Паническо разстройство - 28

Еми, ако трябва - да. Какво да се прави? Има много хора, които пият лекарства до живот: диабетици, с трансплантации, с хронични болести. Само споко! - баща ми последните 15 години от живота си пиеше по шепа лекарства: преди ядене, след ядене, едното лекарство за премахване на част от последиците на другото и все с хапчета съм го запомнила, но помня и че не спря, не седна на дивана и не се взря само в телевизора. Направи си график на деня и си го спазваше, внимаваше си за нещата, които не бяха за него и не го чух почти да се оплаче. Единственото, което казваше, беше: старост - нерадост. В тежки моменти, в моменти, когато имам проблеми с приемането на реалността, се сещам за него и си казвам, че щом той е могъл и аз мога. Не беше герой някакъв, обикновен семеен мъж си беше.

Цвете, разбирам напълно. Като усетя глад и след малко вече, както описах, започвам да се потя, нервно ми е, по ръцете усещам иглички, краката ми омекват, може би глада + страха от това какво очаквам и затова се получава така. Все още ми е чудно, защо се получава така. Вече още като стана и започвам да мисля за храна и да обмислям варианти какво да си нося с мене. Поне по 3-4 пъти си се храня, вярно че от обяд до следобяд като минат 3 часа и започва всичко точно тогава, но 3-4 часа не е толкова голям диапазон. Ще си нося банани, щом доставят нужното количество захар. Като съм на работното място и усетя че идва и нямам нищо покрай мен, вчера лапнах 2 захарчета и скочих веднага към храните да хапна нещо, поразмина ми след като обилно се нахраних, но не си е работа, започвам от сутрините да го мисля и направо си го чакам. Преди години съм усещала каро ми падне захарта и пийнах малко плодов сок и хаонах 2-3 гризинки и минава, а сега се тъпча и чак след известен период. Голям страх и дискомфорт ми носи, ами ако нямам с мен храна?  Да припадам ли?  

Не, разбира се - към първия магазин и купуваш плод, мюсли, нещо с по-малко захар. Или към лавката в работата - за айрян. Аз така правя, ако се случи да забравя да взема нещо с мен. Но гледам да не забравям.

Това с айряна ще се пробва

Цвете от луната, абсолютно съгласна съм с теб отново! Аз се придържам към тези съвети за захарта и храненето по принцип. Е, не може без някой боклук но ги избягвам! Аз също со нося на работата или купувам плодове, кис. млека, ядки, салати.

Selza, имаш нужда от помощ. Иди на психиатър. Ад ще ти помогмат. Само първите дни е гадно, ще ги започнеш петък сутрин, в понеделник ще можеш да шофираш отново. Стреса ти е много явно, но трябва да вземеш мерки за да не се влошиш дори повече.

Moмичета,
Вече си мисля, че ПР, депресиите и ОКР имат генетично предразположение.
Аз съм с ПР и депресия от много години, но след дълго ходене по мъките и смяна на почти всички възможни АД, се закрепих. 
Но....сега синът ми изпадна в някакво състояние на депресия, самият той твърди, че смята, че е ОКР. Дали е така, може да потвърди само психиатър.
Проблемът е, че в града ни има само един, при който няма да отидем по обясними причини - просто не става!
Моля, ако имате впечатления от добър психиатър в Плевен, който ако е и психотерапевт, ще е още по-добре.
Най-близо са ни Плевен и Враца, но предпочитам Плевен.
Благодаря предварително и пожелавам на всички съвсем скоро да забравят за мъчителното ПР и депресии.

Лирена, и аз съм си го мислила това - майка ми е с депресии откак се помня, но като търсих медицински статии по въпроса, не намерих ясни доказателства за това. По-скоро е на психична основа /отново / - когато детето гледа родителят да страда, както и начина, по който се справя с това страдание, то си казва /условно, дори подсъзнателно/ "Значи така се прави, това е добро, това е пътят." и по-късно, като порасне подсъзнателно повтаря модела, който е запаметило. Затова е и толкова важно какви се показваме на децата си, как се държим пред тях, примерът оцелява сума ти години. Нали знаете поговорката "Не ме слушай какво говоря, гледай ме какво правя." По същата причина жертви на насилие в детството стават насилници или си намират партньор-насилник, момиченцата търсят мъж като баща си, момченцата - жена като майка си и т.н.
За съжаление не познавам докторите в Плевен, че да окажа по-реална помощ.
 

