Сексът за една вечер кошер ли е или не кошер? За това помислите ли?
Как няма да се наеме?! Имаше една песен "Дърт козел млада върба лющеше"... А той може да е на 50, ама сигур е съхранен - нали е ерген...
- Публикувана: 9 юни 2017, 00:14 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2017, 16:46 ч.
Влюбена съм в шефа си, но той е с 30 години по-голям от мен
Работила съм с евреи, не знам кошер ли е, но го практикуват много усърдно...че и се хвалят после. За млади евреи говоря, тоя деде не знам дали ще се наеме на неорана нива...
Как няма да се наеме?! Имаше една песен "Дърт козел млада върба лющеше"... А той може да е на 50, ама сигур е съхранен - нали е ерген...
Зависи от мъжа. Аз такива 50-годишни познавам, на които повече от 35-40 не можеш да им дадеш..
Е тоз баш такъв трябва да е.Иначе как ще завърти главата на 20-годишно девствено момиче.
Да ви кажа той като разбере, че е девствена и ще избяга с 200 ...
Моят завършек:
Човекът не е знаел как директно да я отреже, затова я е поканил на вечеря, където ще й обясни, че много я харесва, но....имат голяма разлика; не иска да се замесва с колежка, макар и бивша; има си приятелка; гей е .....или каквато там причина му хрумне, за да не я унижи директно.
Дано да греша и срещата да е цветя и рози!
Човекът не е знаел как директно да я отреже, затова я е поканил на вечеря, където ще й обясни, че много я харесва, но....имат голяма разлика; не иска да се замесва с колежка, макар и бивша; има си приятелка; гей е .....или каквато там причина му хрумне, за да не я унижи директно.
Дано да греша и срещата да е цветя и рози!
Аз пък, пожелавам да не грешиш и тя навреме да разбере, че не всичко, което хвърчи, се яде.
И че, ако сега е случила на човек, който ще ѝ запази достойнството, отказвайки ѝ, то утре друг ще я стъпче и отмине, ако пак се хвърли да му се предлага.
Сексът за една вечер кошер ли е или не кошер? За това помислите ли?
Хм, аз не познавам ни един... т.е. май познавам - ама е на 8 и все още продукт на детската градина...
Баба й (не-еврейка) не е особено щастлива от хранителните ограничения.
Кофти работа е липсата на места в Държавни градини...
За протокола, аз самата съм продукт от смесен брак. И обожавам пилешко филе със сметана...
Хахаха уморихте ме,задавих се със закуската 
Само да сте посмели да кажете как се заключва тема,да четат правилата.
Умрях от скука тези дни
Как е правилно "кошер" или "кашер"?
Само да сте посмели да кажете как се заключва тема,да четат правилата.
Умрях от скука тези дни
Как е правилно "кошер" или "кашер"?
Глухарче, тук, където съм аз му викат кошер, с ударение на Е-то.
Здравейте. Не съм сигурна кой е точният раздел, където е уместно да публикувам тази тема, но след като разгледах всички, прецених, че това ще е най-удачният. Първо искам да кажа, че не съм мама, направих си регистрация тук, защото мисля, че ще намеря адекватни мнения по въпрос, който ме измъчва от няколко години.
Накратко, от две години съм влюбена в един мъж, който за съжаление ми е шеф. Работя в чуждестранна компания от деветнадесетгодишна и се справям добре, по думите на колеги. Едновременно с това продължавам и образованието си. Когато за пръв път видях шефа си още не знаех, че ми е шеф, така да се каже. Разминахме се на излизане от един ресторант и за пръв път в живота си усетих нещо, което не мога да обясня. Никога досега не бях изпитвала чувства към човек от срещуположния пол. Никога. Просто не се интересувах. Но това беше нещо различно. Стомахът ми се сви на топка, имах чувството, че някой ме е сритал с всичка сила в корема. Получих силно сърцебиене, имах чувството, че ще припадна. Наистина много ми е трудно да обясня как се почувствах, но просто знаех, че това е любовта на живота ми и това е единственият човек, с когото мога да бъда щастлива. Подчертавам, че тогава не го познавах, беше просто един мъж, когото виждам за пръв път през живота си.
