Как протича едно денонощие с новородено вкъщи?

Първата нощ няма мляко, а само коластра. Гърдите ми на мен лично се напълниха и станаха болезнени на 3-4 ден чак. Индивидуално е, но ден 1 както казах е коластра, няма нещо особено за облекчение, тя е малко. Всеки си преценява сам, но на ръка не се стимулира лактацията така, както се стимулира с помпа 

Ами не е задължително, аз имах изключително малко кърма и гърдите ми изобщо не са били напрегнати.

И аз нямах никакво напрежение.

Първата нощ наистина не би трябвало гърдите да са силно напрегнати, но вероятно има изключения. Коластрата се образува по време на бременността, с раждането и отделянето на плацентата прогестеронът пада и се вдига пролактина, освобождава се окситоцин. Кърмата "идва" постепенно, но напрягането се усеща към 3-ия ден, тогава вече коластрата преминава в зряла кърма. Тогава и най-често гърдите се напрягат силно, особено ако жената се е притеснявала за количествата и е цедила допълнително първите 2-3 дни.
Някои жени не усещат такова напрягане, но имат достатъчно кърма. Недостатъчно кърма имат жени със сериозни хормални проблеми, ако са на лекарства, подтискащи лактацията или с увредени млечни жлези. Това са доста малка част от родилките и са големи изключения.  Първите дни коластрата е милилитри. Доколкото помня, първия ден, за цялото денонощие бебето има нужда и би изпило около 35-40мл коластра. Може и да бъркам числото, но ми беше направило впечатление колко малко е, равно на едно хранене с АМ . Но новороденото суче изключително често, по няколко капчици. Под често имам предвид-10-12 и повече пъти.
В нашите болници има смисъл от помпа, защото често няма първи контакт(то за някои това е зрителен, но реално не е), бебето се дава под режим, нощем не е при майката.А при секцио да ти го сложат на гърдите веднага или да е постоянно с теб в реанимация е мисия невъзможна. Та помпата влиза в употреба. иначе не е нужна.

Под първия ден, нямам предвид първия ден след раждането, а първия ден (по-скоро нощ) когато идва кърмата. Не говоря за коластра. Коластра почна да ми тече още в  четвъртия месец от бременността.
Нито първия, нито втория път съм цедила преди да се появи напрежението/болезнеността.

Ето една тайна, която дори консултантите по кърмене рядко казват, или споменават между другото:

Гърдите на жените имат различен капацитет. Понякога една жена с лекота може да произведе и да "държи в запас" достатъчно мляко, с което бебето да се нахрани и 3 часа да е сито. Понякога гърдите се напълват и спират производство, като има мляко само за час. Проблемът е, че за едната жена "кърмене на поискване" си е съвсем лежерна дейност, за другата обаче е кошмар, защото трябва да кърми много по-често. Така че имайте го предвид- ако кърменето е изтощаващо, прекалено често, може това да е проблемът и вече е избор на жената дали да кара на този доста нечовешки режим или да мине на АМ.

Моите деца са кърмени, но изкарваха по 3 часа, или поне по 2 часа.

Важен е и полът на бебето. Ако е момче, пригответе си повече чаршафи, тензух и повече бодита- памперсите протичат в невероятни посоки. В първите дни с момчето след всяка дрямка сменях чаршафи и всички дрехи, заради протичане на памперса отстрани.

Отстрани, отпред, при крачолите- винаги има изненада. Освен това пишкат при смяна на памперса, така че един тензух е идеален.

Ако бебето е момиче- честито, няма такава опасност от опикаване.

Siren, храненето зависи най-вече от бебето. Какъвто и капацитет да има гърдата(който не е коренно различенпри различните жени), бебето има своите нужди. На майката гърдите може да се пълнят по-на често(обичайно първите седмици), но пък бебето да е вяло и да не суче добре. Или да иска да суче много на често. "Бързината" на производство на кърма зависи от изпразването на гърдите, т.е. честотата на сукане.Колкото по-често суче бебето, толкова повече кърма ще има.Обичайно жените, които кърмят от началото на 3 часа са късметлийки, ако имат достатъчно кърма в края на първия месец и бебето лм е спокойно. Най-често крмата намалява, а бебето реве много. 3 часа е голяма пауза за новородено и бебе до 6-8 седмици(а и често и след това). На някои се получава, но на болшинството не.
Както и не е добре да се чака да се пълнят гърдите и да се изпълва капацитета им. Някои цени така и не усещат това чувство, но бебетата им се хранят добре.
Има общи препоръки за добро начало и установяване на кърменето, като с времето всяка жена открива какво работи за тях. В началото е хубаво да се стремим към добрите препоръки и просто да си открием нашия начин в един момент.

