Относно пола на бебето

  • 8 586
  • 47
  •   1
Отговори
  • Мнения: 85
Здравейте! Нова съм тук, така че моля за извинение ако темата ми не е пусната на правилното място. Simple Smile
Очакваме си първото детенце живот и здраве през ноември. Идвам тук за да потърся някакъв съвет, да се пооплача, да попитам някой дали е искал това, което искам аз..
Имам един малък "проблем" или..не знам как точно да го нарека. Винаги съм си мислила колко по-вълнуващо ще бъде да разбера пола на детето си в деня на раждането. Не искам по-рано и това е. За разлика от повечето родители, които тръпнат в очакване да го разберат колкото се може по-скоро, за мен по-вълнуващо ще бъде когато се роди и да чуя "Момиче е!"/"Момче е!". До тук добре. Проблемът е, че само аз искам да е така. Всички хора в семейството освен мъжа ми, твърдят, че едва ли не съм луда да имам такова желание, т.к. узнаването на пола възможно най-рано е много удобно от гледна точка на това какви покупки да направим, какво име да мислим, към какви цветове да се ориентираме и т.н. Мен това супер много ме натоварва. Чувствам се гадно и едва ли не съм готова да пренебрегна собственото си желание, само и само да има мир в семейството и да не ми се правят гадни физиономии насреща. За мен и за таткото въобще няма да е проблем например да купуваме неща в по-неутрални цветове: червено, зелено, жълто, бяло, бежово и т.н.; няма да е проблем да си измислим две имена (дори женското от край време си е измислено).. Но очевидно за по-голямата част от всички роднини и познати е едва ли не супер голям проблем това и много ми го натякват. Не разбирам защо. Не е ли най-важното всичко да е наред, да е живо и здраво.. Не искам и да споря с тях, нито да се държа лошо, не искам кавги и драми за такова нещо в такъв прекрасен момент..... Какво бихте направили на мое място, как ще реагирате? Sad

# 1
  • Мнения: 47 352
Въпреки че бременността ми беше планирана, трудно я понесох психически, не се чувствах добре в кожата си, съответно всички разговори и превъзнасяния ми влияеха зле. Затова просто насочвах разговора в друга посока.
Не съм купувала нищо до раждането. Майка ми имаше задачата да подготви дрехи за изписването.
В магазина за 10 мин. посочих креватче, подложка за повиване, матрак и чаршафи, които капарирахме и докато бях в болницата мъжът ми ги беше купил, изпра и сглобил.
За пола с мъжа ми бяхме решили, че не искаме да знаем, но в 7 месец майка ми влезе с мен на ехограф и докато реагирам вече беше питала и й казаха  Crazy Joy

Така че това е решението, кратко отговаряш, ние ще се погрижим и отместваш въпроса в друга посока. Можеш предварително да си набележиш теми, които да ползваш  Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 34 688
Скрит текст:
Здравейте! Нова съм тук, така че моля за извинение ако темата ми не е пусната на правилното място. Simple Smile
Очакваме си първото детенце живот и здраве през ноември. Идвам тук за да потърся някакъв съвет, да се пооплача, да попитам някой дали е искал това, което искам аз..
Имам един малък "проблем" или..не знам как точно да го нарека. Винаги съм си мислила колко по-вълнуващо ще бъде да разбера пола на детето си в деня на раждането. Не искам по-рано и това е. За разлика от повечето родители, които тръпнат в очакване да го разберат колкото се може по-скоро, за мен по-вълнуващо ще бъде когато се роди и да чуя "Момиче е!"/"Момче е!". До тук добре. Проблемът е, че само аз искам да е така. Всички хора в семейството освен мъжа ми, твърдят, че едва ли не съм луда да имам такова желание, т.к. узнаването на пола възможно най-рано е много удобно от гледна точка на това какви покупки да направим, какво име да мислим, към какви цветове да се ориентираме и т.н. Мен това супер много ме натоварва. Чувствам се гадно и едва ли не съм готова да пренебрегна собственото си желание, само и само да има мир в семейството и да не ми се правят гадни физиономии насреща. За мен и за таткото въобще няма да е проблем например да купуваме неща в по-неутрални цветове: червено, зелено, жълто, бяло, бежово и т.н.; няма да е проблем да си измислим две имена (дори женското от край време си е измислено).. Но очевидно за по-голямата част от всички роднини и познати е едва ли не супер голям проблем това и много ми го натякват. Не разбирам защо. Не е ли най-важното всичко да е наред, да е живо и здраво.. Не искам и да споря с тях, нито да се държа лошо, не искам кавги и драми за такова нещо в такъв прекрасен момент.....
Какво бихте направили на мое място, как ще реагирате? Sad
Щях да ги отрежа. Това е решение на семейството ти, което в момента се състои от теб и мъжа ти, останалите роднини не са част от него.

# 3
  • София
  • Мнения: 9 368
Ами зависи от вас. Ако самите вие не знаете, няма и как да им кажете.
Т.е. голяма драма не виждам.Винаги се намира някой да мрънка-какво име сте избрали, в коя болница ще раждаш, защо ви е такава количката.
Всичко си зависи от вас.

