Хърватия - Тема 2

Благодаря отново! Ще споделя задължително!

Били сме само в Дубровник за ден...но съм впечатлена и от Черна Гора. И там е уникална красота!

п.п. Искам да направя като обиколката на Параходче...дай Боже някой ден

Май само аз не съм останала впечатлена от Хърватска – бяхме там на почивка миналото лято. Ще споделя пътепис и снимки по-натам, като имам малко повече време.

Дубровник остави у нас изключително лошо впечатление.
от поведението на местните най-вече.
като и Мостар.

никъде в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония, даже в Косово, не са се държали така, сякаш им се натрапваме.

не сме оставали никъде за повече от ден-два, нашето не беше почивка, само обикаляхме.

Предполагам за Дубровник е така, щото е свръх туристическа дестинация...

На мен мноооого ми харесаха Котор и Будва. Но за тях, в друга тема
Хърватия е скъпа дестинация за почивка на море и дава по-малко от Турция в сферата на обслужването. На дубровнишката ривиера плажовете не са пясъчни, а са камъчета, ситен чакъл. Затова се продават навсякъде гумени обувки за влизане в морето.  Моята почивка беше с 5 нощувки в Млини, който е на 6 км от Дубровник и плажът беше с кристална вода. Има автобус до самия град Дубровник... поне за половин ден да се разгледа историческата част. Но за плажове - извън града най-добре.
Турция, Тунис, Египет доста са ни разглезили откъм морски почивки... за малко пари, получаваш перфектните пясъчни плажове и ол инклузив. Хърватия е красива и като държава, във всяка една област. Всеки град.

p.s. Хрватска се казва на сръбски, хърватски и босненски. На български си е Хърватия.

В Турция не сме били и нямаме интерес да ходим. Въобще не става въпрос за цената на почивката (излезе ни, колкото навсякъде другаде) или за сравнение между Хърватска (думата е дублетна на Хърватия / Хърватско – която от трите да използваш, няма да е грешно, особено в разговорния език) и някоя друга морска дестинация.
Ние практикуваме водни спортове и притежаваме екипировка като на изследователи от "National Geographic" – камъчета, скали, дълбочини, течения, студена вода и всичко от този характер въобще не ни притесняват. Плуваме с часове.
Водата при нас, на Хвар, обаче, беше покъртително мръсна. Такова нещо съм виждала само на нашето Черноморие. Още на първия плаж, на който отидохме – уж един от най-живописните на острова – останахме като попарени. В морето на всеки метър, ама буквално на всеки (!), се носеха найлонови пликчета, дамски превръзки, фасове, екскременти и какво ли още не. Една торбичка ми се лепна челно, върху цялата глава, и понеже съм с маска и шнорхел, докато се усетя какво се случва, прилично се беше оплела около мен. Даже ми става гадно, като си припомня, блякс!
За жалост, оказа се, че ситуацията е близка до описаната, макар и не чак толкова драматична, на почти всички останали плажове на острова, които посетихме, включително тези, до които е невъзможно да стигнеш с кола, а само след 2-часов преход пеша или с лодка.
Видимостта също беше кофти (което, както вероятно повечето знаят, не е непременно свързано със замърсяването, може да има и други фактори).
Подводната флора и фауна, за наше голямо разочарование, не беше особено впечатляваща, нито изобилна. За запалени шнорхелисти определено не препоръчвам Хвар.
Засега, от локациите, които сме посетили, първото място за кристално чиста вода, перфектна видимост и колоритен подводен свят се държи от Крит.

Колкото до архитектурата на самия град и социалните активности, които предлага – знаете как стои въпросът. На вкус... На нас не ни допадна, макар да не мога да кажа, че беше лошо. Нека всеки отиде и прецени за себе си. Усещанията на хората са различни, съвсем нормално.

Единственото, за което горко съжалявам, е, че не се сетихме да си вземем от прословутия хърватски зехтин. Изядох се от яд, защото едва ли скоро вятърът ще ни завее пак натам.

Поразписах се, но наистина по-натам, ако намеря време, ще събера всичката информация, с която разполагам (снимки, клипчета, маршрути до плажове, хубави заведения, контакти на лодки под наем), и ще я постна в един пост, може да е от полза на някого.

И малка наслада за очите – един от плажовете във Floriana Park, Хвар:

Специално в Мостар се държаха изключително гадно преди да разберат, че сме българи, а не македонци. Става дума за заведението, в което седнахме. В началото имах чувството, че изобщо нямат намерение да ни обслужват. После се промениха. Дори един вид ни се извиниха, защото много рядко идвали българи и затова не ни познали. А защо трябва да се държат лошо с македонците, не знам. Все пак от туристите си изкарват прехраната, независимо какви са по народност.

