Ауч 
това ще ви събуди веднага 
Глава 76
Йомер освободи Шукрю и сам седна зад волана. Обикаля из тихите улици на Истанбул, опитващ се да се успокои. Отдавна беше нощ и Дефне сигурно умираше от притеснение за него, но не можеше да се прибере такъв. Не искаше.
Отключи си и влезе тихо, надяващ се тя да си е легнала, На сутринта щеше да ѝ разкаже какво е станало и да я попита защо е мълчала. Сега бе прекалено изморен.
Приготвената маса с догарящите свещи му подейства като удар. Дефне му бе обещала романтична вечеря. Какъв глупак беше! Оглеждайки се я видя заспала на дивана, стиснала телефона в ръка. Идеше му да си удари главата някъде.
- Любима, събуди се!- Приклекна пред нея той.- Дефне, отвори очи! Съжалявам, че закъснях! Аз съм глупак!
- Йомер!- Дефне го погледна сънено, опитвайки се да разбере какво става.
- Хайде да си легнем, утре ще поговорим!- Уморено каза Йомер, докато я вземаше на ръце.- Утрото е по- мъдро от вечерта.
Дефне се стресна в съня си. Огледа се, незнаейки къде е. Беше заспала на дивана, но сега бе в спалнята. Йомер спеше кротко до нея, скрил лице във възглавницата. Гърлото ѝ бе пресъхнало, явно бе сънувала нещо, но не помнеше. Стана и се отправи към банята, за да си налее чаша вода. Изпи я на един дъх, припомняйки си вечерта. Тревожеше се къде е бил Йомер, но реши да го попита на сутринта. Сега просто се върна в леглото и повдигайки ръката му, се сгуши до него. Ясно усетил присъствието ѝ, той я притисна силно до себе си, промърморвайки нещо в съня си.
Йомер отвори очи, когато ръката на Дефне случайно се спусна под корема му. Тя все още спеше, въртейки се в ръцете му, явно сънувайки нещо. Той я разтърси леко, опитвайки да я събуди. Когато очите им се срещнаха, нейните бяха изпълнени със страх.
- Къде беше снощи?!- Попита тя, отдръпвайки се от него.- Умрях от притеснение, докато те чаках. Не си вдигаше телефона, батко Шукрю също. Какво е станало?!
- Бях при г-жа Нериман!- Виждайки как само името ѝ накара Дефне да настръхне отново побесня.- Защо не ми каза, че е идвала?!
- Не исках да те тревожа!- Призна си Дефне, макар да знаеше колко глупав е доводът ѝ.- Не исках да се карате допълнително!
- Да ме тревожиш?! Вместо да ми признаеш всичко, ти предпочете да се измъчваш цяла седмица! Аз имах право да знам, Дефне! За да взема мерки това никога повече да не се повтори!
- Какво си направил?!- Изплашено попита тя, надявайки се Йомер да не е преминал границата.- Защо си ходил при нея?
- Поговорихме си! Тя имаше нужда някой да я постави на място. Щом чичо не може, ще го направя аз! Трябваше да чуе някои истини, които дълго ѝ бяха спестявани! Но не ме притеснява тя, Дефне, с нея мога да се справя! Тревожа се за теб!
- За мен?! Но аз съм добре!- Опита се да се усмихне тя, но усмивката не стигна до очите ѝ.
- Не си! Защо не ми каза, че е идвала?! Какво искаше от теб?!
- Тя не ти ли каза?!
- Не я попитах. Питам теб.
- Искаше да те убедя да ѝ простиш.- Тихо изрече Дефне, избягвайки погледа му.- Обвини ме за всичко случило се и каза, че щом аз съм ви разделила аз и трябва да ви сдобря. Но аз не можех и затова реших да премълча.
- Любов моя!- Привлече я до себе си Йомер и тя скри лице в гърдите му. Сълзите ѝ намокриха тениската му, докато той галеше гърба ѝ.- Нищо от това, което е казала, не е истина! Знаеш го, нали?!
- Да, но…
- Няма но, Дефне! Това, което тя направи, е непростимо! И няма никакво право да стоварва вината за нещо, което тя е сторила, върху теб! Ти си най- чистото и истински нещо в моя живот.