# 4
  • София
  • Мнения: 12 006
Щом ти и мъжът ти не искате да знаете пола до раждането, това си е ваше право и никой няма право да ви "насилва" да разберете и да им кажете пола. За цветовете сама си писала, че може и с по-неутрални, а като се роди, така или иначе ще му се купуват разни дрешки, чаршафи и др., които може да си избере в розово/синьо според пола. Заявяваш със спокоен тон, че сте решили да не знаете пола до раждането и точка. На който не му изнася проблема си е негов. Вие сте му родители, не баби, дядовци и учинайки. А и ако 'днес' ви се наложат за толкова елементарно нещо, 'след някой ден' като се роди и кажат да го осоляват и разни други подобни идиотии какво - пак ли ще оставиш да е на тяхното за да има мир?

# 5
  • Варна
  • Мнения: 611
   Щом имаш подкрепата на мъжа ти, нищо друго не трябва да те интересува  Peace Ужасяват ме коментари и намеса в тези неща от роднини, приятели, познати. Така ме ужасяваха и непрестанните въпроси какъв е пола на бебето. Отговарях, че не знам, въпреки че знаех, ей така, за да гледам колко точно им е важна тази информация  Whistling

# 6
  • Мнения: 4 761
Започни да отговаряш с въпроси - А вие събрахте ли си пари за погребението, когато починете? Е как не сте, то от сега трябва да се почва. Колко пари сте събрали? Защо толкова малко? Много е удобно за вашите роднини да знаят, че имате събрани пари. А място на гробището запазили ли сте си? КАК ТАКА НЕ СТЕ??? ДА НЕ СТЕ ЛУДИ???
Много рязко ще спрат да питат за пола на бебето.

# 7
  • София
  • Мнения: 12 006
Започни да отговаряш с въпроси - А вие събрахте ли си пари за погребението, когато починете? Е как не сте, то от сега трябва да се почва. Колко пари сте събрали? Защо толкова малко? Много е удобно за вашите роднини да знаят, че имате събрани пари. А място на гробището запазили ли сте си? КАК ТАКА НЕ СТЕ??? ДА НЕ СТЕ ЛУДИ???
Много рязко ще спрат да питат за пола на бебето.
Ей за т'ва никога нямаше да се сетя, обаче е право в десетката Peace Laughing

# 8
  • Варна
  • Мнения: 611
Започни да отговаряш с въпроси - А вие събрахте ли си пари за погребението, когато починете? Е как не сте, то от сега трябва да се почва. Колко пари сте събрали? Защо толкова малко? Много е удобно за вашите роднини да знаят, че имате събрани пари. А място на гробището запазили ли сте си? КАК ТАКА НЕ СТЕ??? ДА НЕ СТЕ ЛУДИ???
Много рязко ще спрат да питат за пола на бебето.
Ей за т'ва никога нямаше да се сетя, обаче е право в десетката Peace Laughing
Направо е великолепно това изказване, бих го ползвала, ако някой така ми вре нос  Crazy

# 9
  • Телиш/Плевен
  • Мнения: 14 106
Не е ли най-важното всичко да е наред, да е живо и здраво.. Не искам и да споря с тях, нито да се държа лошо, не искам кавги и драми за такова нещо в такъв прекрасен момент..... Какво бихте направили на мое място, как ще реагирате? Sad
Да, точно това е най-важното.
Съгласна съм с отговорите преди моя - щом имаш подкрепата на мъжа си, другото няма никакво значение. Иначе на твое място не бих обръщала внимание на подобни коментари. А ако са твърде нахални и не спират да ми досаждат и да ме притесняват, няма да се поколебая да прекратя контакт с хората. По време на моята бременност имаше друг тип коментари - имахме котка тогава и почти всички ми обясняваха как трябвало да я махна и т.н. Благодарих за съветите на всички, но им казах, че това е нашето семейство и всички решения, които касаят него, се взимат от мен и мъжът ми. Подмятанията продължиха и след това, но аз просто спрях да обръщам внимание и да отговарям на провокации.

# 10
  • Мнения: 237
Аз не бих позволила да ми се мешат за неща, касаещи мен, ММ и бебето. Да дават съвети да, но не и да ги налагат. Какво значение има какво искат разни баби, дядовци и прочее роднини, след като вие ясно и точно знаете какво бихте искали, или в случая не искали, да разберете пола. Дали ще е момче или момиче все ще ги радва еднакво и би трябвало да обичат еднакво. Важното е да е живо и здраво. Сега може би им е преминала първоначалната еуфория, че си бременна и следващото вълнуващо нещо е пола на бебето. Заявяваш им твърдо, че не желаете да знаете пола до деня на раждането и това е.
Ние с ММ въпреки, че знаехме пола все купувахме дрешки, чаршафи и всякакви бебешки аксесоари в неутрален цвят- предпочетохме бяло-зелената гама, и двамата много харесваме тези цветове. Е като се роди бебето рязко обърнахме на розово  Laughing

Това за погребението кърти  Laughing Laughing Laughing

П.С. Това за котката важеше и при мен, но котката беше куче- Мини пинчер- е не го махнах, просто му ограничих достъпа до стаята с бебето.

