♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 54

Джанъм  усещам веднага липсата ти  щом стане дума за кака 

Данче - имах предвид защо не са позволили на това между тях да продължи, а не защо не са позволили на Баръш  той ми е ясен 

Ох бе, защо не ги оставите на мира кака и кито, сега им праим магия за любоФ да се срещанат, да се погледнат, да се харесат, че да се и вземат, че онези две изгубени души Боре и Елка най после да намерят себе си...Амин!

Наистина прекаляват с котешката история, но и Гюпсе я разбирам 12 години тази животинка е била част от живота и , няма как да не е привързана към нея и да не и е мъчно, дано все пк се намери, иначе Боре ще трябва друга да и подарява за някой празник.

Относно чувства в тандема Баръш Елчин, истината си я знаят само те, важното е че направиха страхотна игра  , която ни омагьоса, това мисля, че стига, все пак живота си е техен.

Темпи, много лежерни и отпускащи за последните две глави.

според мен круела е причината, явно е злобна и отмъстителна няма как баръш да се оттърве от нея, тя е доминанта във връзката им, а колко помия се изсипа върху елка и от кого от круела,Много хубава двойка и много влюбени но късмета не е на тяхна страна, той с кукуриго люспа, а тя засега със грозника юнус ,дано елка да я споходи голяма любов.

Славе ударих ти едно рамо с малко молитви за велика и много силна лИбоФ в полза на КитоГуп 
Амин

 

Глава 64

Дефне и Йомер успяха да отидат при Неджми едва в четвъртък вечер. Чудеха се какво да купят, за да не отидат с празни ръце. Лекарят бе забранил алкохола и пурите на Неджми, така че това отпадаше като вариант. Спряха се на букет цветя- бяха си класика за ходене при болен, и кутия с любимите му сладки.
Бяха предупредили за посещението си и Суде ги очакваше на вратата. Неджми беше в градината, напук на хладното време, все пак вече бе декември, и мрънкането на Нериман. Самата тя бе в кухнята, тормозеща както винаги Мине.
Суде ги заведе при баща си, след което отиде да потопи цветята във ваза. Уверявайки се, че с Неджми всичко е наред, Йомер му разказа как върви подготовката за новата колекция. До представянето ѝ оставаха около два месеца, и чичо му се ядосваше, че не може да им помага.
Йомер и Дефне се канеха да си тръгват, когато насреща им застана Нериман. Осъзнала се след ужаса от това да загуби Неджми, тя бе готова за битка, за да си върне и Йомер. Само че той нямаше такова намерение.
-   Йомер, скъпи, нека поговорим. Моля те!- Застана тя пред входната врата, препречвайки им пътя.
-   Няма какво да обсъждам с вас, г-жо Нериман!- Студеният му глас я стресна, но не успя да я откаже.
-   Няма ли да ме изслушаш?! Не искаш ли да знаеш защо съм го направила?!- Настояваше тя.
-   Суде, ще заведеш ли Дефне до колата?! Ей сегичка идвам!- Целуна той съпругата си по бузата, прошепвайки до ухото ѝ „Обичам те!”, след което кимна на братовчедка си.
-   Ела, нека си поговорят насаме!- Прегърна я Суде, заобикаляйки майка си.- Скиците ти са невероятни, ще ми изпратиш ли по един чифт, след като са готови?!- Чу я да пита Йомер, докато тя се опитваше да разсее Дефне.
-   И така!- Обърна се той към леля си, непозволявайки ѝ да проговори.- Знам всичко, което ми е необходимо! Защо сте го направили?! Логично: за пари и власт. За тази вила! Поддавайки се на шантажа на г-н Хюлюсю, вие предпочетохте богатството, вместо мен! Какво повече мога да кажа, освен: Поздравления?! Постигнахте целта си, вилата е ваша! Надявам се цената да не ви се е видяла прекалено висока!
-   Йомер, аз… Съжалявам! Нямахме избор!
-   Не е така!- Прекъсна я той.- Винаги има избор! Вместо да се опълчите на свекър си, вие предпочетохте да хвърлите в огъня Дефне. Една непозната, чийто живот съсипахте!
-   Съсипали сме ѝ живота?!- Попита невярващо тя, ядосвайки го още повече.- Ако не бяхме ние, щеше само да си мечтае за сегашния си живот! Виж я ти никаквицата!
-   Да не сте посмели! Да не сте посмели да неречете съпругата ми така още веднъж! След всичко, което причинихте и на двама ни, не заслужавате дори да ви погледна! Как можахте, с какво право?! Да объркате живота на едно невинно момиче, заплитайки го в своите интриги! Унижавайки я при всеки възможен случай, карайки я да премине през Ада!
-   Аз не съм…
-   Замълчете! Не искам да слушам лъжите и оправданията ви! Надявах се, че чичо е успял да ви разясни положението, но виждам, че не е успял.- Очите на Йомер проблясваха с гневни искрици, които Нериман не беше виждала никога.- Предупреждавам ви веднъж! Не искам никога, никога повече да ви виждам близо до съпругата си! Не искам да присъствате в живота ни под каквато и да е форма! Да не съм чул повече да казвате и една обида по адрес на Дефне! Нямате място в нашето бъдеще, затова се надявам пътищата ни да не се пресичат повече! Сбогом, г-жо Нериман!
Мина покрай нея, оставяйки я в недоумение. Макар да познаваше нрава на племенника си, Нера не очакваше да е чак толкова жесток с нея. Беше простил на чичо си и Синан, защо не можеше да прости и на нея?! Тя се бе грижила за него, когато родителите му починаха. Обичаше го, макар да не беше нейна кръв. Заболя я от всичко, което ѝ каза. Знаеше, че е прав, и от това я болеше все повече.
Йомер намери Дефне и Суде, застанали до колата и нервно оглеждащи се. Макар да не бе повишил много силно глас, явно го бяха чули.
-   Благодаря!- Целуна той братовчедка си, прегръщайки я набързо.- Прибирай се, чичо сигурно се е притеснил, като ни е чул.
-   Не се тревожи, ще се погрижа за него!- Кимна тя, докато Дефне се сгушваше до него.- Съжалявам, Йомер, за всичко. Аз имам не по- малка вина от тях. Промених се и сега разбирам колко голяма грешка допуснахме всички! Не мога да те обвинявам за държанието ти към мама, но моля те, опитай се да я разбереш. Познаваш я, тя си е такава!
-   Точно защото я познавам, Суде, не мога да ѝ простя! Тя не е сгрешила, както другите. Направила го е умишлено.- Започваше да се ядосва отново, затова смени темата.- Късно е вече, прибирай се. И ние сме изморени.
-   Лека нощ!- Помаха им тя, отправяйки се с въздишка към къщата.
-   Хайде, време е и ние да се прибираме. Добре ли си?!
-   Така мисля.
Настанявайки Дефне в колата, той си пое дълбоко въздух. Имаше чувството, че камък е паднал от раменете му. С надеждата никога повече да не преживява случилото се тази вечер, той запали колата. Беше време с Дефне да са щастливи.

https://www.youtube.com/watch?v=7RW8n4iXZbA

Джнъм Нера няма ли да се промени
И какво означава Дафа и Йо да са вече щастливи?

 

чиркин

 

 
А ние откъде знаем , че не продължава.........

Знаем, знаем .... от мамашите

Това по продължението на Темпи 
Татлъм  отново чудесно четиво след тежкия работен ден  действа ми релаксиращо, особено песента на финала 

 
Както писа Темпи наскоро - трябва да спра четенето на рускините, ама пусто са такава краста........

Добро утро   
Синьор Ипликчи е готов за почивка, а вие