Това за складирането най-вероятно не е така. Първото ми бебе издържаше по 2 часа, струваше ми се малко, но си изкара така докато се захранихме след 6-7 месец. Второто бебе пък много бързо си направи режим на 3 часа. Сега третото ми яде на час, час и половина, много трудно до 2 часа. Което ми е непривично и странно, но явно това си е нейния начин и нужда. От друга страна пък понякога прави по-големи паузи през нощта от батковците.
Дали е спокойно бебето не зависи според мен дали е на кърма или АМ. Второто ми бебе беше страшно спокойно, не усетих ни колики, ни зъби. По-скоро бих отдала на това, че аз съм била по-спокойна. На първото се стресирах от всяко нещо. Сега третото през деня плаче най-много, но пък си спокойно като цяло през нощта (пу-пу ).
Най-добре не се навивай предварително и най-важното е да не се поддаваш на отрицателни разкази дочути оттук и там. Както например прочетох една майка да казва "сега чакаме коликите". И се зачудих защо ги чакат, трябва ли непременно да има. Майките и децата особено бебетата са като скачени съдове и всичко, което изживява майката се отразява и на детето.
Така че, моят съвет е спокойствие колкото може, в началото почивка, лежане, кърмене (ако предпочиташ). Първите 40 дена е по-важно майката да внимава с разходките, а не бебето. Почивай си колкото можеш за да се възстановиш по-добре. Наблегни на приятните занимания, можеш да четеш книга или да гледаш нещо приятно докато кърмиш. Приятни разходки, добра компания и всичко ще е наред .

Не говоря напразно, има го това нещо с "капацитет на гърдите", питала съм Бу и наистина е така, но не се акцентира от консултантите. Аз например имам късмет да имам голям капацитет- няма нужда да кърмя на всеки час, освен в първите 2-3 дни, докато се установи лактация.

Ако бебето НЕ реве, кърмене на 3 часа е съвсем възможно.

http://www.nancymohrbacher.com/articles/2014/1/17/infographic-on … age-capacity.html

Ето ти инфографика. Ако имаш гърди с малък капацитет, бебето ще изсуче кърма като за един час, след 1 час ще е гладно. Ако го накърмиш пак, ще изкара още час и така няма да реве и няма да ти спре кърмата.

В същото време при жени с голям капацитет няма начин да накараш нахранено бебе да суче още (освен ако не е лакомия, но после ще повръща).

А гърди с голям капацитет не значи препълнени. Ако се препълня, имам до 300 мл. мляко само в едната гърда, пробвала съм. След като премине хиперлактацията, не усещам препълване, но за всяко бебе имаше кърма, колкото да изкара 3 часа.

Но общите препоръки могат да предизвикват доста чудене, особено при жените, за които се налага да кърмят през час. Знам ги всички препоръки, и аз бях като теб нахъсена млада кърмачка, след още 2 деца гледам по-балансирано на кърменето. Наясно съм какво учат в ЛЛЛ и НАПК. Посещавала съм ги, както казах- много нахъсена кърмачка, ама ми мина.

Нека темата да не става дискусия за кърменето- но да предупредя, че може да е много, много трудно, ако майката има капацитет за мляко за 1 час. Ще трябва да си носи бебето навсякъде, да кърми навън, в колата, в мола, където свари. Моите си правеха паузи по 2-3 часа и можех да изляза, да поспя, което променя преживяването. Другото е по-трудно.

