Дали имат връзка

Права си. Всеки индивидуално решава как да подходи при изневяра. Но в случая освен очевидна изневяра има манипулация, ежедневни лъжи, егоизъм, мързел и наглост. Той не съжалява и отрича до последно. Любовницата се заяжда във фейса с жена му, а той не реагира. Това е доста унизително за нея.
А той ако беше по-деен, щеше да работи.

Уф, в първия си пост до авторката съм посочила, че има не един, а даже два проблема. Как точно това означава, че няма проблем?

Тази игричка на обясни какво си писал на който го мързи да чете е досадна и я прекратявам. Както казах, твоето мнение не ме интересува, а и постовете ми са предназначени за друг човек. 

Прочетох всичко. Боже мой!
Авторке, това, че мъжът ти има връзка с някаква жена не е най-големият ти проблем с него.
Големият проблем е най-напред, че този мъж не те обича изобщо вече, тъй като те е сменил с някаква разпасана леля, с пълното съзнание, че тя нищо не може да му даде.
Има ужасно мнение за теб, позволява си да се държи с теб, сякаш си тъпа патка, която не трябва да вярва на ушите и очите си, а на него.
Изпитва злоба и завист, че си повече от него, независима и способна да издържаш семейство, а той не може.
Използва те като спестовна касичка, ходещ портфейл, който би трябвало да си мълчи както всяка бездуховна вещ.
И най-лошото, изпитва подобни чувства и към децата ви, защото и тях само използва, без да го е грижа , че те не са нито слепи, нито глухи, но може би мисли, че нямат право на чувства.

Можеш да позволяваш всякакво поведение към себе си, това е твоя работа. Не позволявай обаче всякакво поведение към децата. Те трябва да израснат с истински ценности.

За първи път пиша в темата и го правя, защото според мен това е най-вярното мнение!

Бях в същата ситуация преди три години, от почти година съм разведена. Дълго време ми отне да разбера точно горните неща. Чудих се, плаках, търсих и намирах доказателства, изисквах обяснения, молих се, "променях" се, понеже бях "виновна" за увлечението, после пак намирах доказателства, скрепявах брака, заплашвах, после пак се молих и плаках...съсипах се, защото много го обичах и не разбирах какво се случва с него! Имахме почти 10 годишен брак и две малки деца, момчета. Никога не си призна за увлечението - били само приятели, никога не каза, че я "обича", макар постоянно децата ми да бяха с нея и нейните деца, докато аз вкъщи готвих и чистих, за да се "поправя" и да бъда по-добра домакиня (защото иначе имах добра кариера и изкарвах повече пари от него, макар и никога да не го казах, а пък и кариерата си замина след всичко случило се!...), хвърли вината за неудовлетворението си върху мен и го направи толкова умело, че наистина повярвах...доставяше му садистично удоволствие да гледа как се чудя какво извънземно се е вселило в него...никога не ми каза, че не ме обича или че иска да се разделим. Напротив - бил "минал отвъд" (каквото и да значи това), но не бил готов да се разделяме, защото "понякога ми е толкова добре с теб!"...и така живяхме две години, дори интимен живот имахме в пъти по-страстен от преди, но той не спря с лъжите и униженията и срещите с другата, за които "сама съм си виновна"...Това положение продължи две години и беше истинска смърт, и до ден днешен не знам с какво го заслужих, но пък преди един месец ми беше обяснено, че той вече знаел, че може да спре да обича някого от днес за утре, мой бил проблема, че аз не съм го знаела, ама всъщност аз съм си виновна...Честно казано, наистина не бях разбрала, че е спрял да ме обича, на такъв пиедестал го бях поставила!

Разведох се, защото един ден ми светна, че това отношение към мен не е приемливо, че аз не му вярвам вече и че не е добър пример за момчета! Към момента на развода си още го обичах безумно и супер много страдах по него. Разводът не беше желан от него, и отприщи злоба и отмъстителност, за която само съм чела по криминалните романи. Към дата днешна не си говорим въобще и предаваме и приемаме децата по споразумение, а той е със същата жена, и двамата не пропускат да се демонстрират пред мен когато могат , а сме познати и имаме допирни точки. Тя също напусна мъжа си, не знам дали щеше да го направи, ако не им бях направила услуга да се разведа.

Не съветвам авторката да се развежда, само казвам, че според мен мъжът и е спрял да я обича, но е супер инфантилен и голям егоист, за да си признае и да си развали рахата. Сега тя му е удобна. Моят бивш ме напусна и ме остави с двете ни деца след двете години истерии от моя страна с репликата: "Ооо, ти постоянно ревеш, аз не съм длъжен да търпя това!", ама после не искаше развод:) та - толкова за отношението му към мен, на този етап вече беше ясно!

