Здравейте! Нова съм тук, така че моля за извинение ако темата ми не е пусната на правилното място. 
Очакваме си първото детенце живот и здраве през ноември. Идвам тук за да потърся някакъв съвет, да се пооплача, да попитам някой дали е искал това, което искам аз..
Имам един малък "проблем" или..не знам как точно да го нарека. Винаги съм си мислила колко по-вълнуващо ще бъде да разбера пола на детето си в деня на раждането. Не искам по-рано и това е. За разлика от повечето родители, които тръпнат в очакване да го разберат колкото се може по-скоро, за мен по-вълнуващо ще бъде когато се роди и да чуя "Момиче е!"/"Момче е!". До тук добре. Проблемът е, че само аз искам да е така. Всички хора в семейството освен мъжа ми, твърдят, че едва ли не съм луда да имам такова желание, т.к. узнаването на пола възможно най-рано е много удобно от гледна точка на това какви покупки да направим, какво име да мислим, към какви цветове да се ориентираме и т.н. Мен това супер много ме натоварва. Чувствам се гадно и едва ли не съм готова да пренебрегна собственото си желание, само и само да има мир в семейството и да не ми се правят гадни физиономии насреща. За мен и за таткото въобще няма да е проблем например да купуваме неща в по-неутрални цветове: червено, зелено, жълто, бяло, бежово и т.н.; няма да е проблем да си измислим две имена (дори женското от край време си е измислено).. Но очевидно за по-голямата част от всички роднини и познати е едва ли не супер голям проблем това и много ми го натякват. Не разбирам защо. Не е ли най-важното всичко да е наред, да е живо и здраво.. Не искам и да споря с тях, нито да се държа лошо, не искам кавги и драми за такова нещо в такъв прекрасен момент..... Какво бихте направили на мое място, как ще реагирате?
Очакваме си първото детенце живот и здраве през ноември. Идвам тук за да потърся някакъв съвет, да се пооплача, да попитам някой дали е искал това, което искам аз..
Имам един малък "проблем" или..не знам как точно да го нарека. Винаги съм си мислила колко по-вълнуващо ще бъде да разбера пола на детето си в деня на раждането. Не искам по-рано и това е. За разлика от повечето родители, които тръпнат в очакване да го разберат колкото се може по-скоро, за мен по-вълнуващо ще бъде когато се роди и да чуя "Момиче е!"/"Момче е!". До тук добре. Проблемът е, че само аз искам да е така. Всички хора в семейството освен мъжа ми, твърдят, че едва ли не съм луда да имам такова желание, т.к. узнаването на пола възможно най-рано е много удобно от гледна точка на това какви покупки да направим, какво име да мислим, към какви цветове да се ориентираме и т.н. Мен това супер много ме натоварва. Чувствам се гадно и едва ли не съм готова да пренебрегна собственото си желание, само и само да има мир в семейството и да не ми се правят гадни физиономии насреща. За мен и за таткото въобще няма да е проблем например да купуваме неща в по-неутрални цветове: червено, зелено, жълто, бяло, бежово и т.н.; няма да е проблем да си измислим две имена (дори женското от край време си е измислено).. Но очевидно за по-голямата част от всички роднини и познати е едва ли не супер голям проблем това и много ми го натякват. Не разбирам защо. Не е ли най-важното всичко да е наред, да е живо и здраво.. Не искам и да споря с тях, нито да се държа лошо, не искам кавги и драми за такова нещо в такъв прекрасен момент..... Какво бихте направили на мое място, как ще реагирате?
Ужасяват ме коментари и намеса в тези неща от роднини, приятели, познати. Така ме ужасяваха и непрестанните въпроси какъв е пола на бебето. Отговарях, че не знам, въпреки че знаех, ей така, за да гледам колко точно им е важна тази информация 
Аз много спокойно и с усмивка им заявих, че ще е по-вълнуващо за всички и най-вече за мен, да си разберем пола в деня, в който се роди, но всички реагираха много противно на очакванията ми. Добър човек съм, не искам да се заяждам с тях, защото разбирам, че в момента наистина много се вълнуват за всички и искат да разберат всякакви подробности, но смятам, че вече като бъдещ родител имам право да взимам някои решения относно мен и детето ми. Много ми е кофти, че правят така, че не уважават желанието ми (особено свеки-състава). 
На мен все ми казваха "момиче е, нали? Коремът ти е еди какъв си" 