При нас пропускането на памперсите беше свързано с количеството приета течност, а не с пола.
Баткото не обичаше да пие вода, с месеците и интересът му към кърменето намаляваше - много рядко да пропусне памперс. С малката - абсолютно пристрастена към кърменето и после започна да пие и много вода - почти всяка сутрин се събуждаше с подгизнали дрешки (след като спряхме нощното кърмене, продължи да пие през нощта, но вода).

Напълно съм съгласна с написаното от Дези.

На зададените въпроси - много е индивидуално, зависи от характер на майка, бебе, как приемат нещата от живота най-вече. На някои жени майчиството им е в кръвта и сякаш цял живот са гледали бебета и им е песен, за други в началото е шок, ужас и боже, в какво се забърках Повечето са по средата. След раждането си има бушуващи хормони, множество противоречиви емоции, купон си е в началото. И естествено куп роднини с глупави съвети, на които една изтощена, неподготвена майка може да се довери и после да съжалява. Съветът ми е - подгответе се по основните въпроси преди раждането, особено що се отнася до кърмене, оставяне бебето да плаче, даване на сокчета на два месеца, води, глюкози и други подобни неща, а да, и нехранителна кърма няма. И бебето е нормално в началото да е залепено нон-стоп за вас. Д-р Карп нарича първите 3 месеца след раждане 4-ти триместър. Съветът ми е да се запасите със слинг. Има много библиотки в страната, които дават безплатно първите три месеца. Съвместното спане също много помага. И не докато детето тръгне на училище, но поне първите 6 месеца. След това може да го обособите в негово. Поне този вариант проработи идеално при нас. Така и детето ще е по-спокойно, и вие ще може да се разхождате свободно, да се грижите за домакинството и да спите повече вечер. В началото може да изглежда отчайващо положението, но става все по-добре с времето. Откъм литература ви препоръчвам Книга за бебето на д-р Сиърс и Най-щастливото бебе на д-р Карп (първата е по-добра, но и във втората има добри идеи). Детето ми в момента е на година и 4 месеца, яде всичко с ентусиазъм, спи по 12 часа вечер без да се буди, супер е спокоен и щастлив, не е пил адаптирано мляко, освен в болницата, никога не съм му предлагала биберон, не е ял пюрета (захранван е по ЗВБ) и е носен активно откакто стана на месец.  Малко съжалявам, че не открих бебеносенето по-рано.
На конкретните въпроси - в началото нямаше много сън, съвместното спане помогна много. Таткото от самото начало се включва с радост във всикчи процеси, само не е кърмил. Не съм се цедила и не съм оставяла на някой друг да го храни, излизала съм за по час-два и съм се връщала, ако се е очаквало да ме няма по-дълго, съм го взимала с мен. На помпа така и не пуснах кърма, а иначе имах в изобилие Оставяла съм го на баща му и на баба му за час-два. Помощта от роднини за мен е крайно нежелателна, зависи и от роднините де, но в общия случаи могат МНОГО да изнервят майката, допълнително, което не е желателно в случая. Честно казано, моята майка и нейната майка много ми паднаха в очите откакто родих и първите месеци живеехме заедно с тях. В идеалният случаи помощта за мен би била да носят храна и да не се месят по никакъв начин. Дано имате по-свестни роднини, но при нас поне стояха така нещата, а не бяхме в подобни отношения преди раждането. Когато детето стана на 6 месеца се обособихме с мъжа ми и сме много по-спокойно и щастливи всички. Памперси заминават много. Първите месеци беше нон-стоп на гърда и през два часа сменяхме наакан памперс. И повръщаше много. Чак на 10 месеца спря. Но и наддаваше повече от средната норма, така че не сме се притеснявали. Просто беше голямо чистене. Израстна рефлукса, не сме давали нищо за него. Много неща съжалявам, че купих, основно помпи, шишета, стерилизатори. В крайна сметка сега бих взела един слинг, памперси (бях взела някакви 7th generation първите месеци, после сменихме много и в крайна сметка съм най-доволна от Babylino), някаква лека количка с голям багажник (за пазаруване) за най-горещите летни дни и малко дрехи + душ гел на A-Derma. Всякакви други козметики, помпи, шишета и дори легло първите месеци бяха напълно излишни. Евентуално като нещо по-скъп бих взела шезлонг, обаче тип люлка, в който бебето да спи, докато го люлее напред назад. И кошче за кола. Първите месеци се ползват много мокри кърпички - не бих ползвала други, освен на Waterwipes, останалите миришат ужасно и са пълни с ненужни химикали. Няма нужда от много играчки, особено разни пластмаси, всъщност първите месеци изобщо няма нужда от каквито и да е играчки, а след това нека да са малко, но качествени - дървени, развиващи, както и няколко плюшени, книжки с твърди корици, но след 3-ти, 4-ти месец поне. Разните пищящи играчки само превъзбуждат детето и натовартват крехката му все още психика. А, да и нещо, което ми се иска някой да ми беше казал по-рано - да не отивам да раждам по естествен път в русенското АГ, защото естествено се стигна до спешно секцио...да си бях взела слинг по-рано, да не бяхме оставали при нашите, а да се бяхме изселили по-рано, а не по цял ден да трябва да се обяснявам с тях, да си защитавам решенията от всички глупости, които ми говореха и да ме гледат като неадекватна и некомпетента личност, от която те знаят много по-добре, като врели и кипели в тези работи. И да искат предварителен план-график с това, от колко до колко ще се ангажирани в наглеждане на детето, за да могат да го вкарат в натоварената си програма. И с натиск да вкарам режим на детето - нещо, което то си направи само и съвсем естествено с времето. Просто го следвах, не съм му налагала нищо. Мисля, че затова сега е толкова спокоен и сме в чудесни, хармонични отношения. Успех!

