Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

**ElIna** благодаря ти за информацията на лични.  


За въздействие върху мозъка   като подкрепа при симптоми на деменции:

http://brain-amigo.com/page/74/osnovi-na-audio-vizualnata-stimul … ya-na-mozaka.html

http://brain-amigo.com/category/20/starcheska-dementsiya.html

ИМА ЛИ ЛЕК?

Тазн тежка болест за първи път е опи­сана от немския патологоанатом и пси­хиатър Алоис Алцхаймер. Всеизвестен факт е, че лекарите дълго време се коле­бали, преди да поставят диагнозата на бившия американски президент Роналд Рейгьн. Причината е, че това е не само много отговорна, но и сложна дейност. Най-точни се оказват методите електро-енцефалография и компютърна томогра­фия, на мозъка. Но и те могат да посо­чат само вероятност от наличието на та­зи болест. Затова днес решаващ за опре­деляне на точната диагноза се оказва ДНК-анализът на болния. Това, което със сигурност се знае, е, че заболяването има наследствена зависимост.

-За съжаление засега леченията прос­то забавят, но нито лекуват, нито спират развитието на болестта. Учените се на­дяват най-много на създаването на вак­сина.- Другият вариант, на който се зала­гат; много надежди, е терапията с по­мощта на стволови клетки. Преди се твърдеше, че нервните клетки не се въз­становяват. Оказва се обаче, че неврони могат да се образуват от резервоара на първичните клетки, които съществуват дори и при най-възрастните хора.

Как се отразява заболяването върху семейството на пациента?

Животът на неговите близки се променя коренно и е изключително натоварен, психически и физически. Стига се до парадокса, че понякога заболяваемостта и смъртността сред грижещите се за болните понякога е по-високa в сравнение с тези показатели на самите болни. В това отношение има много какво да се помогне от страна на държавата, обществото и социалните организации.
Проф. Марин Даскалов
Началник на клиниката по нервни болести
към УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ

Elina, всеки доктор е на свое мнение май за тази болест. И при дядото всеки говореше различно - деменция, ранен А, късен А. С две думи - все същото. А, ето и Грийн потвърждава нагоре - трудно е точно да се диагностицира и да се предвиди до какви психически изменения ще доведат неврологичните.

Нашия дядо е почнал да буйства. Ще търся рецептата от психиатърката и ще ходя за лекарства.

Леле, сега чета за състочнието на грижещия се. Определено минах през агресия и депресия. По едно време бях спряла даже да се усмихвам. Или бях каменно лице или крещях на всички.

Втора гледачка иска да се маха от дядото! Предложихме й повече пари. И не обвинявам нито гледачките, нито болестта му. Той просто си е такъв.
Пак избеснях.

Момичета, ходих да видя майка ми, спокойна е, яде, спи добре. Но ми е сърдита, че съм я оставила там. Може би така е по- добре. Така не очаква нищо от мен. За мен е важно, че яде, спи и е спокойна. Че понякога отказват да ядат. Тя на мен ми го е правила този номер. Намерила си е приятелка там- друга жена, която не е много зле. Направо се учудвам, тя не е много общителна, но щом е намерила жена и се разбира с нея, това е чудесно. Шефката каза, че майка ми сякаш "обгрижва" другата жена. Казах й, че тя така е свикнала- 13 години се грижеше за баща ми. Хубаво е да се чувства ангажирана. Казах й ако могат да я ангажират- в подреждане, миене на чинии, съдене на цвета и т.н. Криво ми е, че ми е сърдита, но се успокоявам, че така е по- добре, пък и аз съм по- спокойна. Иначе скоро няма да мога да отида, че и мен и децата ни лепна един вирус.....ужас. Остава да ги разболеем там хорицата. Та така, до видим до кога ще е това спокойствие и тишина. Иначе занесох малко Деанксит да й дават. А един друг въпрос- там психиатричната сестра ми каза, че в големи дози, особено лятото, Ноотропилът има обратен ефект- задълбочава деменциите. Тя пие максималната доза от почти 5 гр. на ден. И това го изписа невролог преди 2 месеца. Нормално ли е според вас?     

Да, на нас ни казаха да спрем Ноотропила, защото става по-нервен от него.

По принцип на нея й беше изписан да го пие 3 месеца (както и донецепт) и после 1 месец да го спре и да пие гинко плюс омега. Пробвахме веднъж, като го спряхме Ноотропила съвсем се обърка и пак го почна. Да не говорим, че поддържа едно странно кръвно- около 70 на 140 и като вдига, вдига само горната и стана примерно 150 или 160 на 70. Каквото и да и дам за това кръвно, припада от него, защото много смъква долната граница. Ноотропилът като съдоразширяващо, явно й поддържа кръвното освен всичко останало. Той сега кардиологът й даде специално лекарство за това кръвно, но проблемът ако спрем Ноотропила остава- обърква се още повече. А знам, че не е добре да стомаха толкова Пирацетам...  

**Elina**, радвам се, че майка ти е добре. По-важното е, че се грижат и добре за нея.
Моята баба остана кожа и кости. Само спи. Храним я с пасирани храни. Мноого е зле милата. Декубиталната рана на опашната кост обаче не се затваря. Тя е и на много кофти място..

