След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -223ღღ

Йомер се прибра късно. Дефне и Нихан тъкмо довършваха вечерята, смеейки се на нещо, когато той влезе. Съпругата му го посрещна, сгушвайки се в ръцете му.
-   Добре дошъл!- Прошепна тя до гърдите му.
-   Добре заварил. Съжалявам, че трябваше да отсъствам толкова дълго!- Наведе се и я целуна, след което погали корема ѝ.- Как е малкото чудо?!
-   Непослушно, както винаги!- Засмя се Дефне.- Вечерята е готова, сигурно си гладен.
-   Здравей, Йомер!- Поздрави го Нихан, когато те се показаха в кухнята.
-   Здравей! Исо?!- Взе детето на ръце и то веднага се сгуши в него.
-   Ето, виждаш ли, това имах предвид!- Посочи ги с пръст Дефне.
-   Какво е станало?!- Попита озадачен Йомер.
-   Нищо!- Отсече Дефне.
-   След като си излязъл днес Исо е плакал до откат и е побъркал леко леля си. А с теб е толкова спокоен и тя ревнува.- Изплези се на ядосаната Дефне.- Затова и се наложи да пристигна доста преди Есра да се прибере.
-   А тя къде е сега?!
-   Горе, пише си домашните. Ще я извикам.
Докато тя се качваше Йомер накара Дефне да му разкаже какво е станало. Тя спести разговора си с Нихан, но му разказа как са я изтощили децата и е извикала приятелката си, убеждавайки я да остане тази вечер тук. На него му се стори смешно, че се е пречупила пред две бебета, но на нея не ѝ бе до смях. Искаше ѝ се да го види на нейно място.
Вечеряха спокойно. Нихан и Есра настояха да се погрижат за почистването, докато Йомер си играе с Исо. На него му беше забавно да прави разни физиономии срещу малкия, от които той се заливаше от смях. Дефне стоеше и ги наблюдаваше отстрани. Йомер щеше да е страхотен баща.
Легнаха си уморени. Нихан се настани на дивана в стаята на Исо, за да не се налага някой друг да става, ако сина ѝ се събуди. Той отново бе заспал трудно и се надяваха през нощта да е спокоен.
Йомер излезе от банята и видя Дефне, която се опитваше да разтрие врата си.
-   Боли ли те?!- Попита, присядайки до нея и отстранявайки ръцете ѝ.
-   Малко. Явно съм се схванала, докато носех Исо, опитвайки се да го успокоя. Всичко ме боли.- Развъртя тя глава, докато вратът ѝ не изпука.
-   Да видим какво може да направим.
Силните му ръце стискаха схванатите ѝ рамене, нежно, но и с необходимия натиск. Преместиха се по врата ѝ, след това надолу по гърба. Разтриваше стегнатите ѝ мускули, карайки я да се отпуска все повече и повече. Беше толкова приятно. Бавно силата намаля и останаха само нежните ласки, които я отнасяха в един друг свят. Йомер се наведе и целуна шията ѝ, след което я придърпа към гърдите си. Тя се отпусна на него. Той беше нейната скала, силата, на която винаги можеше да се опре.
-   Благодаря!- Прошепна сънено.- Винаги знаеш от какво се нуждая.
-   Това е, защото вече си част от мен. Така, както аз съм част от теб. Обичам те.- Целуна я по бузата, след което я побутна към леглото.- Хайде да спим, изглеждаш изтощена.
-   Такава съм. Но щом ти си тук това няма значение.- Притисна се към него, когато той легна до нея.
-   И с мен е така, но все пак имаш нужда от сън. Бебето отдавна заспа.- Помилва корема ѝ, където малкото човече сигурно вече сънуваше. Почти не се бе проявявало тази вечер.
-   И то е изморено, днес беше тежък ден и за него.
Покривайки ръката му със своите, Дефне заспа. Йомер я последва почти веднага.
Дефне се събуди първа. Слънцето тъкмо се показваше и навън бе още леко мрачно. Прекалено рано за ставане, прецени тя. Опитваше се да не мърда, за да не събуди Йомер. Снощи той бе не по- малко уморен от нея и явно имаше нужда от почивка. Усмихна се като си спомни колко много се бе забавлявал с Исо.
-   На кого се усмихваш?!- Попита тихо Йомер.
-   Буден ли си?!- Погледна го тя.
-   Отдавна!- Засмя се той.- Знаеш, че обичам да те наблюдавам, докато спиш. Явно, ти мен също.
-   Така е. А и си помислих, че имаш нужда от съня. Снощи изглеждаше страшно изморен.
-   Във фирмата е лудница. Ако подпишем този договор всичко ще се промени. Сама знаеш какво ще означава това за нас.
-   Така е! Но вие ще успеете, няма за какво да се притесняваш.- Усмихна му се тя, целувайки го по бузата.- Със Синан винаги постигате това, което си наумите. Никой и нищо не може да ви попречи.
-   Благодаря!
-   Но все пак смятам, че имаш нужда от почивка. Трябва да спиш повече!
-   Ти си моето лекарство.- Целуна я, след което скри лице в извивката на рамото ѝ.- Ти си всичко, от което имам нужда.
Усещаше горещите му устни, изгарящи кожата на шията ѝ. Напук на всички нейни страхове, че като напълнее Йомер ще се отдръпне от нея, той все още я желаеше. Виждаше го в очите му, в жестовете му. Бебето не бе пречка за любовният им живот. Напротив, беше причината за това да потърсят нови начини за да изразят любовта си. В началото Йомер се притесняваше заради бебето, но лекарят го успокои, че не може да му навреди по никакъв начин. А бушуващите ѝ хормони засилваха желанието ѝ по неподозиран до сега от нея начин. Имаше моменти, в които не можеше да се познае. През повечето време тя, вечната срамежливка, бе тази, която започваше любовните закачки и това много се харесваше на Йомер. Днес обаче явно бе негов ред.