Най-добре в тази ситуация е жената да си "обърне" някак мисленето и да спре да се интересува от мъжа си, за да не страда, и същевременно той да й остане партньор в живота (до някаква степен) и баща на децата. Но това е възможно само, ако човекът по някакъв начин изпитва угризения за стореното от него и съжаление, че наранява жена си. Аз не успях да го постигна, защото много го обичах и до последно не можех да проумея, че това поведение идва от него, такова голямо доверие му имах. Той се дразнеше, че аз съм му толкова предана...В моя случай, разводът беше единствения изход, защото иначе буквално щях да се разболея и умра от мъка.

 

Явно нещо не можеш да се изразяваш. Твой проблем.
А аз игрички не играя. Като не ти се обяснява, ми недей.

krismislava, мъжът ти е един от най-големите егоистични тъпанари -  гадняри, за които съм чувала. Определено смятам, че садистично му е допадало да те мачка и да гледа как се гърчиш от болка. Но знаеш ли има нещо хубаво - вече ти е бивш!   Победила си го! Свободна си! Жива си!

Надявам се, че посещаваш психоаналитик да изчистиш гадориите, които ти е натресал, да пооправиш самооценката и самочувствието си и да зпочнеш един страхотен нов живот.  

the Дорис, благодаря ти!

Искрено съчувствам на авторката, защото когато жената е в тази ситуация е много трудно да погледне отстрани и да види сигналните лампи, и тогава може да остане в това състояние дълго време. Това не е полезно, щетите са много големи, душата се осакатява и после години отнемат, за да се излекуваш, ако изобщо...Физиката страда, появяват се най-различни заболявания - аз например отслабнах с 15 кг и развих нещо като булимия...После пък, спрях да се храня, и това продължи с месеци...

Травмата върху децата е също много голяма, моят бивш ги делеше, взимаше със себе си по-голямото момче като му казваше, че няма защо да седи с "лудата" си майка и по-малкия си брат, защото "не сме длъжни да се съобразяваме с режима на едно бебе..." Едва след развода започнах процес на събиране на двете деца и даването на пример как да бъдем заедно като семейство. Разбира се, семейството в тези случаи си заминава веднага и заедно с него и усещането на децата за мястото им в семейната единица. Един такъв комплексиран мъж, тръгнал да задоволява по такъв начин собствените си егоистични прищевки, е последният човек който би могъл да даде пример за нормални отношения мъж-жена...Още повече, че децата започват да смятат, че именно такова отношение към жената е нормално...Той не може да го направи и след развода, защото просто изначално не му идва отвътре...Каквито способи е ползвал преди развода, такива ще ползва и след него, ако му се позволи. Затова, понякога е по-добре да се притъпи някак усещането му за величие, за да се кротне малко и да не е толкова агресивен...Аз не успях, де, много бях заблудена 

Затова авторката трябва да се обърне към себе си и да си даде обективна и не-емоционална сметка кое от това, което прави мъжът и, не е приемливо за нея според нейните морални норми...Трудно е, когато стигнеш до извода, че си направила грешка с избора на партньор, и като си дадеш сметка колко дълго си си затваряла очите в противовес на себе си... Но, трябва да си простиш много бързо, и да се вземеш в ръце овреме!

Според моя опит мъж, който може да води така явно паралелен живот и да парадира с това, ползвайки децата си като параван, без да съжалява и да изпитва угризения, като същевременно постоянно gaslight-ва жената, че тя е лудата в ситуацията, изначално не е бил способен да обича някого другиго, освен себе си, и за жената е вредно да остава подложена на това напрежение...Друг е въпросът вече, че опитите да се закрепи това наложено от мъжа положение продължават и след самия юридически развод, с психо-тормоз, доноси, вкарване на новите жени в схемите на заплашване и манипулации...

Желая успех на авторката! 

krismislava, съжалявам, че си минала през това! Мога само да гадая колко болка си понесла, но поздравления за това, че си вдигнала глава, не си се примирила и си продължила напред! Звучиш много разумно и интелигентно, пожелавам ти от сърце бъдещето да ти донесе една истинска любов и да бъдеш щаслива!
 

Надявам се същото и за авторката на темата! Дано открие истината за себе си и да има сили да вземе най-доброто решение!