Намалете малко дозата - примерно 3 пъти по 1гр.

Да, трябва да говоря с лекаря на дома.


ivben
много е тежко това, само като си помисля и косата ми се побелява....ужас Тя на колко години е?

На 85 години е.

Моята майка е на 73. Както каза доктора, може още много години да изкара така, може и за няколко месеца да.....

Дами само искам да ви кажа, макар и да го знаете. Това не са нашите майки и бащи, баби, дядовци които познаваме. Не го правят нарочно, тази лоша болест ги прави такива. И става много лично и болезнено. Най доброто е да им се осигури гледачка/гледач и подходящо място. Докторите ще определят най-добре какви са лекарствата и дозите.  Всичко друго е просто безкрайна мъка 24 часа. Гледайте си децата и вашите семейства. Истината е, че хората са си заминали вече, ако можем да ги облекчим в тяхното разбиране за света... Психиатрите тук казват че може да изпаднеш в състояние на ПТСД като гледаш родител/ близък с тази болест. За гледач който е нает не е същото-за тях е работа.

А какво е ПТСД?
Чудя се сега как да постъпя като отида, дали ще ме познае, какво да си говорим. Направо не знам как да процедирам, може да се раздразни, да започне да иска да си ходи... направо не знам, а трябва да отида... пък кой знае какво е в главата й. Предният път ми приказваше, че там няма да я бъде, ще умре и т.н., а сега, според управителката, е добре, спи, хапва, дори си има и приятелка. Чудя се като отида, да не разваля всичко това... Тя по принцип е човек, който няма да сподели с другите какво й е, а на мен може да си излее всичко....направо ме побиват тръпки. А трябва да отида, лекарствата й намаляват, ако не друго, поне за това, пък и искам да я видя, но как ще ме посрещне...

Най-важното е, че физически е обгрижена и че тя фактически приема ситуацията (не крещи, не вика, не се дърпа да си тръгва и т.н. - позволява да се грижат за нея там). Другите неща  са общо взето повърхностни и дори неосъзнати, пък и в случая не са решаващи.

Здравейте!
Радвам се ,че попаднах на тази група за взаимопомощ и мога да споделя с вас и моят проблем с болната си майка.
Поставиха и през месец май диагноза Алцхаймерова деменция ,след консултация с невролог и скенер.
Майка ми е на 69 навършени през април години, а ходенето по мъките започна през ноември миналата година.
Започна се с внушението че има рак или някакво друго тежко заболяване. Отслабваше бързо и минахме през всички възможни изследвания,прегледи,специалисти, включително и туморни маркери,докато в крайна сметка ни препоръчаха психиатър. Той постави диагнозата - Тежък депресивен епизод с психотични симптоми и майка ми постъпи в психиатричната клиника в Плевен за 20 дневен период(повече не позволяват,или лечението се продължава в Ловеч), като вече беше в етап на мисли за самоубийство. След този престой я изписаха за домашно лечение,в по-лошо състояние,параноична,отпусната,залиташе,дезориентирана,сънлива....31 дни трябваше да си остане вкъщи ,баща ми що-годе я контролираше, и постъпи за нови 20 дни в психиатрията. Депресията отшумя и започнаха други странни прояви като изпускане по малка и голяма нужда, неспособност да се измие добре,прибираше храна по джобовете си,наричаше мъжа ми и детето ми с други имена, повтаряше фрази...Лекуващият я психиатър подозираше Алцхаймер и препоръча невролог и скенер,които потвърдиха това.
Тя вече е по-зле. Приема Клонарекс и Мерсинол, но казва че трудно преглъща,отслабва бързо и има напоследък прояви на агресия. С паметта няма особени проблеми, но не разбира елементарни "задачи", които и се поставят,като например да извади млякото от хладилника,да отпие глътка и да го остави настрани да се постопли.На момента се обърква какво трябва да направи и в какъв ред. Не може вече да готви,да пусне пералня или вентилатор(от тях се страхува), занемарена хигиена(къпя я аз), телефон не умее вече да ползва, не може да борави със сметки и пари, забравя какво да купи и не желае вече да излиза и да среща хора. В последно време си е внушила ,че ни мами и се прави на болна и непрекъснато повтаря това ,като вика и нервничи. Вчера обиждаше мен и мъжа ми и ни изгони.Не и се сърдя,знам че това е заболяването,не тя. А беше страшно силна,волева и сърдечна жена.
Аз живея в Плевен с мъжа си и 12-годишният си син. Не можем да си позволим да напуснем работа за да се грижим за тях(баща ми е с пареза и рана от фистула, движи се едва с патерици), защото имаме ипотека а плевенските заплати са.... Родителите ми са на 35км от нас. Докато единият е в болница ,другият е вкъщи, но за двамата място нямаме( хол,спалня и кухня е жилището ни).Записах ги за храна, ходя и аз да готвя,пера и т.н. понякога и след работа, когато съм първа смяна,но и честото пътуване ми идва в повече.
Странно ми е ,че паметта все още е наред при нея,не мога да определя етапът на заболяване и не знам какво да очаквам занапред.Нямам братя и сестри, нямаме помощ отникъде и на мен разчитат двама болни.
Страх ме е.