Думите му само засилиха плачът ѝ, но бяха истина и той нямаше да се извини за тях. Просто продължи да я държи в обятията си, докато не се успокои. Отмятайки косата ѝ, той прекара палци по бузите ѝ. Мразеше да вижда очите ѝ пълни със сълзи.
- Обещай ми, че това е последният път, в който плачеш!- Сериозно каза той.- Не мога да понасям да те гледам така и да съм напълно безпомощен, за да ти помогна. Особено като знам защо плачеш. Не си заслужава, скъпа, тя не заслужава дори една твоя сълза.- Целуна носа ѝ, а след това попи и последната влага по лицето ѝ с устни.
- Толкова ме беше срам от всичко, което тя каза. От това, че имаше истина в думите ѝ. Макар да не исках се страхувах от нея.
- Тя не може да ти направи нищо. Абсолютно нищо!- Целуна я нежно той, за да я успокои.- Нека затворим вече тази тема. Нека остане в миналото, а ние да гледаме само напред. Към нашето бъдеще!
- Към нашето щастие!
Йомер я целуна и тя се притисна към него. Имаше нужда да го усети, да почувства любовта му. Ръцете ѝ галеха тялото му, докато езикът му предизвикваше нейния. Страстната им игра премина в разразяваща се буря, в която нямаше да има победител и победен. Освободиха се от дрехите и Дефне се надвеси над Йомер, обхващайки с крака талията му и приплъзвайки се бавно надолу. Устните ѝ изследваха всеки сантиметър от гърдите му, докато пръстите ѝ се преплитаха с неговите. Пое го в себе си бавно, сантиметър по сантиметър, затаявайки дъх. Усещаше как се напрягат мускулите на Йомер под устните и ръцете ѝ, които сега лежаха на раменете му. Впивайки нокти в тях тя се размърда. Първоначално нежния и лек ритъм се ускори, понасяйки ги на вълната на удоволствието. Финалът им бе бурен и главозамайващ, оставяйки без сили за друго, освен да дишат. Поемайки си трудно въздух, Йомер я претърколи и прегръщайки я плътно до себе си, отново потъна в сладък сън.
https://www.youtube.com/watch?v=Co0vbD7gbqA
това ще ви събуди веднага Глава 76
Йомер освободи Шукрю и сам седна зад волана. Обикаля из тихите улици на Истанбул, опитващ се да се успокои. Отдавна беше нощ и Дефне сигурно умираше от притеснение за него, но не можеше да се прибере такъв. Не искаше.
Отключи си и влезе тихо, надяващ се тя да си е легнала, На сутринта щеше да ѝ разкаже какво е станало и да я попита защо е мълчала. Сега бе прекалено изморен.
Приготвената маса с догарящите свещи му подейства като удар. Дефне му бе обещала романтична вечеря. Какъв глупак беше! Оглеждайки се я видя заспала на дивана, стиснала телефона в ръка. Идеше му да си удари главата някъде.
- Любима, събуди се!- Приклекна пред нея той.- Дефне, отвори очи! Съжалявам, че закъснях! Аз съм глупак!
- Йомер!- Дефне го погледна сънено, опитвайки се да разбере какво става.
- Хайде да си легнем, утре ще поговорим!- Уморено каза Йомер, докато я вземаше на ръце.- Утрото е по- мъдро от вечерта.
Дефне се стресна в съня си. Огледа се, незнаейки къде е. Беше заспала на дивана, но сега бе в спалнята. Йомер спеше кротко до нея, скрил лице във възглавницата. Гърлото ѝ бе пресъхнало, явно бе сънувала нещо, но не помнеше. Стана и се отправи към банята, за да си налее чаша вода. Изпи я на един дъх, припомняйки си вечерта. Тревожеше се къде е бил Йомер, но реши да го попита на сутринта. Сега просто се върна в леглото и повдигайки ръката му, се сгуши до него. Ясно усетил присъствието ѝ, той я притисна силно до себе си, промърморвайки нещо в съня си.
Йомер отвори очи, когато ръката на Дефне случайно се спусна под корема му. Тя все още спеше, въртейки се в ръцете му, явно сънувайки нещо. Той я разтърси леко, опитвайки да я събуди. Когато очите им се срещнаха, нейните бяха изпълнени със страх.
- Къде беше снощи?!- Попита тя, отдръпвайки се от него.- Умрях от притеснение, докато те чаках. Не си вдигаше телефона, батко Шукрю също. Какво е станало?!