Оле мале с това кърмене като Ви слушам свят ми се зави   Ще се опитам да запомня всичко, слагам темата в отметки, и ще идвам да преглеждам пак.
По лекциите за кърмене говорят 1:1 с това, което каза Дези.  
И аз съм се спряла на Waterwipes, маааалко скъпи идват  (само аз ли видях, че са 7,50) не знам къде какво съм гледала, ама какво да се прави, но аз като сме вкъщи съм решила когато имам нерви да мия, не да бърша с кърпички. След като ще имам момченце, четох, че при смяна на памперс може да ми "измие" очите, това малко ме смущава. 

А някоя изпитвала ли е тази следродилна депресия? В какво се изразява
И как е самото свикване с Player 3, не е ли странно в началото това нещо излезнало от вас, и да стои и да плаче, и да пръцка и да хапва. Това е едно от нещата, които просто не мога да си ги обясня. Кога свиква родителя с идеята, че има дете?

Не съм изчела предните мнения, но ще ти отговоря на последните въпроси.
Аз минах през депресията, държа ме около 2 седмици. Не можех да се позная, постоянно плачех, беше ми напрегнато и тревожно. Много ме тормозеше факта, че майка ми ще е с мен само 2 седмици да помага и как ще се оправям като си отиде. Бебето първите дни (седмица, че и отгоре) беше ОГРОМЕН дразнител, не го приемах като част от мен, а като някакъв товар, който трябва да избутам няколко дена и ще изчезне. Бях чела, че първите 2 седмици трябва да включиш на survival mode, каквото и да правиш да пестиш енергия от всичко, да гледаш бебето да е наядено и да спите двамата. И тези 2 седмици ми се бяха заглоздили в главата, че едва ли не като минат и всичко ще е цветя и рози.
Бебето ми беше много поспаливо, постоянно плачех, че е заспало гладно и няма сили да се събуди (хахаха, сега се смея, ама тогава какво ли не ми минаваше през главата). Страшно беше с тези хормони.
Малката почнах да я приемам като мое дете след няколко седмици, а наистина пълноценно след няколко месеца. Връзката се гради с времето, с тревогите и грижите около бебето.

Уотър уайпс най- евтино излизат от Амазон.uk. Следиш ги на промоция по 10 или 15 паунд за 9 пакета. С доставката излизаха по 4-5лв някъде за пакет. Ние 3 приятелки си ги разделяхме по 3 бр, че основно миехме дупета на чешмата и само навън бършехме с кърпички.

Ох, много въпроси, надали ще успея да отговоря на всички без да забравя нещо.