В Дубровник също не почувствах лошо отношение. Дори напротив. Собственикът на апартамента, в който отседнахме беше най-милият от всички, а ние обикаляхме 2 седмици и сме спали на повече от 7 места. Дори човекът беше измил колата ни заедно с неговата. И двете бяха паркирани в двора му. Но, че е свръх туристическо и презастроено, няма спор.

За бистротата на морето нищо не мога да кажа. Ние бяхме на екскурзия и не сме ходили на плаж, въпреки подходящото време. Определено не е моето да влизам по стълбички в морето или да се тъпча на някой от малкото хубави, но пренаселени плажове. Ако искам плажна почивка, Гърция е насреща. Но пък в повечето време се нагледах на красиви морски гледки и това ми стига.

И като стана дума за къпане в морето, се сетих за Дубровник. До крепостната стена има заградени места за къпане в дълбокото, докъдето се слиза по стълби от скалите. Точно там бяха заведени на плаж от учителите си деца на 5-6 годишна възраст. Много бях впечатлена! На подобно място много родители не биха пуснали децата си, при условие, че се грижат само за едно или две деца. А как тези учители отговаряха за 20+ деца, направо не ми го побира акъла! Повечето имаха надуваеми възглавнички за ръцете, но въпреки това си е риск като е дълбоко.

В Мостар сме били преди доста години, но аз бях очарована от нашите домакини. Дори мъжът на хазяйката вкара колата ни в техния гараж, който беше достъпен по тяснва и стръмна калдъръмена уличка в стария град, защото моят не смееше да мине по нея Черпиха ни щедро по типичен балкански табиет и т.н.

За мръсната вода на Хвар съм силно изненадана. Може би е въпрос на лош късмет. Някои места в Хърватия са тежко натоварени с туристи и презастроени, плажовете са леш в сравнение с гръцките (някои от потребителите вероятно знаят докъде се простира познаването ми на тази съседна държава), като цяло водата в Адриатическо море е по-студена от тази в Егейско и Средиземно през същите месеци от годината. Но навсякъде, където сме почивали и плували, е била кристално чиста. (С изключение на Нинската лагуна, но там я размътва калният ситен пясък, така рядко и ценено нещо от туристите в Хърватия )

Някой има ли идея дали от Загреб има междуградски автобуси до замъка Тракошчан и съответно оттам към Вараждин?

Няма обществен транспорт от Загреб. Има редовен от Вараждин http://www.ap.hr/hr/pretraga

От Загреб може ли да се отиде до Любляна, на картата изглежда много близо и трябва ли PCR/ваксина при минаване на границата?

Няма и два часа. Условията би трябвало да са същите като за всяка страна в ЕС - т.е. с каквото сте влезли в Хърватия.
На мен някак си Любляна ми харесва много повече, тя е малко градче, де.

Може, разбира се. От автогарата в Загреб (autobusni kolodvor) има постоянни автобуси. А от летището "Франьо Туджман" мисля, че имаше трансфери и до Любляна, освен до Загреб. Отделно има и влакове от Glavni kolodvor (централната жп гара) до Любляна.  Аз лично съм кацал в Любляна директно със самолет и не знам как са връзките с другите градове... Ама още докато летеше ADRIA, преди 2-3 г, наскоро фалираха

Колкото до Мостар, аз съм с прекрасни впечатления. Много красив град. И няма смисъл да си вадите извода за хората или за цял един град само от едно заведение. Но да оставим темата Мостар за босненската тема, тук сме се събрали за Хърватия.

Първото ни излизане на запад от БГ беше Хърватска. С палатка, през май, до Плитвичките езера и после по Адриатика до Шибеник и другите езера, при Крка. Страхотно пътешествие беше, а отношението на местните беше много дружелюбно, въпреки настройката от прочетеното в нета. Това - през 2012 г.
По-късно пообиколиме и на връщане от Унгария с кемпер. Пак така.
Дубровник беше в друго пътуване, пак с палатка, в комбинация с рафтинг по Дрина, и Котор и Будва.
Не усетих/ме някакво негативно отношение от местните.
Загреб не ми се видя много голям град. Къмпингът беше на около 20км от него и разчитахме на мездуградски/селски автобус до началото на Загреб и после с трамвай до центъра. Обикалянето из града не ми се видя кой знае какво, поне за основните забележителности.
Дубровник си е много туристик и е ясно, че е различно. И там доста км навъртяхме пеша
Сигурно пак ще идем в Хърватска, защото много има за гледане и интересни неща прочетох.

Аз също не съм забелязала негативно отношение на местните в Загреб тъй като само там сме били. Бяхме се подготвили за такова, но останахме много изненадани колко мили и любезни са хората.

Според мен колата в Загреб си е чиста набутвация и воденичен камък на шията. Самите забележителности са така хубаво подредени че като цяло се въртите в кръг и това му е чарът. Гарата е близо до центъра, като разходката от самата гара до Йелачич минава през най-хубавите сгради и паркове. Атмосферата е просто страхотна.