- Бях при г-жа Нериман!- Виждайки как само името ѝ накара Дефне да настръхне отново побесня.- Защо не ми каза, че е идвала?!
- Не исках да те тревожа!- Призна си Дефне, макар да знаеше колко глупав е доводът ѝ.- Не исках да се карате допълнително!
- Да ме тревожиш?! Вместо да ми признаеш всичко, ти предпочете да се измъчваш цяла седмица! Аз имах право да знам, Дефне! За да взема мерки това никога повече да не се повтори!
- Какво си направил?!- Изплашено попита тя, надявайки се Йомер да не е преминал границата.- Защо си ходил при нея?
- Поговорихме си! Тя имаше нужда някой да я постави на място. Щом чичо не може, ще го направя аз! Трябваше да чуе някои истини, които дълго ѝ бяха спестявани! Но не ме притеснява тя, Дефне, с нея мога да се справя! Тревожа се за теб!
- За мен?! Но аз съм добре!- Опита се да се усмихне тя, но усмивката не стигна до очите ѝ.
- Не си! Защо не ми каза, че е идвала?! Какво искаше от теб?!
- Тя не ти ли каза?!
- Не я попитах. Питам теб.
- Искаше да те убедя да ѝ простиш.- Тихо изрече Дефне, избягвайки погледа му.- Обвини ме за всичко случило се и каза, че щом аз съм ви разделила аз и трябва да ви сдобря. Но аз не можех и затова реших да премълча.
- Любов моя!- Привлече я до себе си Йомер и тя скри лице в гърдите му. Сълзите ѝ намокриха тениската му, докато той галеше гърба ѝ.- Нищо от това, което е казала, не е истина! Знаеш го, нали?!
- Да, но…
- Няма но, Дефне! Това, което тя направи, е непростимо! И няма никакво право да стоварва вината за нещо, което тя е сторила, върху теб! Ти си най- чистото и истински нещо в моя живот.
Думите му само засилиха плачът ѝ, но бяха истина и той нямаше да се извини за тях. Просто продължи да я държи в обятията си, докато не се успокои. Отмятайки косата ѝ, той прекара палци по бузите ѝ. Мразеше да вижда очите ѝ пълни със сълзи.
- Обещай ми, че това е последният път, в който плачеш!- Сериозно каза той.- Не мога да понасям да те гледам така и да съм напълно безпомощен, за да ти помогна. Особено като знам защо плачеш. Не си заслужава, скъпа, тя не заслужава дори една твоя сълза.- Целуна носа ѝ, а след това попи и последната влага по лицето ѝ с устни.
- Толкова ме беше срам от всичко, което тя каза. От това, че имаше истина в думите ѝ. Макар да не исках се страхувах от нея.
- Тя не може да ти направи нищо. Абсолютно нищо!- Целуна я нежно той, за да я успокои.- Нека затворим вече тази тема. Нека остане в миналото, а ние да гледаме само напред. Към нашето бъдеще!
- Към нашето щастие!
Йомер я целуна и тя се притисна към него. Имаше нужда да го усети, да почувства любовта му. Ръцете ѝ галеха тялото му, докато езикът му предизвикваше нейния. Страстната им игра премина в разразяваща се буря, в която нямаше да има победител и победен. Освободиха се от дрехите и Дефне се надвеси над Йомер, обхващайки с крака талията му и приплъзвайки се бавно надолу. Устните ѝ изследваха всеки сантиметър от гърдите му, докато пръстите ѝ се преплитаха с неговите. Пое го в себе си бавно, сантиметър по сантиметър, затаявайки дъх. Усещаше как се напрягат мускулите на Йомер под устните и ръцете ѝ, които сега лежаха на раменете му. Впивайки нокти в тях тя се размърда. Първоначално нежния и лек ритъм се ускори, понасяйки ги на вълната на удоволствието. Финалът им бе бурен и главозамайващ, оставяйки без сили за друго, освен да дишат. Поемайки си трудно въздух, Йомер я претърколи и прегръщайки я плътно до себе си, отново потъна в сладък сън.
https://www.youtube.com/watch?v=Co0vbD7gbqA
Още ме държи от снощи 
ама образа на Нериман не ви ли напомня на някоя...!?!?!?! 
, пепел ти на клавиатурата 
/
и за мрънна 