vencho82 От билковите лекарства пия алора, но правя почивки, защото от нея съм постоянно жадна, а попринцип не пия вода много, също така сега започнах да пия златен корен от ашваганда, но за него е още рано да споделя, защото е с натрупване. Като ми забие сърцето пия пропранолол 20мг и до 15 мин. съм по добре, а също подкрепям айряна със сол при световъртеж веднага ме вдига. Пила съм и атаракс, но кръвното ми е ниско и само ми се вие святот него, а ефект никакъв.

Darcey препоръка за психиатър имаш ли?От София съм.

А, добре ще споделиш за златния корен

На мен са ми препоръчали д-р Зарков ( при него съм си записала час) и д-р Кръстникова тя била трето поколение психиатър и била много добра.

По повод яденето и сладкото, малко да се посмеем
"Тате, защо бонбоните са обвити в станиол?"
- "За да се чува в цялата къща как майка ти отслабва!"

http://znamdaiam.bg/polezno/kak-da-namalim-zaharta-s-pomoshchta-na-dzheymi-olivr

Здравейте
Минавам само да пожелая на всички да се успокоим, защото животът е прекрасен и всяко малко нещо в него може само да ни радва! Погледнете го от добрата страна, ако ги нямаше проблемите - щеше да ни е скучно нали така?

Хубав ден и се усмихвайте повече

Selza, не мога да препоръчам никой, живея в чужбина,  тук се хо6ди на джи пи за тези проблеми. Ти обаче не споменаваш нито един ад, ксанакс и ривотрил са успокоителни,пропранолола е бета блокер който става за тревожност в дози над 40 мг на ден,а атаракс е противо алергично. Явно не си пила ад. Те те карат да се чувстваш нормално и можеш да шофираш.
По въпроса доколко са наследствени тези болести, според мен са по скоро наследствени.

Здравейте момичета, имам едно питане и може би ще ми помогнете... Преди месец ми се случи нещо много странно, което не мога да си обясня на какво може да се дължи, замислям се дали не са някакви признаци на панически атаки... Живея в чужбина, в доста студена страна... Лятото се прибрах ваканция в БГ, всичко беше супер въпреки големите жеги.. И заради тях или нещо друго започна да не ми достига въздух, имах постоянен задух, вечер се събуждах и имах чувство, че нещо ми стои на гърдите и ми пречи да дишам. Не можех да лежа, защото в легнало положение се задушавах... Освен това в банята при повече пара не можех да дишам, къпех се с хладка вода и при отворена врата... Нещо просто ми стана, нервничах в затворено помещение, въздух не ми стигаше... Особено чувствителна станах на миризми, които преди никога не съм усещала... Не можех да пия течности, даже вода, защото имах чувството на препълненост и ще се задуша от нея...   После нещата постепенно се нормализираха, ходих по доктори да разбера дали не е нещо сериозно, но така и не се откри нищо... Притеснявам пак да не ми стане така, получих нещо като уплаха и сега като влизам в банята ми е малко тегаво (защото когато ми стана за първи път така бях под душа)... Това да не може да дишаш е ужасно чувство... Имах чувството, че ще припадна, направо ми причерня...
Само на невролог не съм ходила, пих билкови успокоителни, не съм сигурна дали са помогнали... По-скоро като се прибрах и по-студения климат ме "охлади"... Но искам да разбера какво е било това и да взема някакви мерки... Личната ми каза, че може би е от стрес и ниско кръвно в комбинация с нисък хемоглобин (115 ми беше при последното изследване, а кръвното 96х60)... Изписа ми само желязо, но аз си мисля дали наистина нямам някакви паник атаки... Защото си имам от преди някои страхове, например от пиене на лекарства, защото веднага ми става лошо даже от безобидните витамини например... Между другото ЯМР мен също ме "изнервя", едвам издържах едни снимки на щитовидната жлеза, които незнайно защо отнеха над 30мин?!?