С какво ви дразнят свекървите- 80

Е така де
По телефона - ами днес на обяд не яде много, хапна само малко от супата. Ама нищо де, тя за закуска изяде 3-4 палачинки, хапна малко шоколад и не знам какво си, та няма страшно, че не си изяде супата Е верно, понякога се чудя малоумни ли са и с кой акъл даваш на 6 годишно да изяде 4 палачнки да речем? Вярно, че тя ги яде чисти, без абсолютно нищо, но все пак това е тесто, за Бога! Ами не, по-добре да изяде пълна купа със супа, отколкото гореизброеното. И съм обяснявала сто пъти и все едно сама си говоря. Ама те палачинките били домашни, кое им било вредното? Абе джанъм, тя храната освен вредна / с консерванти, Е-та и т.н./ може да бъде И калорична, кУ ще да е най-еко-био-мио домашна. И това съм разяснявала безброй пъти. А не са някакви идиоти, да речеш, че друго не може да се очаква от тях. Ама пустото плюскане е на пиедестал, както междувпрочем у много хора, за жалост.

Ако еднократно е хапнало тези палачинки, няма проблем. Виж, ако е редовно, лошо.

Нищо подобно!!! Знаеш ли как дюшеш ми идва от време на време да я командировам у баба й за уикенда? Да не съм луда да си развалям рахата  

Не съм от тия дето ах-ох, майка-героиня, сама си гледам децата, на никой не ги давам, защото искам да докажа, че мога и сама. Но като съм раждала, съм си правила сметката, че това е основно моя и на бащата грижа, не на бабите. Категорично не смятам, че са ми длъжни, не съм изисквала никога да ми гледат детето. Гледаме си го с мъжа ми, ако се наложи - наемаме детегледачка, защото свекърва ми, макар и пенсионерка от почти 2 години, все още работи жената. Майка ми живее на 70 км и общо взето, не разчитам на бабите в отглеждането. Не че не са ми помагали и двете, за което съм страшно благодарна, но не съм считала, че са длъжни. Свекърва ми е голям детешар и обожава внучка си, случвало се е след натоварена 6-дневна раб.седмица да е искала да й закараме детето с преспиване. Отказвала съм й, заради нея самата, защото ми е било неудобно, че е изморена. В тези случаи, като все пак много иска да види внучка си, а тя наистина иска, мъжът ми я взима от тях, води я у нас, пием по кафе, полафим си, поиграе с детето и после я връща у тях да си почива жената. За мен така е редно и нормално. Но е имало и случаи да настоява да я заведем у тях, не била толкова изморена, била си почивала с внучето. Не ми се вярва много, ама съм го чувала и от други баби това. Някой ден, да сме живи и здрави, ще разбера лично Та тогава сме я водили, да не излезе пък, че не я даваме от проклетия. В интерес на истината, за тези 6 години на пръсти се броят случаите, в които ние сме помолили да я гледат и то е било в ситуации, когато се е налагало и съм знаела, че са свободни. Става дума за няколко часа, не за дни. Във всички останали случаи те сами са искали да я взимат, без никакви намеци от наша страна. На мен би ми било неудобно да подпитвам ей така без нужда, дали няма да я вземат.


Уиш, редовно. Ако беше единично, изобщо нямаше да го споменавам.

Аз живея със свекърва си. Не си спомням да съм поставяла изисквания как точно да ги храни, облича, какво да им купи, ако мен ме няма. Понякога се дразня, че поема скъпи глезотии, но си мълча. Всеки преценя. С мен не им се получават излишните мераци. Случва се и аз да не се съобразявам с нейното мнение за лекарства или бабините илачи, които аз любя...  
Имахме и един комичен за мен самата случай. Малкият кашля и аз решавам да му сложа на гърба мед, убедена, че няма да стигаме до антибиотици пак. Той мрънка, аз не му обръщам внимание, щото си е мрънкало, като не е съгласен с нещо. Парирам всеки опит за намеса от останалите с лош поглед, убедена в правотата си. Те мълчат. Аз, обаче, издържах едва половин час на воплите му и бясна от вечните му опити да ми саботира лечителските напъни, свалям меда от гърба му и к`во да видя... Целият му гръб на огромни червени хроли... Не си спомням, дали стигнахме до антибиотик, но до противо-алергичните да. Нищо не ми каза жената. Аз бях раздразнената, ама на себе си, че и смешна си бях.

Жълто цвете,благодаря,добре съм предвид годините и  обстоятелствата за момента.
Да  ви кажа ,рекнах,че са малки за мен внуците,защото ми се иска поне за часове да ги гледам,да си починат.За  момента поне да се нахранят спокойно като дойдоха,но не става за сега.Сина ми вика де се бутам,за 24  часа ще съм луда  и е прав.Не  ме познават и реват първо насаме.Не им разбирам. И други неща.
Снахата си каза,че нататък ваканциите и при нужда планира по седмица да са при бабите.Не  да не ги дава или да не ги искам.
Другото е, че за един ден или часове като нас,давам всичко само за да имам възможност да са при мен,да се порадвам.Разбира се в разумното.Но  ако стоят седмица примерно,нещата трябва са  у ред.Съобразено с нуждите и  реда.Няма ми е приятно да сринат къщата всеки ден,веднъж може при случая,че не разбират и реват.
Никога не сме си глезили децата,ще ми е крайно гадно да ритат и се търкалят по магазините примерно и ще им купя каквото и да е да мълчат,защото са за кратко.Което не значи,че насаме няма им го взема,ако сметна,че не е редно да го ядат примерно.И да ги лиша от публика като обърна гръб,да си пореват.
Въобще е сложно и ми  е странно всякакви стриктни правила,необяснени за нуждата да са такива.
И позволих на внука за ми бръкне с пръст в устата,щом иска,щото е веднъж.Един ден всичко може,повтарям.На  втория -ред.
Да  са живи  и здрави  и аз да ги посрещам,щом може.И не  е лесно с деца,ако си остарял,пък и  с големите претенции и  списъци.Била съм доволна часове да ги оставя,да свърша нещо належащо,дето не може да ги влача с мен. Само да ги наглеждат,да не си извадят очите стига.
И не се натискам да ми ги дават,трябва да имат нужда,както и не бих отказала.Ще  го мисля как ще се справя.Дори с помощ.

