното подтискане на родителските импулси.

Аз отидох да уча в друг град, в първи курс на общежитие, после на квартира. Не знам защо си мислите, че 19 годишните са много загубени Нито ми е било проблем да уча и работя едновременно, нито съм забравяла кога да си плащам сметките, нито съм ходила с мръсни чорапи 

Позволи ми, да не се съглася с теб! Първоначално с родителите си живеехме на една площадка, после в два съседни блока. Нито някой ме е питал имам ли пари до заплата, нито някой е идвал да глади или да чисти у дома. Никога не съм закъснявала със сметка, нито пък са ми спирали услуга, нито пък съм ходила с мръсни чорапи  Баш си беше отделяне.

Разбира се, че е така.
По мое време, деца идваха да учат в града и на 14 години- къде на общежитие, къде на квартира и не не помня да съм имала кирливи съученици, или останали гладни.

За мен, е излишно да си хвърлям парите, за да осигурявам отделна квартира, храна и консумативи на студент, само за да се тренира на самостоятелност.
Защото, смятам че до пълнолетието му, все някак съм го научила да пусне пералнята, където са и неговите дрехи, да си оправи ако иска, леглото в стаята си, да изхвърли боклука.
Що се отнася до плащането на телефон и нет, и телевизия- аз, лично, не съм чула някой, достигнал тийн възрастта, да е забравил.


Вярно, че като е вкъщи, купоните са редуцирани и предварително планирани, но се преживява.

Накратко, за мен, или си самостоятелен с всички произтичащи от това, задължения, или си самостоятелен в рамките на общото дамакинство, докато започнеш да печелиш достатъчно.

А ако семейството има друго жилище, тогава може ли? 
Самостоятелността не е само да си готвиш сам и да си переш чорапите, често е свързана и с това да не пречиш на вече възрастните си родители, да има къде да си спретнеш купон, както и да не правиш секс в съседната стая, докато мама и татко се правят, че спят. То вярно, че това не е проблем за голяма част от родителите тук, но за някои е и биха желали интимният живот на поотрасналите им деца да не се вихри под носовете им.
Трето и четвърто пък за семействата с две и повече деца, които също имат нужда от собствена стая или поне повече жизнено пространство. Някак си не върви пълнолетни разнополови деца да обитават една обща стая, въпреки че това е обичайно явление у нас.

Защо трябва да обяснявам очеизвадни неща?

Разбирам, че за теб е нормално да издържаш напълно и в комфорт пълнолетното си дете, докато следва, само и само да не ти е в къщата, и няма лошо, щом са ви стигнали дотам отношенията.
И щом разполагаш с повече излишни пари.
Само си мисля, че ако не си имала досега възможност да осигуриш по стая за спане на разнополовите си деца, то едва ли сега ще ги имаш, че да му осигуриш самостоятелно безметежно съществуване.

Малко криворазбрано копираме онези- по белите държави, от които се възхищаваме как натирват децата си щом навършат 16.

По-малко ги мисли хората, по-спокойно ще си живееш. 
Никой не ти пречи да си живеете като в дядовата ръкавичка по 3-4 поколения, сакън мамините златни да не похарчат някой грешен лев за квартира или за отделно домакинство. По-важното е, че се обичате и мама ще си дондурка дечицата, докато е жива. Пък всички останали си мразят децата и ги натирват навън да си трошат главите с чистене, пране на чорапи и сметки. Дано и снахата, и зетят също са доволни и щастливи.
Мхм.

Не е до натирване от къщата. Когато детето е у дома, или родителят ще се изкуши да му спести нещо, да купи нещо вместо него и т.н., или детето ще се изкуши да се възползва. Като си сам у дома, ще имаш чисти дрехи, когато сам пуснеш пералнята, ще имаш чисти чинии, когато ти ги измиеш. Ей такива дреболии, които се оказват важни за порастването и самостоятелността. Като се прибави фактът, че лично аз обичам да глезя ближните си, за децата ми е добре малко да се отдалечат от тези ми склонности.

Поне до една определена възраст на "децата" разбирам нещата като Абсурт "... или си самостоятелен с всички произтичащи от това, задължения, или си самостоятелен в рамките на общото домакинство, докато започнеш да печелиш достатъчно". Дори и да имам свободно жилище не бих се нагърбила с подпомагането на второ домакинство, само за да има младежът къде да спретва купони и да си води приятелките. Нито пък ще се притеснявам, че няма да се научи на самостоятелност, защото в общия случай това не е проблем. Това последното го доказват постовете на Еовин, Слънчезара и др. Дори и съжителството на две разнополови деца не би било фактор за мен, може би защото до 23 г съм делила една стая с брат си.

Бих помагала, обаче, /в рамките на възможностите си и на разумното/, за да избегна събирането на две семейства под един покрив. Като преди това съм се постарала да предотвратя възникването на ситуация от вида: "Ауу! Бебето е на път! Ами сега какво ще правим?" (Което, за да се върнем на темата, е една съвсем реална възможност, пред която могат да бъдат изправени родителите на авторката на тази тема, ако тя осъществи мераците си за "израстване" веднага след абитуриентския бал).