Цяла нощ не можах да заспя, прехвърлях събитието в ума си и си казах, че ще обикалям край този ресторант през уикенда, че може пак да го засека. На следващия ден отивам на работа... и ми казват, че шефът е дошъл на посещение. Мина покрай мен и ми се усмихна. Сигурна съм, че не ме помнеше, но беше толкова учтив и деликатен. Изглеждаше на около 35-40 години, по-късно разбрах, че всъщност е на 50, но че никога не се е женил и няма деца. Чужденец е, но живее в България последните няколко години. Колегите казваха, че е особняк, но аз не им обръщах внимание. След този ден още няколко пъти сме се засичали и веднъж ми каза колко е впечатлен от работата ми, била съм най-младата и съм вършела толкова добра работа. Аз само благодарих, имах чувството, че ако кажа нещо повече, ще се издам много брутално. И така от две години съм неописуемо влюбена. Ходя на работа с удоволствие, защото знам, че той е там. Търся си поводи да го виждам по-често.
Моля ви дайте ми съвет. Да напусна ли работа, за да имам шанс за връзка с този човек? Много го обичам, страх ме е, че ще се издам пред колегите и вече няма да ме уважават.
Накратко, от две години съм влюбена в един мъж, който за съжаление ми е шеф. Работя в чуждестранна компания от деветнадесетгодишна и се справям добре, по думите на колеги. Едновременно с това продължавам и образованието си. Когато за пръв път видях шефа си още не знаех, че ми е шеф, така да се каже. Разминахме се на излизане от един ресторант и за пръв път в живота си усетих нещо, което не мога да обясня. Никога досега не бях изпитвала чувства към човек от срещуположния пол. Никога. Просто не се интересувах. Но това беше нещо различно. Стомахът ми се сви на топка, имах чувството, че някой ме е сритал с всичка сила в корема. Получих силно сърцебиене, имах чувството, че ще припадна. Наистина много ми е трудно да обясня как се почувствах, но просто знаех, че това е любовта на живота ми и това е единственият човек, с когото мога да бъда щастлива. Подчертавам, че тогава не го познавах, беше просто един мъж, когото виждам за пръв път през живота си.
Цяла нощ не можах да заспя, прехвърлях събитието в ума си и си казах, че ще обикалям край този ресторант през уикенда, че може пак да го засека. На следващия ден отивам на работа... и ми казват, че шефът е дошъл на посещение. Мина покрай мен и ми се усмихна. Сигурна съм, че не ме помнеше, но беше толкова учтив и деликатен. Изглеждаше на около 35-40 години, по-късно разбрах, че всъщност е на 50, но че никога не се е женил и няма деца. Чужденец е, но живее в България последните няколко години. Колегите казваха, че е особняк, но аз не им обръщах внимание. След този ден още няколко пъти сме се засичали и веднъж ми каза колко е впечатлен от работата ми, била съм най-младата и съм вършела толкова добра работа. Аз само благодарих, имах чувството, че ако кажа нещо повече, ще се издам много брутално. И така от две години съм неописуемо влюбена. Ходя на работа с удоволствие, защото знам, че той е там. Търся си поводи да го виждам по-често.
Моля ви дайте ми съвет. Да напусна ли работа, за да имам шанс за връзка с този човек? Много го обичам, страх ме е, че ще се издам пред колегите и вече няма да ме уважават.
Мадам, звучи ми сякаш сте сексуално привлечена от по-опитен мъжки индивид. По-скоро сте влюбена във фантазиите си за този човек. Пробвайте някой ден да си представите как се събужда гурелясал, попръцква си небрежно, но зловонно, отива до "едното място" и докато върши голямата работа си бърка в носа, вади си златото от там, прави го на топченца и го мята по стената.......
Anito.1985, не се хаби. Авторката изчезна и май няма да се появи да разкаже продължението. 
Ехх, жалко... А така ми се искаше да ѝ бъда полезна...
То вече имаше развитие, чувствата бяха разкрити, работата - напусната и получено предложение за вечеря. Нататък обаче само гадаем! 
ХахАХхАХАХ, е човекът е на 50....Не е много трудно да отгатнем как се развива действието.... Ако бяхме очи в очи нямаше да се поколебая да Ви споделя, ама така в публичното пространство сякаш ме хвана срам...