Не съм съгласна, че при непрофесионалния спорт няма травми, поне аз съм виждала с такива.
За травма може да се говори, ако например отидеш на Европейско първенство по нещо си, ама предния ден се контузиш и за да не пропускаш старта те натъпчат с много мощни обезболяващи (така, че не усещаш нищичко) и по време на първенството скачаш и беснееш с все състезателен напън върху болното място без всички предпазни мерки, които нервната ти система би предприела, ако усещаше болката и възпалението. И като мине ефекта на обезболяващото все едно си получил контузия на 3та степен. Това го няма в редовния спорт на любителите, защото никой не ги гони за резултати, а като нещо ги заболи си сядат и почиват без това да им коства пари и рейтинг, а понякога и целия състезателен сезон.
Е, има и такива, които много са си повярвали и напъват като все едно са професионалисти да се доказват, но това си е нещо отделно - в абсолютно всяко нещо (хоби) има и хора, които го правят без акъл. Те не могат да са лице на всички останали, въпреки че се набиват на очи повече.
Много контузии (от по-леките) се оправят в пъти по-бързо, ако продължиш да се движиш, но внимателно. Когато ме заболи нещо от бягането, няколко дни си правя дълги разходки - само ходене, не бягане. Така се повишава циркулацията през раненото място, а съответно и притока на полезни вещества към него. И самото раздвижване помага.
