Публикувана: 14 март 2017, 11:15 ч.
Последно мнение: 20 март 2017, 06:48 ч.

Искам да кажа ... (113)

58 605
884
1

# 75 14 март 2017, 15:57 ч.

Мнения: 23 097

Аз родих рано и пред мен не е стояла дилемата кариера - деца.
Тепърва започвах да се развивам в моята сфера, но 1г. майчинство не ми попречи особено.
Ако сега трябваше да решавам...не съм сигурна какво бих избрала.

# 76 14 март 2017, 15:58 ч.

Пловдив
Мнения: 27 005

Цитат на: Titina в вт, 14 мар 2017, 15:57

Не мога да си представя живота си без да съм на работа, но аз съм си такъв тип.

Е майка ми например е същата.

# 77 14 март 2017, 15:59 ч.

Мнения: 4 376

Здравейте момичета,

аз хич не мога да отглеждам цветя, не ми идва отвътре за ужас на майка ми, която е изявена цветарка. Аз обичам цветни цветя, не само листа. И ако може да се гледат самички. Любимите ми са хризантемите.
По отношение на работата аз съм в точно такъв период в момента. Майчинството ми свършва и няма да се връщам на работа поне още една година. Малко ми е гадно като се сетя с какъв зор я намерих тая работа, но децата са по-важни в момента.
Работата си е работа, все ще е на дневен ред а и като гледам днешния живот ще трябва да се работи докато си на крак.
Хубав ден на всички.

# 78 14 март 2017, 16:09 ч.

Мнения: 17 211

Цитат на: Янтра в вт, 14 мар 2017, 15:58

Цитат на: Titina в вт, 14 мар 2017, 15:57

Не мога да си представя живота си без да съм на работа, но аз съм си такъв тип.

Е майка ми например е същата.

Научих се да не очаквам от хората да са като мен, че в началото имах големи вътрешни борби. Пък съм и от гадните шефове, които изскват работата да се свърши.

Наблюдавам тук хората работят и то много, въпреки, че в корпоративна среда съм имала случаи да чета цял ден книга и да се опитам да не заспя Laughing

Под работят много имам предвид, че рабпотят до 80-90 годишна възраст. И не , че нямат пари...имам колежка наследник е на една от локалните банки, съпругът и е дост, доста заможен ( за тукашният стандарт) и е на 95 години и всяка събота и неделя прави сладкиши, които се продават много добре. Да не кажа, че е нон стоп на финансовите пазари.... Говорихме си един ден, каза, че това го пази свеж и не го откъсва от нормалния живот...

# 79 14 март 2017, 16:53 ч.

София
Мнения: 18 685

Кариера - деца не бива да е дилема. Можем да имаме и двете, просто не едновременно на 100%. В един момент на едното се отдава приоритет, когато има нужда, после на другото и така Simple Smile

Не казвам, че е лесно, ама то лесно няма никъде Simple Smile

# 80 14 март 2017, 16:55 ч.

Мнения: 1 206

Преди няколко години се запознах тук с един мъж, тогава беше на 48 г. Заговорихме се кой какво работи - той рече, че е работил достатъчно и вече е пенсионер newsm78

После стана ясно, че има фирма, но към момента е само собственик, без да ходи на работа всеки ден. Страшно активен е и не се спира през цялото време. Пътува, танцува, играе тенис, футбол, ходи по планините да кара mountain bike, занимава се с алпинизъм, с него ходя и на скално катерене … изобщо не бих могла да му изредя хобитата. И между другото се намесва в бизнеса, ако има нужда, отделно търгува с произведения на изкуството, влага от време на време по няколко хилядарки в някой start up… Признавам си, че този човек ми промени идеята за нещата. Преди това си мислех, че ако не ходя на работа, няма да има какво да правя по цял ден. Даже ми се виждаше някак срамно да си призная, че бих се чувствала добре да не работя, все едно си признавам, че ми липсва амбиция.

Титина ме подсети, че докато бременеех се самонаучих да пиша на английски по десетопръстната система. Изключително ценно умение.

# 81 14 март 2017, 17:10 ч.

Мнения: 43 326

Не ви споменах, че ММ си продаде дялoвете в пицарията. Бизнесът беше супер, супер успешен, но бяхме доста ангажирани. Аз малко му се поразсърдих тогава. Но..... не се виждахме с децата. Добре че имаха дълга зимна ваканция. Не разполагахме с времето си. Не можехме да си позволим и двамата да почиваме в един и същ ден. И когато един ден малкият беше поканен на гости и ММ отказа, защото и аз, и той бяхме на работа, и нямаше кой да го прибере, се присети как като е бил малък, много е страдал от липсата на баща. Баща му по това време е бил международен шофьор и се е прибирал по веднъж на месец за 2-3 дни. Та .... след проваленото гостуване не беше спал цяла вечер и мислил, обмислял.....На сутринта ме сюрпризира. Shocked

. Да, беше прав, защото за да тръгне този бизнес си беше занемарил другия. Аз пък му се дразнех, защото това за мен не беше редно и не трябваше да го допуска.
Та.... на кратко. Оказа се, че на работа се чувствах супер. А сега у дома- пак. Най- важния извод, който и двамата си направихме е, че семейството е на първо място, свободата ни от "работно време" е много, много важна и се радваме, че ние можем да си позволим този лукс. Следващата ми работа ще бъде във фирмата на ММ, отново. Той е категоричен, аз също!

# 82 14 март 2017, 17:12 ч.

Бургас
Мнения: 8 245

Здравейте!
За протокола, врътнала съм две перални, правих нахутени кюфтета, мързеливките на Сбъдваща и пилешки руладини. Почерпихме се с нашите, че днес чукнах 35 лазарника Simple Smile

И от обяд бебето спи връз мен, че коликите го стегнаха. А ми е жега и не мога да се увия в слинга и да го разнасям така, а аз да си действам нещо.