Бабите като се напънат малко в началото да си стиковат с родителите гледането, после е лесно. Ако имат желание разбира се, на сила никой няма да ги кара. Но ако имат искрено желание да гледат внуците да се поинтересуват и да се съобразят с родителите за хранителните, пък и другите навици, които да му се създадат.
И майка ми уйдисва на детето всякак. И боклуци за ядене му купува, че и такива играчки, защото я поискал. Има едно голямо НО при нас. Самото дете знае кога какво трябва да яде. И аз му разрешавам такива неща, представете се яде и чипс и бонбони и зрънчо и шоколад и прочие. Яде ги обаче, когато се е нахранил и дори навън никога вместо ядене. Даже вкъщи се е случвало да поиска да вечеря по-рано, защото е видял, че съм взела някакъв ждънк и му се прияжда. Изяжда си вечерята и после да яде каквото иска. Така хем не си разваля яденето и не го замества с боклуци, хем и не яде много от въпросния боклук, че вече се е нахранил.

Ако бабите се съобразят по-рано със системата, която изграждат родителите, после няма да има разправии, а и на тях ще е по-лесно, ако наистина имат желание и взимат децата.
Толкова е просто.
Но повечето баби са с нагласата, че нищо няма да им стане, че те знаят повече, или най-лошото "като те сме само двамата ще правим каквото си знаем", какъвто пример имаше скоро.

 ма ко, всеки е с нагласата, че неговият начин е по-добър. Сблъсък на смешни правоти е цялата работа. Истината е, че един е по-добър в едно, друг в друго.

П.П. Сега видях, че има опция за споделяне във фейсбук и даже, че споделят темата. това пък за какво...

Според мен родителите по-скоро се съобразяват с особеностите на самото дете и от там им идват ограничения и изобщо начина на гледане. А бабите си знаят едно и мислят, че е общовалидно за всички

Понякога хич не е смешно. На колежка свекърите тотално лигавят децата, напълно умишлено и напук го правят.Защото искат да са най-добрите и се кефят, ако плачат като ги вземат родителите. И като я питам защо изобщо им ги води, естествено таткото държал на това. Ай сиктир!

Има и друг вариат-бабата казва,аз мога така да гледам.Преценяваш и водиш  или не.И никой  не се сърди.

Всеки интерпретира хора, събития, факти, според собственото си виждане. Така мисля. И кривини винаги се намират. И правдини. Въпросът за мен опира единствено до това, да се ограничава човек до претворяване и  налагане на лични  модели и мисли в собствения си свят. При останалите човеци текат същите процеси, тъй че няма опасност да останат без мисъл, без модел на поведение.

Е, бабите трябва да глезят малко. Моята още ме глези, въпреки че съм дърта магарица. Като е около мен ми е толкова хубаво.
Има и друго. Като се роди големия майка ми и свекърва ми много се радваха. Купуваха му какви ли не глупости, угаждаха. Но го правеха от мерак според мен.
Сега вече децата отхвръкнаха и са повече на брой. Майка ми има две внучета, свекърва ми четири. Познайте дали им угаждат толкова. Те и да искат вече не става. Особено свекървата - 4 броя ще й се качат на главата, ако им позволи.

Права си. Но родителите правят всичко това вместо детето в началото, докато стане достатъчно голямо, че да си каже или покаже. Кой би разбрал по-добре дете от родителите му? За това те съобразяват гледането на това дете със самото него и съответно имат пълното право да налагат този начин на гледане, на всички останали имащи желание да помагат.
Като поотрасне детето и вече е сигурно кое как му се отразява е друго

Е да, ама се сърдят. И то предимно бабите и се оплакват как не им дават децата.

Ох, аз такъв мерак имам да ставам свекърва и баба , че едва се сдържам.
Но като чета , взех да се замислям колко е сложно. Докато бях млада и си гледах дечкото , все изнервена-работа , графици , капризи , болести. Сега имам чувството , че ще се посветя / не за постоянно , де / на едно внуче и ще му се радвам и угаждам , стига да виждам доволство насреща.
Ако трябва да се държа по инструкции , а и  внучето-също , къде е тръпката
Естествено ,че ще се съобразявам , и аз съм си малко маниак на тема здравословно хранене , но ако направя палачинки и внучето ги омете , голяма работа , че няма да яде супа
Пфф, добре , че чета тука. Друго си е , да има човек, предварителна подготовка.

Нали, нали? То затова сме я накацали темата все бъдещи свекърви – да си водим записки и да си научим урока.