# 11
  • Мнения: 85
Mного благодаря за мненията на всички включващи се.
Наистина, вдъхвате ми кураж да си действам както аз си знам, да не ги слушам.  Heart Eyes Аз много спокойно и с усмивка им заявих, че ще е по-вълнуващо за всички и най-вече за мен, да си разберем пола в деня, в който се роди, но всички реагираха много противно на очакванията ми. Добър човек съм, не искам да се заяждам с тях, защото разбирам, че в момента наистина много се вълнуват за всички и искат да разберат всякакви подробности, но смятам, че вече като бъдещ родител имам право да взимам някои решения относно мен и детето ми. Много ми е кофти, че правят така, че не уважават желанието ми (особено свеки-състава).  Sad И тъй като съм начинаеща мама, постоянно ми се повтаря "Виж сестра ти, при първа възможност пожела да разбере пола", "Виж зълва ти, добре че разбра, че ще е момче, както се беше запътила да купува рокли и панделки.." (тя до 6тия месец си мислеше и усещаше, че ще е момиче), "Виж това..", "Виж онова..". Само ме сравняват с разни други жени от семейството, защото искам нещо различно и не мисля като тях. Изтощена съм от такива неща!  Crossing Arms

Иска ми се да съм от жените, които отстояват твърдо на желанията си и да ми стиска да им кажа това за погребението, честно!

# 12
  • Мнения: 227
В крайна сметка ти ще го носиш това бебче 9 месеца и после ти и таткото ще поемете цялата тежест по отглеждането. Като толкова искат да знаят какъв пол е да си заченат по едно и да си ги разбират когато искат!
Аман от критици. Мен така ме притискаха за името. Не исках да избирам име и само ме юркаха. Накрая почнах да отговарям заядливо да си заченат по едно и да си измислят имена на техните деца, аз на моето ще си измисля когато искам. И вече като видяха, че се изнервям почнаха да се въздържат от коментари, но това беше към 6-7 месец.
Иначе за пола щом не искате да го знаете най-добре на всеки преглед да напомняш да не ти казват. Сестра ми също не искаше да знае, но докторката се изпуснала веднъж    Laughing
Ааа, и се подготви по корема да ти гадаят какво ще е  hahaha  На мен все ми казваха "момиче е, нали? Коремът ти е еди какъв си"

# 13
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Кажи им,че бебето е застанало с дупето напред и не се вижда  Crazy

# 14
  • Мнения: X
Здравейте! Нова съм тук, така че моля за извинение ако темата ми не е пусната на правилното място. Simple Smile
Скрит текст:
Очакваме си първото детенце живот и здраве през ноември. Идвам тук за да потърся някакъв съвет, да се пооплача, да попитам някой дали е искал това, което искам аз..
Имам един малък "проблем" или..не знам как точно да го нарека. Винаги съм си мислила колко по-вълнуващо ще бъде да разбера пола на детето си в деня на раждането. Не искам по-рано и това е. За разлика от повечето родители, които тръпнат в очакване да го разберат колкото се може по-скоро, за мен по-вълнуващо ще бъде когато се роди и да чуя "Момиче е!"/"Момче е!". До тук добре. Проблемът е, че само аз искам да е така. Всички хора в семейството освен мъжа ми, твърдят, че едва ли не съм луда да имам такова желание, т.к. узнаването на пола възможно най-рано е много удобно от гледна точка на това какви покупки да направим, какво име да мислим, към какви цветове да се ориентираме и т.н. Мен това супер много ме натоварва. Чувствам се гадно и едва ли не съм готова да пренебрегна собственото си желание, само и само да има мир в семейството и да не ми се правят гадни физиономии насреща. За мен и за таткото въобще няма да е проблем например да купуваме неща в по-неутрални цветове: червено, зелено, жълто, бяло, бежово и т.н.; няма да е проблем да си измислим две имена (дори женското от край време си е измислено).. Но очевидно за по-голямата част от всички роднини и познати е едва ли не супер голям проблем това и много ми го натякват. Не разбирам защо. Не е ли най-важното всичко да е наред, да е живо и здраво.. Не искам и да споря с тях, нито да се държа лошо, не искам кавги и драми за такова нещо в такъв прекрасен момент.....
Какво бихте направили на мое място, как ще реагирате? Sad
"Аз съм бременна, аз ще раждам, така че аз решавам кога да разбера пола на детето СИ!Така че, моля, може ли да забравим за темата?!Благодаря!" -така бих реагирала.
За да си позволяват да ти натякват и да настояват, значи прекалено меко реагираш и се обясняваш.Режеш ясно и категорично.    Laughing
Ако някой нахален ПАК се пробва, "Мисля, че се разбрахме по темата като умни и цимилизовани хора, НАЛИ?" би трябвало да свърши работа.

Общи условия

Активация на акаунт