С Вики бях майчинство 3 години, но още 4 месец се върнах към частните уроци. Имах крещяща нужда да говоря за нещо, различно от бебешки нужди.
Сега се разбрахме с шефовете да си работя от къщи, отделно някой превод ако падне. Не мога да седя цял ден и да бездействам. Ден,два,седмица ок, но повече не.

Обожавам пролетни цветя. Майка ми ми донесе фрезии и нарциси, ммм, как ухаят.

Захир, като се решиш, ще те ръсим и теб с прашеца Simple Smile

Марипоса, пий едно хубаво кафе за мен, че в последно време не мога да нацеля такова.

# 83 14 март 2017, 17:13 ч.

Мнения: 8 782

Съученик на дъщеря ми на 11 години, от съседен клас я бутнал нарочно и съборил на земята на асфалта на двора. Медицинската сестра казала на детето, че ръката е пукната или счупена и трябва да се види на рентген. Посетихме по спешност "Пирогов". Установиха се много наранявания, но счупвания няма.
Три дни беше на силни болкоуспокояващи, сега е малко по-добре.
Написах писмо на госпожата - класен ръководител на дъщеря ми, при която тя е отишла първоначално след инцидентна, че очаквам като родител да ме информира за мерките, които са взети по отношение на ученика и че следва да се направи нещо, за да бъдат преодоляни в бъдеще подобни инциденти и прояви на насилие в училище.
Доколкото разбрах от дъщеря ми, веднага след инцидента класната е отишла при ученика да му се скара.
Мисля обаче, че в такива случаи трябва да бъдат извикани родителите на момчето.
Дъщеря ми вчера беше на училище и попитала госпожата дали ученикът - побойник ще бъде наказан по някакъв начин, на което тя отговорила, че това са отношения между нея /класната/ и ученика.
Не знам какво да правя. Исках да говоря и с класната, но не успявам да се свържа с нея по телефона.
Нямам желание да търся и разговарям с родителите на момчето, но не искам това да остане ненаказано.

# 84 14 март 2017, 17:18 ч.

Мнения: 17 211

Аз имам още 3 години до пенсиониране.....и целта е да живеем като познатият на Флорче.
Колкото и да сме ангажирани, за детето винаги имаме време.....и за забавления. Готова съм да пропътувам света заради 2 дни, например на сватба Mr. Green

Rosita - медицинско и в инспектората.

selleste - честита ти годишнина, здраве, късмет и сбъднати мечти.

# 85 14 март 2017, 17:21 ч.

София
Мнения: 18 685

Мария, аз мислех, че бизнесът с пицарията е твой, пак не съм доразбрала нещо Simple Smile

Ами, здраве да е, щом се чувствате добре, това е важното!

Селесте, честито bouquet

Розита, прочети много внимателно какъв е редът в подобни случаи в новия закон. Май първо сигнал до директора се подаваше, чак след това в инспектората. В смисъл - последните не са длъжни да реагират, ако преди това не си минал през директора. Пиша това, без да съм сигурна, по спомени Rolling Eyes

И не се настройвай предварително, децата не винаги казват истината, не целенасочено, просто възприемат нещата от собствената си камбанария. Да не се окаже после, че щерка ти е блъснала първа и да се почувстваш кофти, ми е мисълта. Така или иначе, случаят трябва да се изясни.

# 86 14 март 2017, 17:22 ч.

Мнения: 18 807

Селесте, много здраве и късмет, и спокойно бебче Heart Eyes

. Мари, веднъж като даде дневен отчет щях да питам за работата, а то какво било. И аз бих съжалявала, не можехте ли да наемете хора и да сте по- свободни вие?

# 87 14 март 2017, 17:35 ч.

Germany
Мнения: 8 708

Селесте, честит празник! Здраве и много усмивки! Simple Smile

# 88 14 март 2017, 17:35 ч.

Мнения: 8 782

Цитат на: belinda в вт, 14 мар 2017, 17:21

Благодаря ви за мненията! bouquet

Дъщеря ми казва истината- била е с две момичета, а също така учител е преминавал наблизо и е видял. Момчето е застанало на входната врата и е препречил пътя на излизащите. Тогава е искала да мине дъщеря ми и я спънал.
Дори и да му е казала нещо - в случая няма значение кой е започнал първи, важни са последиците.
Ако жената, жертва на домашно насилие е обидила мъжа си - дали заслужава шамар или с това че тя е започнала - той вече не е виновен. Не е насочено към теб това, просто така разсъждават хората.
Момчето дори не се е извинило- нито същия ден, нито след това ...

# 89 14 март 2017, 17:35 ч.

Мнения: X

Цитат на: belinda в вт, 14 мар 2017, 13:08

Това с амбицията и седенето вкъщи...не е баш тъй Simple Smile

Ако си истински амбициозен, моментално ще си намериш към какво да си насочиш стремежите - да си гледаш детето "перфектно", по книга, да станеш мастършеф в кухнята, да направиш ремонт, да се научиш да плетеш - абе, амбициозността си е диагноза, винаги си намира начин да избие Laughing

И моето мнение е същото!

Обожавам пролетни цветя.
Купувам си много за ваза и са все лалета, рози, зюмбюли, люляци, нарциси и лалета предимно. В момента у нас ухае на разцъфнали зюмбюли ( които са в саксии) и душата ми е щастлива всеки път когато мина покрай мивката и вдъхна аромата им.

selleste, честито бебенце! bouquet

Росита,