Захир

Абсолютно през същото преминах и аз. Почти 10 годишен брак, с две деца, едното на 3, другото на 7. Много страдах, усещах нещата, но не исках да повярвам, дори знаех вътрешно коя е жената. Питах направо за нея, директно в очите - имате ли връзка, но ми се закле, гледайки ме в очите, че няма такова нещо, че това е абсурд, че си въобразявам...Дълго е, но към днешна дата тя напусна съпруга си, ние се разведохме също, в момента те живеят заедно, с нейното дете. Не, не бих си причинила втори път подобно нещо, ако ще и животът ми да зависи от това. Отслабнах с 25 кг. за 4 месеца, много страдах, аз го обожавах този мъж. Разби ми сърцето на парчета, в буквалния смисъл. Изпитвах физическа болка, ако щете ми вярвайте.
Има и хепи-енд, де Омъжена съм, децата ми имат прекрасно семейство, аз съм щастлива. Въпреки че НИКОГА няма да мога да забравя този период от живота си, смятам че наистина всяко зло е за добро. При мен поне се доказа тази поговорка.
Съветът ми към авторката - какво и да реши, да вярва, че е правилното решение. Ако продължава да живее в съмнения, единственото, което ще постигне, е да си съсипе бъдещето. Няма партньор, който да заслужава подобна личностна жертва.

За първи път пиша в темата и ....
[/quote]

Дано,след като е минало време,най-накрая си осъзнала колко прав е бил мъжът ти през цялото време.
За съществуването на ситуацията,отговорността може и да е била негова,но за нейната продължителност си отговорна(виновна) само и единствено ти.

Дано авторката си даде сметка за дълбочината на нещата и не ги омаловажава.

От мъж пут*а,неспособен да изправи глава и да поеме отговорност за действията си,в каква ценностна система се предполага,че ще възпитава децата,особено в ролята на „силната фигура”?
За мен в подобни случаи,това, че единият партьор е обменил телесни секрети с друг партьор извън двойката, е най-малкия проблем..Имам предвид,че щом секса вече е факт,а всички знаем ,че бой и *бане назад не се връщат,то фокуса следва да е върху поведението на „прегрешилия” ,и то към цялото семейство,не само към съпругата му.
Защото не говорим за еднократна забежка от типа „чук и бег”,а говорим за дълги времеви периоди,в случая на авторката - цели две години.

Момичета, нямате си и представа колко съм благодарна, че се включихте в тази тема. Не помня от кога не съм получавала толкова разбиране. Вечно бях обвинявана, че не съм достатъчно добра домакиня, но наистина ми е доста трудно, работя далече, понякога извънредно, опитвам се почти всяка вечер да готвя, но имам две деца на една и съща възраст, двойна грижа, приготвяне на чанти и униформи за утре, преговаряне по английски и т.н. да не ви забивам в битовизмите си. Дори наистина не асимилирам как тази жена успяваше да виси толкова часове с мъжа ми вечер без да буди подозрение вкъщи и как кучето ми не получи коксартроза от разходки. Така, че пускайки темата дори не мисля, че си давах достатъчно ясно сметка за останалите 50 сиви нюанса на така и така черната ми ситуация. Попитах мъжа ми ясно и кратко защо никога не отиде с мен на кино, на разходки, на романтични излети за да гледаме светлините и какво толкова има да си каже с чужда жена по социалните мрежи. Защо аз ходих на фирменото си парти с такси, а тя беше взета като куфар от дома си.Реакцията е сръдня, примесена с гняв и безразличие, мълчанието на агнетата втори ден. Очаквах поне за част от секундата да го видя гузен и самообвиняващ се, разкаян или..знам ли! Започвам да мисля, че никога не съм го познавала достатъчно добре и се замислям за какво ли още ме е лъгал.

При положение, че прекрасно знае какви ги върши извън дома, и предвид факта, че си наясно с неговите мизерии и буквално си го хванала "със свалени гащи", нормално е да заема отбранителна позиция и да се ядосва.На никой не му е приятно да е разкрит и хванат "на местопрестъплението"....ти му показваш какъв гадняр е реално, а никой не иска да се чувства като боклук, дори да е такъв.
Не искам да съм лош пророк, но се подготви и очаквай още по-гадни номера и постъпки.
Особено ако решиш да му събереш багажчето и да го натириш....

Този "мъж" си е позволил да ти държи сметка за домакинството, докато той цял ден подпира дивана?! И то с женска компания...   А с тия сръдни, след като си го попитала съвсем нормални неща, какво очаква? Да му се извиниш ли? Долен, гнусен, егоистичен манипулатор (с извинение, все пак ти е съпруг), който изобщо не се интересува от теб и чувствата ти.   Надявам се все пак да извлечеш най-доброто за теб от тази гадна ситуация.

Много по-лесно е да се ядоса, разсърди и млъкне, вместо да се обяснява. И със сигурност не съжалява, не се надявай на това.
Ти го издържаш, а той ти държи сметка, хойка, лъже, цупи се... За какво ти е изобщо?