Та как протичат първите дни с новороденото вкъщи? На дивана пред телевизора с бебето върху или до мен. Така изкарах първите 4-5 седмици. Още първата нощ като се прибрахме не можахме да приспим малката и да я сложим в легълцето й да спи. Тогава решихме, че аз ще легна в спалнята сама да поспа няколко часа, а мм ще гледа бебето в хола, след това ще се сменим. И така бебето спеше на дивана в хола с един от нас, докато другия се понаспиваше на спалнята. Аз кърмя на поискване и в началото е имало нощи, в които съм спяла малко, защото след като тя се нахранеше заспиваше в мен, но ме беше страх веднага да я преместя, за да не я събудя, та си будивах доста, гледах тв или си играех на телефона. И точно аз заспа и тя пак се събуждаше.. Но след един месец решихме че е крайно време всички да спим където си трябва. Малката си има легълце до нашето легло, кърмя я докато заспи, местя я в него и заспивам. Тя прави паузи от 3 до 5 часа, после приплаква и аз я кърмя в просъница легнала. Оставям я в леглото до мен и просдължавам да спя, тя също пак заспива и така. Памерси нощно време също сменях само първите 4-5 седмици, след това забелязах, че е излишно и спрях. Сега й слгам последнияв 21.00, оправяме се и си лягаме. Сутринта сменям като станем между 7 и 9. За сега на месец ми трябват около 200 памперса. Не използвам мокри кърпички, а памучни тампони и вода.

ММ много ми помагаше първите седмици, беше си взел 3 седмици отпуска. Готвеше, хранеше ми докато кърмех, пазаруваше, много ме гледаше. С бебето сме ходили по магазини и на гости на роднини и приятели откакто е била на 8-10 дена.

Аз съм я оставяла на мм да я гледа за по 1-2 часа общо 3х досега. Не ми тежи да в с мен, ходим на разходки, на шопинг, на кафе с приятелки и с други майки, по очреждения да върша работа..

Не гладя, за мен това е губене на време. Но смятам че е хубаво новите дрешки да се изперът 1-2 пъти поне на 60 градуса, да се поотмие малко химията от тях. Наистина не ти трябват много дрехи в началото, не купувай твърде много, повечето ще ти останат необлечени. Дъщеря ми страшно мразеше да е преобличам в началото и тогава сменях само мръсните дрехи, иначе й обличах едни и същи неща по няколко дни. Препоръчвам ти да си вземеш поне 6-7 бодита тип 'прегърни ме' в размер 50-56, бебетата не обичат да им се нахлузва нещо през главата. 

Къпя само един път седмично, по-често наистина не е нужно.

Купи си още сега възглавница за кърмене, страшно е удобна за спане като стане голям корема. После естествено и за кърменето е супер.

Също ти препоръчвам да си набавиш няколко книги за бебета и да четеш и да се подготвял от сега. Съветите на майки и свекърви много често са много остарели и вече не се прилагат.

Не оставяй бебето да плаче, няма нужда си развива дробовете. Когато плачат не се лигавят и не се опитват да ни манипулират, а имат нужда от нещо. Не можаш да ги разглезил и свикнеш на ръце, не и през първата година. След това може..

За следродилна депресия нищо не мога да кажа, но се приготви да си доста емоционална в началото. Аз често плачех, най-често от радост, че държа такова съвършено същество в ръцете си. Не можех, а и още не мога да й се нагледам. От момента на раждането си е била винаги при мен, не съм имала проблем да я приема и обичам от самото начало.

Не съм купувала шезлонги и подобни, понеже не исках да я оставям да лежи по гръб постоянно. Но си има столче, в което седи 1-2 часа на ден, обикновено докато си пия кафето сутрин, но това не ти трябва в началото. Имам и бейбифон, който още не съм използвала, така си стои в кутията.

Ако си решила да кърмиш, моят съвет е да не си купуваш шишета, биберони и АМ предварително, да си имаш "за всеки случай", така много лесно ще спреш да кърмиш...

Нямаме помощ от никой, сами си гледаме детето, така поне за сега ни е добре и не ни се налага да се ядосваме с "помощниците".

Утре ще дописвам, че стана никое време